#unrl

[unrl]

някога изобщо става ли по-добре?

[unrl]

от години някакво силно отвратително черно чувство ме парализира и контролира и не знам какво да правя, не знам и какво е, знам само, че не ми остава друг избор освен да го чувствам докрай. всеки ден малко по малко потъвам и се сливам с него.

[unrl]

не вярвам в концепцията за край на каквото и да било.

[unrl]

не си спомням някога да е имало значение какво чувствам. не искам да говоря повече. искам да се изгубя в собствения си свят на неизразени чувства и да ги прегърна.

[unrl]

нищо не е това, от което имам нужда.

[unrl]

след като вълните ми от гняв и покруса минават бавно и картините с хомицидни планове се размиват, започвам да изпитвам искрено съжаление към хората, израснали в малки населени места с ограничени родители, чиито единствени ценности са лакомията, чревоугодничеството, алчността, традиционалността на мъжката и женската роля в семейството и страхът от необичайното, различното от ежедневното. изпитвам искрено съжаление към децата, които не са научени на това да търсят нещо различно от мнението на мама и тате, което в истинския живот всъщност не се равнява на закон или норма. изпитвам искрено съжаление към децата, които не са тласкани към това да търсят най-съкровената и истинска част в себе си и да си позволяват да мечтаят. изпитвам искрено съжаление към децата, които не са възпитани на първо място да бъдат ХОРА, да бъдат любезни и отзивчиви към другите независимо как изглеждат, какво имат в гащите, какъв цвят им е веждата и всякакви тем подобни детайли. истината е, че ми е изключително тъжно, че живея в такъв свят и безпомощността, която усещам ме съсипва тотално. колкото и да се боря всеки ден за тези неща в средата, в която попаднах, стигам нивото на отчаяние и се чувствам изключително смачкана. нещата, които никога не съм поставяла под въпрос и винаги са ми били напълно нормални, се оказва, че за други хора са най-ужасното нещо някога, до такава степен, че мозъкът ми не е в състояние да асимилира и да направи логическа връзка как е възможно. имах нужда да споделя това, защото просто всичките ми вярвания изведнъж се изправиха пред неразрушими стени на исторически наслоявани страх и жалки национални ценности. благодаря ви за отделеното време. не бъдете като гореспоменатите, искрено ви моля.

[unrl]

споделянето на планове гарантира провала им.

[unrl]

нямам търпение да се махна от този град