Ще започнеш
да ме виждаш
на места,
където ме няма,
в очи,
които не са мои,
сред тълпи,
пълни с отсъствието ми.
Ще идвам в теб
на талази,
ще боля остро
и ще напомням,
че имаш всичко друго,
само не и важното,
че си се предал
на финалната права
и докато уж си печелил,
си изгубил същественото.
Ще ме чуваш
в гласове,
така различни от моя,
как крещя дълбоко в душата ти
да пуснеш обичта навън,
да не я държиш като птиче в кафез,
защото ще строши оковите,
ще те помете,
жив ще те удави,
ще е закъсняло време,
съдрало ти същността отвътре
с нокти на крадлива птица.
Ще ме чуваш
в музика
и в мълчание,
насила замлъкнала в живота ти,
кънтяща в теб
с неизреченото
и със спестеното,
дето ще ти тежи
като воденичен камък на врата,
докато се давиш в любовта,
която уж си удавил ти в чашата,
а те залива без да признава
бентове и язовирни стени.
Ще ме чувстваш
как ти тежи
отречена,
пренебрегната,
заместена от маловажности
заради страха ти
друг да значи много за теб
до теб
и да решава с теб,
живеещ редом до теб.
Ще ти тежи,
незаместена,
незабравена,
неизживяна,
скрито обичана
и явно отричана.
Ще ти тежи
оставена
за някого някъде,
защото има само
сега или никога.
Ще започнеш
да ме виждаш,
да ме чуваш,
да ме чувстваш
като ме няма,
защото те е страх
да ме има
и вярвай ми
като ме няма
най-силно ще присъствам
в отсъствието си.
-Валентина Йоргова
areudirty
prguitarman
2087
annaxmalina
kianamaiart
tangentwithtanner
pixelskylines
