Днес по обед се срещнах с едно момиче, което обичах в продължение на много години. Тя вече има съпруг и е бременна. След като си тръгна, аз се наплаках така силно, както не съм плакал през последните 15 години. Сълзите се стичаха като град и просто не можех да ги спра. Преди 5 години взехме решение да се разделим. Вече излизахме повече от 4-5 години, напълно отдадени един на друг. Можехме да прекарваме заедно 8, 12 и дори 24 часа в продължение на дни и това не ни уморяваше. Разхождахме се, спортувахме, спяхме, ядяхме, мечтаехме, гледахме филми и телевизия, разговаряхме, борихме се и винаги чувствахме пълна хармония и взаимно разбиране. Бяхме отражение един на друг. Разбира се, за пет години имаше и трудни периоди. Носил съм я на ръце до болницата, а тя ме подкрепяше в моите доста неуспешни проекти, плакали сме и сме си прощавали, когато сме се съмнявали един в друг. Но каквото и да се случваше, ние не можехме един без друг. Бяхме напълно абстрахирани от света и наблюдавайки всичко отстрани, сме имали бегла представа за това как живеят другите. Когато излизахме с приятели, с изненада установявахме, че в света съществува феномен - когато единият обича, а на другия му е все тая, той няма против да бъде обичан, но не отвръща със същото. Или пък когато някой въобще не обича партньора си, но въпреки това решава да бъде с него. Тези неща са ни ги разказвали и ние просто вдигахме рамене. Когато се връщахме в нашия малък свят, ние говорихме колко еднакво силно се обичаме, така както никой друг. Знаехме, че не можеш да вземеш решение да бъдеш заедно с някой, а да си сам – тогава по-добре наистина бъди сам. Няма да скрия, че не сме били съвършени и отношенията ни са минали през много различни изпитания и трудности… но това няма значение. И ето след толкова години ние решихме, че нашите чувства са мъртви, че не сме такива, каквито трябва да бъдем, че няма вече страст и че е по-добре да се разделим. Никога няма да забравя с какви очаквания се разделихме. Струваше ни се, че ще излезем като платноходки в открито море и си мислехме, че светът е пълен с предизвикателства и значими хора. Хора, които най-малкото не са по-лоши от нас самите. Мислехме, че сме млади, красиви, перспективни и да намерим сродна душа няма да е трудно, защото накъдето и да се обърнеш - има избор. Оттогава минаха 5 години и ако някой преди 10 или 15 години ми беше казал, че ще гледам на живота с тези очи, с които сега виждам, нямаше да повярвам. Сега гледам как най-красивите и интересни жени, най-успешните и чаровни мъже са масово сами. Спомням си, че когато бях в първи клас имахме съученичка, в която всички момчета бяха влюбени, а всички момичета я мразеха. Ако тогава ми бяха казали, че след 25 години тя ще бъде също толкова красива, но самотна и разведена, щях да си помисля, че е тъпа шега. Както не бих повярвал, че това момиче, в което бях влюбен, заедно с още дузина момчета в 8-ми и 9-ти клас, след 25 години ще бъде самотна и много красива майка. Преди време участвах в конкурси за красота и знам съдбата на много красиви момичета. И повечето от тях ги съжалявам искрено. Никога не съм се замислял, че тези момичета са самотни, нещастни, никой не се нуждае от тях, та това би било нелепо. Но е така! И не спорете с мен, просто наистина ми се доверете. И ако при тях е така, кажете ми как е при всички останали? В моята мъжка компания почти няма неуспешни хора. Всички спортуват, работят, активни и приятни хора на възраст от 23 до 35 години. Честно казано, начинът ни на живот и ценностната ни система ни правят една компания. И кое е интересното - половината от нас не са женени. Но по-лошото е друго. Знам, че те абсолютно реалистично гледат на перспективата да останат такива до края на живота си. Скоро се срещнах с един близък приятел, който също се беше разделил с половинката си с идеята, че този свят е пълен с по-добри "партии". Бих нарекъл това момче едно от най-готините в моята среда. И той ми каза, че преди това даже не си е помислял за сценарий, в който може да остане сам. Мислил е, че все ще се запознае с някоя, но нещата не са точно така. Сега той напълно хладнокръвно е приел варианта да остане сам. Аз не знам какво се случва в този свят, каква е тази повреда, от която всеки ден, все повече хора остават сами. Сега съм на 36 години. Знам и мога много. Знам как да печеля пари, как да заслужа уважение и признание, знам как да предизвикам смях или да накарам някой да ме мрази. Научих се да получавам почти всичко. Но не знам какво да направя, за да заобичам. Това е единственото чувство, емоция, която не може да бъде призована, да се създаде, да се симулира. Тя не принадлежи на нас, и аз съм убеден, че това е дар от Бога. И ако има Бог, това е любовта. Изпитвайки любов веднъж, впоследствие всичко друго ни изглежда незначително, защото практически е невъзможно да се надмине любовта. И ако сега имате някого, когото обичате, а навън, в големия свят има друг, който според вас е по-интересен, по-млад, интелигентен, нежен, тогава знайте, че всичко това е временно, вечна е само любовта. Светлините избледняват, младите остаряват, нежното загрубява, интересното става обичайно, притъпява се остротата на ума, но само любовта няма минало време. Ако сега ти си с любимия си човек, то не смей да го оставяш. За нищо на света. Целият ти живот се състои от 5-6 души, един от които си ти. Не отхвърляй щастието си и възможностите си да го създадеш. Защото след това ще съжаляваш. За 5 години започнах да оценявам какво е да срещнеш момиче, с което би могъл да говориш съвсем нормално, да общувате, да се смеете и да се радвате на живота. Започнах да оценявам хора, с които просто можеш да си кажеш нещичко, които мислят, имат собствено мнение или искат нещо. Интересно е, че такова качество като "просто да бъде един нормален човек" е толкова рядко, че за него може и да ти платят. А качествата, които обикновено се приемат за даденост като уважение, доброта, искреност, честност са голяма рядкост. В любовта не можеш да се преструваш, но сега преструвките за много хора са начин на оцеляване. Тук всички са красиви, добри, усмихнати. Тук е всичко, което преди 5 години ме подмами и което се оказа лъжовно, като отровна гъба в гората, която винаги е някак по-ярка и бяла. Като цяло аз съм един много щастлив човек, защото в моя живот все пак имаше щастие. Но защо имаше... ще има още. И на теб ти го желая – не го изпускай. Неизвестен автор
yousharknotpass
pixelskylines
theartofmadeline
germansingergirl
izzy806
blakekathryn
romaincrisis