Frisson

[paradisetears]

Може би,

ти си нечия

история… //

И те разказват.

И говорят за теб, когато се напият с приятели или са трезви и сами.

Може пък и да не те споменават пред друг, но често си те спомнят.

И всеки те помни различно.

Била си и добра и лоша. И много усмихната и много намръщена.

Понякога си история от детството, друг път си история от юношеството.

Но хубавото е, че някой някъде помни твоя версия

от преди.

И в някои ранни или късни часове започва да усеща липсата на старото ти Аз.

И образът ти му донася най-различни по вид емоции.

(но всичко това са просто подробности)

Важното е, че някъде…

Ти си нечия история.

[ferdagagov]

Най-щастливата жена

Има черна къдрава коса, маслинени очи и дъщеря от теб.

Най-щастливата жена

ти прави списък за пазар и те посреща с усмивка от работа

Най-щастливата жена

Вечер като легнете ти прави масаж

и отмива всички болежки и всяко схващане по раменете

Най-щастливата жена

Тя е твоя.

Изцяло и напълно.

Тя е най-щастливата жена, защото смята че и ти си нейн.

Най-щастливата жена

Тя не знае как ме целуваш,

как ме хващаш за ръка и ме водиш нанякъде

Аз съм твоето закъснение от работа,

Аз съм някоя неотложна задача,

Аз съм сбирката с приятелите,

Аз съм автосервиза за развалената ти кола,

Аз съм виждането с родителите ти,

Аз съм избирането на подарък за някакъв повод.

А тя...

Тя е най-щастливата жена.

Ferda Gagov

[marsietaa]

Никога не съм намирала четирилистна детелина

И не нося заешко краче в чантата си

Дълго време вярвах, че онова колие от майка ми, ми носи голям късмет, но и това не се оказа така.

Но вярвам в суеверията за черната котка

Ти беше моята черна котка. Затова и ти подарих такава.

Донесе ми най-лошата поличба,

тази на обречената любов.

И проклятие никога след теб да не се влюбя отново.

Да те търся навсякъде по малките улички, да се оглеждам за знаци, които да ме отведат при теб.

И всеки би ме съжалил, би ми дал цяр за това проклятие

"Пий чай от глухарче, отиди на църква, моята баба разваля магии "

" Болна си от най- коварната болест, момиче"

И аз, може би, щях да ги послушам, но в главата ми кънти само твоето обещание

Че ще бъдем заедно във всеки следващ живот

И аз съм карък, обречен да те търси навсякъде

Завинаги.

Marsietta

[ferdagagov]

[ferdagagov]

Спомени в бъдеще време

Изплаках всички неслучили се моменти

в които държиш ръката ми на места,

на които никога не сме били

и целувките, в които никога

не сме докосвали устните си,

и смеха ни, който никога не е отеквал в стая,

и недопушените цигари, които дори не са започвали да горят.

Снимките, които никога не сме изпращали.

Думите, които никога не сме изказвали.

Минутите на временна раздяла, които никога не сме имали.

И ще държа колието, което никога не ми подари

и ще пазя розата, която не получих

в книга, която нямам.

Изплаках дългото сбогуване, което не ми даде

и всички преживявания, които можеха да бъдат.

Ти ще бъдеш във всички спомени,

които никога не се случиха.

Ferda Gagov

[ferdagagov]

Луничките по гърба ти

Завиждам на слънцето колко повече пъти те е целувало от мен.

Ferda Gagov

[ferdagagov]

Ти

Дори с крайчето на окото ми, мога да те позная,

само по начина по който дима от цигарата ти променя въздуха и  размества пикселите на света, щом си около мен.

И сърцето ми сменя позиции, играе като малко дете върху катерушка, обикаля сред хиляди нервни окончания, но никога не отива до мозъка, никога.

В тая тайност и крадливост на две очи, които се търсят, няма разум.

Няма никакъв разум в това да си губя запетайките и да си репетирам изреченията преди езикът ми да откаже да говори това, което тялото ми иска да ти обясни.

Няма никакъв разум в това да искам да те графирам върху устните си,

да слепнеш като пчела в медена пита, да те почитам като божество,

да те мечтая като дом,

да те сънувам като кошмар,

който е кошмар чисто по причината че няма нищо по-страшно от несбъднатото.

Огънят изгаря цигарата ти и тя се топи, винаги я хвърляш по диагонал след което я стъпкваш с левия си крак и тръгваш.

И сърцето застава от лявата страна и стои спокойно, като че ли никога не сме се поглеждали.

И си казвам "Утре ще опитам пак."

Ferda Gagov

[ferdagagov]

Спомняйки си за баща ми

#

Спомням си, бях малка,

a селото

в което ме заведе - уж толкова голямо

и някак чудех се как,

все пак за разлика от града ни

хората тук

до един се поздравяват

И питат "Как си?"

щипят бузи

И моите, и на другите деца

И после махат за довиждане,

с пожелание за деня,

без да споменат за друга среща

просто знаейки,

че пак ще има

скоро, може би..

поне една.

Спомням си, бях малка

А двора ни на село - един голям

И аз изгубих се сред слънчогледите

на баба,

за да избера най-красивия от тях.

Ти намери ме тогава,

вдигна ме с ръце

И аз от радост, че те виждам

дръпнах с ръчичка големия ти мустак.

Помня как само се засмя,

а след това

ме пусна на земята

Посочи с пръст “земните слънца"

(както ги наричаше ти)

целуна ме и по челото,

и ми каза

" Миличка, внимавай кого и как обичаш"

не те разбрах тогава,

но и не попитах,

просто гушнах те веднага.

А ти отиде да работиш

и останах пак сама със

жълтите цветя.

Тях обичах.

както и

зеленикавите очи на мама,

за които

всеки ден слушах с някак нова изненада,

както слушах

и твоите слова,

и сладките ти думи.

веднъж ми казваше

как виждаш нея и във мен

друг път ми говореше за някоя история

от годината

в която си я срещнал,

за нощта, в която си я хванал за ръка

и си я помолил да избягате -

не за сватба или

друга щуротия

а просто за любов,

защото така ви се обича.

После сте се скрили сред полета

от слънчогледи,

като нашите на село.

И сте изчакали да съмне,

а мама е откъснала един.

Закачливо те ударила със него

и обърнала глава встрани

и ти си знаел вече..

колко много си приличаш

с цветето й във ръка.

Очите й били твоите земни слънца

А ти онзи захласнат гледач по тях..

Спомням си, бях малка

как разказваше за нейното присъствие

най-вече,

и аз успявах да си я представя до теб,

приседнала, слушайки за всичко онова,

което сте преживели заедно.

Но веднъж

когато почнах да пораствам,

без да знаеш

те видях да плачеш в коридора

на нейна снимка.

Беше от моментите

в които отново си осъзнал,

че другаде я няма

и навсякъде освен на този лист хартия

Тя отсъства.

И тогава разбрах

какво става със един слънчоглед,

когато слънцето го няма.

и какво става със един човек

когато за липсата на друг човек

издигне каменна студена плоча.

Разбрах и думите ти, татко.

Думите от онзи слънчев и невинен ден.

Ще внимавам кого и как обичам.

Но, може да се случи,

да поема риска,

в това да срещна любовта

през младите и ранни мой години.

Любов, която един ден ще мога да наричам стара,

но никога и остаряла.

Както твоята остана с мама.

(въпреки всичко).

Ferda Gagov

[ferdagagov]

И се изморяваш,

от постоянното бягане,

от маратона,

който цял живот се опитваш да спечелиш.

 

"Да - успях,

тръгнах си от миналото,

но понякога ми се иска, то да ми звънне по телефона. "

Ferda Gagov

[paradisetears]

Гени

Имам очите на баща си

Но никога няма да успея

да погледна така студено,

жената която обичам

както той мама,

преди да си тръгне от нея.

Усмивката ми е същата като неговата,

имам неговия вкус за музика

и мога да разсмивам

като него,

но моят смях

никога няма да носи такава

болка на жена

както той на мама,

с любимата им обща песен,

слушайки я,

докато гласовете им огласят стаята.

И също като татко

мразя да се обличам официално

но няма да разплача друга,

както той мама

на сватбения  ден..

Понякога

децата приличат на родителите си

а друг път се надяваш

те (навремето) да са приличали на теб.

[ferdagagov]

***

И не, че съм романтичка,

но така ми се иска някой да ми пали цигарата и да говорим за всичко,

и да разказваме този белег

от къде ни е

и да си кажем резюметата на живота, после да се посмеем,

да се виждаме често

и дори, когато повтаряме някои истории, пак да се гледаме с интерес, сякаш за първи път ги чуваме,

И не, че толкова вярвам в любовта,

но така ми се иска да се чувствам с някой като дете

и да ме върне назад в щастливите дни или да създаде

нови такива,

деца да сме по нрав, но със зрялото мислене като хора.

И да ми сложи кичур зад ухото, да ме целуне като ми държи брадичката и да повтаря, че вече е много късно и трябва да тръгваме,

но никой от нас да не става от пейката. И не, че искам да съм влюбена,

но така ми се иска някой да потръпва като седна до него и сърцето ми да пулсира като спрем поглед един върху друг, да тичаме под дъжда

и да направим всички други признати клишета,

да не си признаваме очевидни неща,

да се хванем за ръце

ама не за дълго

и не насериозно,

ей така на шега да правим всичко, дето наистина чувстваме.

И не, че искам да ми липсва някой,

но така ми се иска да сложа вместо "някой"

твоето име

и да спра да пиша,

а да отида да го изживея.

Ferda Gagov

[ferdagagov]

Αντρέι

Искаше ми се да чуеш,

Всички казват, че сега си на по-добро място, а аз мълча,

усмихвам се

и си мисля, как ти правеше

всяко място по-добро,

където и да си, каквото и да правиш,

и смехът ти винаги намираше начин да се прокрадне,

но това беше

преди тялото ти да избяга,

преди да решиш да излезеш в отпуска от света,

преди да напуснеш работата наречена "живот"

Сега се чува ехо.

И спомените ми, те търсят.

Миналото никога не е хубаво, защото няма нищо хубаво в това, нещо да мине, без да поиска да остане.

Минавам покрай някоя пътечка и те чувам в ума ми,

убедена съм, че ако не поглеждам лицата на хората с които се припознавам за теб, ще успея да се заблудя, че още си тук.

Ще се правя, че чувам гласа ти зад гърба си,

че отново разказваш някоя шега и си един такъв зачервен от смях,

ще те слушам отстрани,

но никога няма да погледна,

и никога повече няма да бъда част от разговорите.

Липсваш.

Тъжно е,

защото аз с теб ще се сбогувам всеки ден, а ти не успя да кажеш

последното "чао".

И това е поредното ми сбогом към теб,

подробно изказване за липсата ти.

Надявам се,

че сега правиш други места по-добри с присъствието си

и се надявам да се смееш,

много да се смееш

и там гласа ти да е вечен,

а аз тук ще държа ехото ти

и всичко, което остави

освен себе си.

Ferda Gagov

[ferdagagov]

***

И се минава време

и ние отново се влюбваме в нечий смях

  и се вглеждаме в очите на друг човек

и усмивка, след усмивка

и разговори, след разговори

ние отново сме цели

дали нещо на някой друг.

И се минава време

и ние отново намразваме всичко любимо

и се оставяме в спомените,

потъваме.

и безсънна нощ, след безсънна нощ

и плач, след плач

ние отново сме празни,

дали всичко на някой друг.

И се минава време.

И пак обичаме.

Ferda Gagov

[ferdagagov]

Жената, която ще обикнеш, едва когато си тръгне,

сега седи до теб

и те гледа с крайчето на окото си, прави се на сърдита, но всичко което иска е да бъде целуната.

Жената, чиито аромат ще остане завинаги в съзнанието ти,

седи до теб

и се надява този момент никога да не свършва.

Пита те уверено "ще ме черпиш ли една?" и преди да си й отговорил,

взима последната  цигара от кутията ти и я пали така, като че ли се моли ти също да изгориш по нея заедно с тютюна,

да изгаснеш в ръцете й, да се стопиш...

Жената, чиято кожа ще се запечата в дланите ти, с които си я докосвал,

сега седи до теб

и хваща ръката ти,

върти пръстена на безименния ти пръст и поглежда своите, без никакво сантиментално бижу - празни ръце. 

Жената, с която спиш,

която можеш да наречеш любовница,

но не и любима,

сега седи до теб

и ти говори

разказва ти за всичко, което пред никой друг не е успяла да изкаже преди.

Позволява ти да я видиш уязвима, без прегради, без маски.

Позволява ти да видиш самата нея.

   Жената, чието име никога няма да успееш да забравиш,

сега седи до теб, усмихва ти се

слуша те и се смеете...

Щастливи сте.

Но, не я обичаш.

Не я обичаш още.

Ferda Gagov

[ferdagagov]

Последна бележка

***

Дълго време смятах, че ме притежаваш.

Дълго, след като си тръгнах ти ехтеше в съзнанието ми и заклевам се,

почти на всяка улица или пряка чувах смеха ти.

Представях си как седя на дясната седалка в колата ти, а ти поставил ръка върху бедрото ми, ме целуваш. Сънувах даже очите ти. И, името ти ми говореше в различни образи, освен твоят.

Пропуших твоите цигари. И те търсех в хора носещи твоя парфюм.

Мислех си, че ако те видя някога,

никога няма да успея да се оттърся от това усещане.

Че, когато погледите ни се срещнат ще остана завинаги в този момент. Познати очи без никакви думи.

Мислех си, че няма да мога да си простя задето те оставих,

от любов - не друго. 

Но не е така.

През цялото това време,

ти си държал моя предишна версия в ръцете си.

И мое вече отминало Аз - те прегръщаше.

Друг човек с моя образ, стоеше до късно вечер с теб и те изслушваше, и се смееше..

Любовта не си отива - знам.

Тя още те обича. Другата.

Жената с моето име и лице, преди години.

Помни те, макар аз вече да не разбирам защо така й липсваш.

***

Днес те видях.

Но вече сме чужди,

вече сме нови,

вече сме Други.

Ferda Gagov

[ferdagagov]

И пак ще съм щастлива!

Дори да не е щастието, което имах с теб.

[ferdagagov]

Преди теб

Никой не се е заслушвал в начина

по който изговарям дадени думи,

начина по който походката ми се променя когато съм тъжна,

малките ми танцови победи, когато съм щастлива,

начина по който си слагам очна линия, когато съм се събудила с усмивка,

как винаги забелязваш всичко...

Даже дните в които съм извила миглите си и дните в които

дори не съм се постарала да сложа спирала, как никой не ми е казвал досега,

че съм по-красива без грим,

че съм страхотна дори в анцуг.

Как винаги превръщаш всичко в специален момент,

дори когато хванеш ръката ми неволно,

дори когато просто ми се усмихнеш

Разбираш ли сега?

Никой не ме е докосвал с намерението да ме обича.

Преди теб.

Ferda Gagov