Everything and nothing

[hashtagcanyourelate]

[hashtagcanyourelate]

[hashtagcanyourelate]

Всички казват "ако обичаш някого пусни го да си тръгне...", но някой замислял ли се е, че този някой може да е чакал да чуе "остани, не си тръгвай, имам нужда от теб".. Не исках да си тръгвам, но ти не направи нищо, за да ме задържиш.

[hashtagcanyourelate]

Рано или късно всички стигаме до едно заключение: каквото и да сме постигнали, каквото и да се случва в живота ни пак ще ни е празно ако няма с кой да го споделим. Дори нищото носи щастие с правилния човек до нас.

[hashtagcanyourelate]

Ами ако ти кажа, че бяхме до тук.. щеше ли да си е заслужавало?

[hashtagcanyourelate]

Струва ли ми се или човек сякаш е по-вдъхновен от тъгата си, от колкото от щастието си?

[hashtagcanyourelate]

И как е възможно да ти липсва нещо, което никога не си имал?!

[iwrite-myheartt-deactivated2016]

I need you.. I need you in a way i had never needed anything.

Teach me how to stop needing you March 20, 2015 (via iwrite-myheart)

[ekaterinakrosneva]

[hashtagcanyourelate]

Исках да ти дам всичко и опитах, наистина опитах. Съжалявам, че не успях..съжалявам, че не бях това, от което имаше нужда.

[hashtagcanyourelate]

Трудно е да се конкурираш със един спомен и да знаеш, че си само един опит да запълниш нечие празно място. Но още по-трудно е, когато осъзнаеш, че, въпреки желанието и усилията си, никога няма да успееш.

[hashtagcanyourelate]

Не допускаш хората прекалено близо до себе си, защото смяташ, че ще ги нараниш. Но защо си мислиш, че като ги отблъскваш боли по-малко?

[hashtagcanyourelate]

Гледах колите по магистралата и си мислех колко много приличаме на тях. Разминаваме се толкова близо един до друг.. но отиваме в противоположни посоки.

[hashtagcanyourelate]

Какво се предполага, че трябва да направиш, когато искаш толкова много и същевременно не искаш да правиш нищо и си заседнал в настоящето без да знаеш на къде да тръгнеш?

[hashtagcanyourelate]

Понякога, когато си говорихме вечер, имах чувството, че сме се пренесли в друг свят. Все едно времето беше спряло и съществувахме само той и аз. В тези моменти знам, че наистина бях щастлива.

[hashtagcanyourelate]

И какво ми остана? Една сим карта с изразходени минути и спомена за твоя глас, изричащ думи, на които някога вярвах, а сега се чудя дали някога са били истина.

[hashtagcanyourelate]

...с големи червени букви?