Mnogo e gadno da si bipolqren strahotno e
My life🤣
sheepfilms
Xuebing Du
hello vonnie
Mike Driver
Cosimo Galluzzi
RMH
taylor price
occasionally subtle
noise dept.
No title available
cherry valley forever
todays bird
macklin celebrini has autism
No title available

JVL
Three Goblin Art

Origami Around
YOU ARE THE REASON

tannertan36
$LAYYYTER

seen from United States

seen from Australia
seen from Türkiye

seen from Netherlands
seen from United States
seen from United States

seen from India

seen from Singapore
seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from T1

seen from Argentina

seen from United States
seen from South Korea
seen from Romania

seen from Switzerland
seen from United States
seen from Spain

seen from Malaysia
@iskam-da-te-mrazya
Mnogo e gadno da si bipolqren strahotno e
My life🤣
И той ми каза “Аз не губя”.
Напротив. Губиш мен, миличък. А това си е доста голяма загуба.
Преглъщай смело.
На една ръка разстояние
Днес разбрах,че ще заминеш при нея.
Внимавай в избора си, защото може и само да загубиш време.И мен ме обичаше така,помниш ли?Или не чак толкова.. Разликата е може би в това,че аз ти бях на "една ръка разстояние" и явно ти доскучах.Но за сметка на това те обичах истински.Обичах те по начин,по който никоя друга няма да може.И знай,че ако някой ден осъзнаеш,че тя не е за теб,че е било просто загуба на време или просто едно грешно прибързано решение,си ела.Аз ще бъда тук и ще те чакам.Нека мисълта,че има някой който брои всяка минута до завръщането ти още преди да си тръгнал - те топли когато тя не успява.Аз ще те чакам.Ще се надявам,че някой ден отново ще се срещнем.Отново ще се погледнем.Отново...осъзнавайки,че сме търсили любовта толкова далеч,а тя е била само на една ръка разстояние.🙃
Сила е да продължиш напред,
въпреки миналото,
въпреки стенанията от болка,
въпреки неописуемата нужда
да раняваш, защото са ранили теб.
Сила е да продължиш напред,
въпреки ударите в гърба,
въпреки сълзите, невидими за другите,
въпреки стъклата,
забити в ходилата ти.
Сила е...да преодолееш себе си,
въпреки теб.
Но от всичко най-силно боли
да не се познаеш щом бурята отмине.
Елизабет Декова
“Яд ме е, че изгубих толкова време, гонейки някой с пълното съзнание, че никога няма да го настигна”
— П.Г
Me too
Ако можех бих
върнала секундата,
в която те пуснах,
за да не умирам заради нея
цял живот.
Бих целувала очите ти
вместо да ги търся още в другите.
Ако можех бих те погледнала
още хиляди пъти,
за да ми напомняш
как изглежда щастието,
бих те изплакала още толкова,
ако това помагаше да забравям,
че те обичам.
Ако можех пак да те прегърна
щях да пробягам
до луната и обратно,
за да не видиш колко се вълнувам,
но и до днес мога само
да гледам към луната
и да съжалявам,
че не са очите ти.
Любомира Димов
Никога не съм си представяла,че мога да обичам някого до толкова,че да пренебрегна
себе си
приятелите си
семейството си
принципите си
и общо взето,всичко,което беше от значение.
Знаеш ли,след като приключихме всякакви взаимоотношения се върнах там.На нашата беседка.Където ходехме вечерта.И плаках.Много.Бях си казала,че това ще бъде последния път в който плача за теб и последния път в който се връщам там.Ах ако знаеше още колко пъти се връщах.И още колко сълзи пролях.Винаги ставаше така.Имаше моменти,в които си мислех,че съм продължила напред и че съм загърбила миналото,но ти се появяваше - я пред някое кафене,в което ходя и аз,я в някоя чужда история..И се връщах там.На нашето място.Отново плачейки и осъзнавайки,че някои неща не се забравят.
Веднъж когато не бях в настроение ти ми каза:
-Искаш ли едни силни думи да ти кажа? Обичам те.Знам,че тия думи не се казват просто така,а трябва да се чувства нещо.Аз чувствам.
След всичко,което ми причини ми стана ясно колко искрени са били чувствата и думите ти..и как само съжалявам,че ти повярвах.🙂
След толкова време искам да те видя отново.Да видя дали усмивката ти е същата.Дали погледа ти е същия..
Държанието
Смеха
След толкова време искам да те видя отново.
Всичко ми напомня за теб.
Пейките на двора,на които седеше и ме снимаше тайно,докато аз стоях на прозореца в училище.
Тротоара,на който си говорехме за първи път.
Задния двор,на който ме прегърна силно докато плачех по завършващите дванайстокласници.
Училището,в което се видяхме за пръв път.
Беседката на която седяхме всяка вечер.
Също и пейката пред онова заведение,на която седна до мен за пръв път от както се бяхме разделили.
Улицата,по която ме догони с мотора и ме качи да се повозя хах.
Входа на блока,до който ме изпрати след първата ни среща.
И още толкова много неща..
Ако ме видиш сега - променена, здраво стъпила на земята,разхубавила се,осъзнала коя съм и какво заслужавам
ще ти се доплаче.
(от момичето,с което се подигра)
Да, понякога ми липсва
самото му присъствие
хуморът
спокойствието
прегръдките
но най-вече това, че ме познаваше по-добре от всеки друг
и беше до мен
тогава, когато най-много пораснах
и винаги ще има едно място в сърцето ми
някъде, скрито под всички слоеве прегради
някъде, където още съм наивна
някъде, където изпитах най-чистата любов за първи път
което още пазя само на него.
Минаха няколко месеца от както приключихме всякакви отношения.Бях забравила за теб,или поне така си мислех.Вървях по улицата и те видях.Беше пред едно малко магазинче,с най-добрия си приятел,за който все ми говореше.Погледите ни се срещнаха за секунди.Сърцето ми се разкъса,осъзнавайки,че още бие за теб.Корема ми се сви,както ставаше винаги,а очите ми се насълзиха гледайки твоите - вече така безчувствени..Повдигнах главата си гордо, отместих поглед и се забързах с цел да не се разпадна пред теб.С цел да не разбереш колко много значиш за мен,въпреки всичко, което ми причини.Седнах на една пейка сама,изплаквайки всяка една сълза,която така упорито сдържах по-рано.
Раната отново започна да кърви.
Винаги идваше в точния момент.Идваше мамка му.
Но никога не остана.
Нашата беседка,никога не е изглеждала толкова самотна..🙃
Нещото, което няма да си простя е че ако сега ми звъннеш,въпреки всичко, което ми причини - ще вдигна.