Адикции на “Не”осъзнатото родителство
От известно време насам съм се заровила из темата за родителството. Изгледах ,изчетох и проучих стотици материали. Понеже ,когато пускам такива постове възникват и множество отрицателни реакции . Което според мен е напълно разбираемо . Майка каза ,че нямам право да съдя хората ,защото самата аз не съм родител. Обясних ,че това не е съдене ,а показване на грозната истина ,която понякога се получава от безхаберие ,а понякога просто е неотлъчна част от живота ни. Вредния навик да си неосъзнат родител ,да даваш и да показваш на детето си само това ,което ти мислиш за правилно,добро или грешно и добро. Самата аз не съм родител ,но имам позиция по темата ,която засяга и менталното ,и етернето тяло на всички.
Какво е осъзнато и не осъзнато родителство?
Много хора ще кажат “ Чакай,как така има осъзнат или неосъзнат родител?” Много хора ще кажат ,че никои няма право да им казва как да си възпитават и отглеждат детето. И ,че по тази логика никои не трябва да има деца. Не е така ! Всеки заслужава да има деца. Но достатъчно добър родител ли е към себе си ? За какво родителство говорим? Ти си родител на тялото си преди всичко друго . Твоята мисия е да го съхраниш здраво и достатъчно дълго време ,то да ти служи ,както и на планетата. Досатъчно здрав ли си ? С какво се храниш? Каква информация даваш на мозъка си за развитие ? Широко скроен човек ли си или си се затворил в рамките ,които обществото е поставило? Склонен ли си да разбираш различните хора ,да уважаваш техните представи за живота и света ? Способен ли си да простиш на себе си ,а на хората около теб? Осъзнаваш ли ,че имаш проблем? А можеш ли да го решиш? Всички тези въпроси са подтик към един нов свят и един по- осъзнат родител? Понякога ме потиска нивото на безхаберие, което масово се проявява по отношение на създаването на поколение. Какъв е смисълът да имаш дете, ако с неразрешените си физиологични и психически проблеми, то ще страда от същите проблеми, като теб? Да си страдате заедно ли? Или то да намери лек за тях, защото ти не си успял? От негово име: “Много мило, благодаря.” И да, все отнякъде трябва да се започне, все някой ще прекъсне веригата на грешки, но имайте предвид, че тези хора сте вие, сега. Каквото не е изчистено при вас, ще се чисти от децата ви. Ако не ви е съвестно, давайте смело напред, но не твърдете, че ги обичате повече от всичко, защото това, по моите виждания, е лъжа. Да обичаш някого, за мен, е да се постараеш да създадеш най-добри условия за съществуването му. Ако не можеш - не създаваш живот. Някои хора ще го нарекат крайно, но на фона на цялата болка в този свят, мисля, че имаме нужда от доза “крайности” от такъв тип, за да успеем да я намалим. Осъзнаваш ли сега ,колко много в твоята / моята представа за родител куца? Как би могъл да бъдеш родител или учител на някого ,щом ти самия не можеш да се справиш със собствените си проекции и травми. Отговора е не можеш. Не и пълноценно ,не и полезно ,не и осъзнато. Тогава кръга ,който се повтарял поколения наред ще се повтори отново. Защото ти не си бил способен да бъдеш родител първо на себе си и връзката ти с детето ти ще е една непълноцена връзка,която същество само ,защото си извършил физиологичната си нужда.
Не за пръв път пиша подобен текст и не за пръв път разбирам причината ,защо хората реагират толкова остро ,когато четат темата. Причината разбрах от майка ми. Тя е в ролята на виновник. Каза ми “Те реагират така ,защото осъзнават сериозността и последиците от това да си неосъзнат към себе си. Първичната им реакция е вина ,а вината най-лесно се прехвърля и връща към теб ,като обиди,когато не е осъзната.”Разбира се аз казвам ,че не е така ,защото целта ми не е такава. Зададе ми въпрос ,на който отговорих откровено. “Как ти би приела тази информация ,ако не знаеше всичко ,което вече знаеш?” Отговора ми бе следния: “ Обидата идва от това ,че информацията се приема ,като заплаха,докато може просто да се приеме ,като съвет.Никога не съм искала да обиждам някога с гледната си точка. Моята такава си е моя и аз твърдо вярвам в нея и в ползите и. В крайна сметка аз не вярвам в ултимативни, ,категорични, крайни и унищожителни грешки ,а само в ценни уроци (Козирог),но в същото време виждам стъпките,които човек е готов да направи в стремежа си за себеусъвършенстване и това ме кара да ги назовавам без да се притеснявам и без да карам никои да ги следва. Все пак съм превъртяла доста от проекциите си безрброй пъти ,за да видя какво точно им липсва и цялата тази информация ,за да ми бъде полезна е обработвана месеци и години. Нямам от какво да се срамувам.” (Стрелец)
Всичко е поправимо....
Това ме разпалва и ме кара да търся истината ,защото сегашните поколения имат информация за разлика от предните. И добрия живот е на една крачка разстояние. Просто на няколко реда в нета или на няколко листа хартия. Всичко е там и чака да бъде научено и предадено на другите. Ако до преди 50 години хората са имали оправдание ,че не знаят ,то сега нямаме такова. Не можем вечно да се правим на “незнаещи” при положение ,че фактите ни заливат от всички страни. И още повече - от позицията на деца, а не възрастни или родители, помислете за телата си. Помислете за проблемите си. Помислете дали майка, баща, баба, дядо или друг роднина, нямат същите проблеми, като вашите. Помислете дали все още ги имат или работят за изчистването им (не говоря оперативно или с хапчета). Сега се замислете как се чувствате, докато вие изпитвате тези унаследени проблеми, добре, зле, вдъхновени, изнервени или уморени? Искате ли това да бъде реалността на още едно човешко същество - вашето дете? Това е също един от важните въпроси, над които е нужно човек да се замисли, според мен. Защото в крайна сметка, не парите, не голямото ви сърце, не безкрайната ви отдаденост, не високата позиция в обществото или добрата работа ще даде на детето ви щастие. Какво би направило един родител по-добър от това да бъде енергичен, за да може да споделя времето си свободно с детето си? Да бъде емоционално стабилен и разумен, което е естествено следствие на оптимално работещия организъм? Бащата да има здраво тяло, в което да се създаде качествен генетичен материал? Майката да има чисто тяло, в което да се формира здрав зародиш? Всеки има силата да променя гените си, посредством начина си на живот, това е научно доказано. Ще кажете “О, за мен е късно, нека детето ми ги променя към по-добро с неговото мислене” ли? Без да се опитате ли дори??
Целта е повече хора да разберат следващите няколко реда ,да ги почувстват ,да ги осъзнаят и да продължат нататък .
“ За всички, които искат да бъдат родители или майки, които са вече бременни - не е късно за промяна. Знаете къде живее здравето и можете да бъдете крачка по-близо до него, отколкото сте сега, важно е да си го признаем. Направете го, без да се двоумите и без да се вините излишно, просто действайте. И на следващия ден, когато има отново следваща крачка, направете и нея. Не се опитвайте да живеете на прана от утре, но направете следващата крачка, която ви е възможна, колкото голяма и малка да е тя. И не спирайте. А ако все още не сте бременни - можете да стигнете толкова далеч, преди да станете проводник на една душа. Тя ще дойде при вас на база вибрация и резонанс, както всичко в тази вселена, следователно не може висша душа да дойде при човек, който вибрира ниско, това е простичката истина. Ако искаме свят, в който доминира любовта, е нужно да я проявим към себе си и много рядко това се свързва със здравето, а мисля, че на първо място трябва да се свързва с него. “
Имаш цяла вселена вътре в себе си, системи, клетки, импулси. Ти самия си своеобразен “Бог” на един, цял… свят. Като такъв, работата ти по него не бива да приключва никога, независимо дали искаш деца, не искаш деца или вече имаш деца. Съжалявам за грозната картинка, но знаете ли, че с няколко комбинации от билки и храни могат да се премахнат голяма част от паразитите, които живеят в човека (които са там благодарение на месото и животинските храни предимно)? Знаете ли, че “Аз съм си здрав, всичко ми е наред” се превръща в дим, когато ги приемате няколко седмици и от вас започват да излизат трупове на същества, които не сте знаели, че ви обитават от години, може би дори от раждането ви, защото са били във вашата майка също? На мен не ми се е случило още, но на близки, които са извървели пътят, по който вървя сега - да, и подобна гледка може би ми предстои. Знаете ли, че голяма част от негативните мисли на човек не са негови, а са с корени именно в наличието на завишена токсичност в организма, която поражда и психически изменения? Можем ли да продължаваме да пренебрегваме всички тези неща, след като десетки - не, стотици и хиляди специалисти са посветили живота си на разпространяването на тази информация, докато имат почти 💯% успешност при лекуването на пациенти, които страдат от пневмония до рак? Не можем. Поне аз не мога. И не се смятам за нещо повече от вас. Може би стремежа ми да бъда по-добра от вчерашното си “аз” е единственото за ,което си струва да извървя цял един нов път,да промения всяка клетка в тялото си и всяка мисъл в съзнанието си . Да бъдеш по-добър от вчерашното си “Аз” ,да погледнеш към всички вчерашни “Азове” и да си кажеш “Ей,гледай докъде съм стигнал и колко съм се променил,за да мога да помогна и на децата си ,да се променят един ден.” Знам, че приемането и разбирането и толерантността и милото отношение също лекуват, но отказвам да приемам, разбирам и толерирам това, което разболява човешкото същество.....