edna cigara vreme

[kude-si]

Събрала съм ти вещите, ела и ги вземи.

Ела и последните ни спомени си прибери!

Не искам вече да ги виждам,

не искам повече с тениските ти да спя.

Омръзна ми да търся, отдавна изчезнал аромат.

Идвай и събирай себе си.

Няма да ми липсват,

ако не ги виждам, значи не съществуват.

Ела да ти подам чантата с багаж,

пък ако ти стиска -

ще ме дръпнеш с нея.

[kude-si]

Днес щяхме да празнуваме годишнина.

Вино, нещо за хапване и клипчета в интернет -

колко хубаво звучи.

Обаче, нямаше да си запомнил.

Може би щеше да си твърде зает вкъщи

или пък унесал се с приятели.

Отново щеше да се реваншираш,

някой път,

все някога.

Та, липсва ми идеята, лежейки си сама.

Но всъщност - щеше да е същото,

макар и да я празнувахме,

обаче с малко повече сълзи.

[kude-si]

Не си позволявам да ми липсваш,

поне не толкова често, колкото ми се иска.

Смея се насила и обикалям кафенета.

Накратко - старая се да съм заета, обаче...

Появява се едно голямо "обаче"

и след него - всичко е добре позната, всекиму история.

Обаче сега се бия през ръцете и стискам зъби,

само да не ти позвъня.

И е трудно да отричам любовта си.

И е трудно да преглътна гордостта си.

Признавам, липсва ми това, което ме караше да чувствам,

изключвайки, разбира се - предателството.

Тук отново появява се "обаче"

Още те обичам, обаче няма да е все така.

[kude-si]

Отдавна се зарекох - ръка да не посяга,

телефон да не звъни!

Сега е късно, затова те мисля,

но слънце ще изгрее.

Нов ден ще дойде, нова обич ще открия.

Колко пък да не ми върви - година или две?

Макар и три, телефона - няма да ти позвъни.

Сега върви и щастливей,

а когато се осъзнаеш -

на ум песента ни си припей.

[badtundra]

nowadays you gotta be prepared to never talk to someone ever again & move on.

[kude-si]

Обичам да си въобразявам

Общите безсънни нощи

и как копнеем, един - за друг.

Късната цигара, запалена от двата края.

Тежкото въздишане, с привкус на:

,,Какво ли щеше да се случи, ако....''

Обичам да си фантазирам.

Някъде във времевите линии,

може би сме се получили.

Поне веднъж сме се улучили,

нали?

[kude-si]

Зная, че ме лъже

и в очите гледа ме нахално.

Убеждава ме в любов,

уви - напразно.

Че тежко беше да признае и ръката ми да хване.

В очите да погледне, истината си да оправдае.

Но не плачи, любов, когато на прага те оставя.

Нали една врата се затваря,

докато друга се отваря?

[kude-si]

Първо примирение - поредно огорчение.

Така приключва нашата история,

с липса на щастлив край

и голяма доза смирение.

Не те обичам, човече!

Казах ти го вече,

още с първата сълза, която се стече.

Уви, не ме послуша,

нямаше кой да ме изслуша.

Затова сега е край.

С любов, твоята разхура!

[kude-si]

,,Птичката, моето момиче, каца веднъж на рамо,

а прогониш ли я, ще я търсиш доживот!’’

Не слушах, като ми го каза.

С лека насмешка дори, къде щеше да отиде пък той?

Днес, обаче - поглеждам всяка птица,

а от моята няма и следа.

[kude-si]

Понякога идва в съня ми,

като нечакан и неискан гостенин.

И всеки миг се преповтаря,

всеки смях ехти

и всеки проблем се изговаря.

За момент се чувствам цяла,

за секунди - песен съм запяла.

Едно, две, три... готова или не?

Готов или не

[kude-si]

Някъде между

"Искам да си ти!"

и

"Искаше ми се да бъдеш ти..."

загубих океан характер, облицован вече в чужди идеали, че дори и мечти.

Как ли се изправят хора паднали от най-високите скали?

Как ли се превързват такива рани,

бодящи като хиляди игли?

[snqg-v-slunchev-den]

И когато се проклехме двама

в накалената до бяло страст,

още не разбирахме, че няма

свят - широк за двама като нас,

че измъчва яростният спомен,

че не знаят силите покой

и витае в нощите бездомен

Вопълът: къде си, мили мой?

А когато задими отново

син тамян и хорът проечи,

вглеждат се в душата ми сурово

твойте неизбежни две очи.

[kude-si]

На теб ти трябва някой да те подкрепи!

Някой и във бурята - край тебе да стои

Светът да се запали - с тебе да гори!

Някой, някъде ще е доволен,

че си просто ТИ

[kude-si]

Нямаш избор - продължаваш!

Дори вечните неща отминават,

без смисъл е да се разпадаш.

Сам идваш и

сам си заминаваш.

Избора е само твой,

изправяш се

или изоставаш?

[ladyschaoticmind]

" На тия двамата им личеше,

гледаха се с такова обожание,

обаче отдалече..."

- Димитър Димов / " Тютюн"

[inborderland]

[thehopefulquotes]

“In my memory, it doesn’t end. We just stay there, looking at each other, forever.”

— John Green; Paper Towns