Обичам да си въобразявам
Общите безсънни нощи
и как копнеем, един - за друг.
Късната цигара, запалена от двата края.
Тежкото въздишане, с привкус на:
,,Какво ли щеше да се случи, ако....''
Обичам да си фантазирам.
Някъде във времевите линии,
може би сме се получили.
Поне веднъж сме се улучили,
нали?















