Rennie. @magic09 - Tumblr Blog

malinipower-deactivated20201210

Знаеш ли от каква материя е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си… Някога самотата беше по-концентрирана и по-малка, можеше да си я опитомяваш, да я галиш като котка. сега вече не мога да се оправям с космическите размери.

Георги Господинов, “И всичко стана луна” (via malinipower)

thepromiseskept

Moon🌜🌛 on We Heart It - http://weheartit.com/entry/218825093

words-you-may-not-say

Следновогодишен монолог

19 часа 38 минути от новата година са вече минало. Чувствате ли се нови? Различни? По-добри от вчера? Или ще кажете, че е още рано. Брояхте дните до днешния, следва да броите дените до лятото, след това до Коледа и пак до днешния ден. Вече минаха 19 часа 41 минути, вече по-добри ли сте или различни? След седмица сте пак на училище, лекции. Любовта как е? Същата гадост нали… Проблемите, за тях да питам ли? А за това, че след няколко дни пак ще сте в депресии? 19 часа 44 минути, май няма смисъл да питам вече. И к’во, пак сме си същите. Вчера как беше? Танци -манци, алкохол, пичове, пички, нищо ново май. Да не забравите да броите, че до лятото остават 190-200 дни. Иначе Честита Нова Година. Да пием за всичко ново! Ново ли казах?!

veroniccaspoetry-deactivated201

Гледам стари хора стари сгради Какво ли са претърпели преживели видели Колко ли са боляли горяли осъзнали разбрали. Тихо ми нашепват със почупените си стени врати сърца очи за стари мъки и кавги за болки и щети. Тихо ми разказват, едва ги чувам, за живота им преди за всичките мечти за слънчевите дни после бавно усмивката угасва и виждам във очите им сълзи и неизживяни дни, години. Виждам разруха и един бавен, монотонен живот.

Гледайки старите хора в старите сгради изпочупени порутени разбирам колко монотонния живот, неживян не е за мен не е за нас.