Душа, която се опитва да си спомни. @oldsoulofforgotten - Tumblr Blog

Ако спреш да вредиш на себе си като просто започнеш да игнорираш всички, думи и действия на хора, които не кореспондират с твоето възпитание, начин на мислене и живот, обещавам ти, ще намериш нещо, за което най-вероятно очите ти ще се насълзят от щастие. Нарича се свобода.

“Съжалявам, но се предавам, повече не мога да вярвам. Не мисля, че има човек създаден за мен, ако имаше щеше да се е появил до сега. “

“ Високи стандарти, това е единственото оръжие срещу фалшиви хора!”

“Следващият път се увери, че човекът, пред когото не просто показваш душата си, но и събличаш дрехите си, всъщност ще бъде човекът, които иска да остане и те уважава. Душата и тялото са най-уязвимото, което притежаваш и неправилните хора могат толкова лесно и безскруполно да те наранят и да се възползват без да им пука. В свят на толкова фалшиви и бездушни хора, търси и давай шансове само на истинските, за другите няма смисъл да се хабиш!”

“Харесвам те, но спрях да те чакам. Спрях да си проверявам постоянно телефона в очакване да ми пишеш. Спрях да чакам всяка следваща нотификация на телефона ми да започва с твоето име. Просто спрях да имам очаквания, че ще ме потърсиш или че ти пука за мен и искаш да ме видиш. “

“ май просто съм прокълната да съм сама, където и да бъда, където и да ходя, каквото и да правя, всичко около мен вехне, умира или се отдалечава”

Сега ми се вижда така далечно да се привързвам към хора и вещи. Изгубих през годините и от двете. Сега живея за момента. Обичам на момента. Не отлагам, мечтая и сбъдвам.

Колко ли вечери ще си те пожелавам, докато най-сетне се обърна и видя лицето ти на възглавницата до мен?

"На сантиметри от устните ти, все едно съм на края на света и не мога да ги достигна. Усещам топлият ти дъх, а моят като че ли е спрял, ти ми го взе. Забравям как се диша около теб, а какво да кажа, когато си на сантиметри? Като стара изгубена любов си ти за мен, все едно цял живот съм те търсила, намирала, разделяла и сега си пак тук до мен, срещу мен и аз не знам как да погледна в очите ти. Искам, но не знам как да се държа около теб, топло ми е, студено ми е, мълчаливо ми е, гласът ми се променя, забравям думи, цели изречения, губя мисли, а когато дръзна да погледна в очите ти, потъвам там, все едно ме е погълнал океанът. Ако знаеш, от кога искам да усетя пръстите ти в косите ми, колко много ме тревожи близостта с теб, как изкарваш от мен емоции и страсти, които не знам как да контролирам, не знам как да навигирам. Ако ме превърнеш, сигурно ще се разсипя като пясък из пръстите ти. Ако ме целунеш сигурно ще искам да не спираш никога, никога, никога. Ако пръстите ми се вплетат в твоите, ще искам да ги държиш, винаги, в трудности и в радости. Ако останеш ще знаеш всичките ми слабости, всичките ми добродетели. Ще знаеш всичките ми стари рани, ще видиш всичките ми белези, ще ме видиш с всичките ми стари дрехи, ще ме видиш слаба, ще ме видиш и силна. Ако останеш ще бъдем един за друг опора, ще бъдем рамо, на което можем да се опрем винаги и за всичко. Ако останеш, ще създадем семейство, ще се видим с бръчки по лицата. Ако останеш ще си помагаме и ще дадем на тези след нас това, което винаги е било вътре в нас, онова най-важното. Топлотата, човечността, любовта, обичта, светлината, която ни движи напред през тъмнината."

“В друг живот ще танцувам, в друг живот ще препускам, ще играя, ще бъда на сцена, ще обичам шумно, ще обичам страстно, ще бягам, ще се смея, ще живея, ще живея, няма да се страхувам, ще живея…”

“1:53 не мога да заспя. Мисля си как все още не сме се срещнали, как заспиваме в различни легла и всеки мисли за другия без да знаем кой сме и какви сме, единствено, се надяваме да се срещнем по-бързо. Някъде там на кръстопътя, всеки извоювал своите битки, всеки търсещ любовта, която заслужава. “

“ въпросът, който не спира да се върти на лента в ума ми - ако те целуна, ще отвърнеш ли? “

Може би в друг живот, ще ти изпратя всички писма, които ти написах. Може би в друг живот, ще се срещнем пак и няма да се разминем. Може би в друг живот, ще искаме едно и също, аз ще те обичам и ти ще ме обичаш.

В душата ми вали от години, какво ли би било време за мен без дъжд?

Мълчанието между нас. Ние, стоящи на милиметри един от друг. Толкова тихо, толкова близо, но устните ти ми се виждаха така далечни от моите. Ще го нарушиш ли? Мълчанието, то, също говори, знаеш нали? Моето мълчание казва, искам те още, още по-близо, ами твоето какво казва?

И ако се загубя в цветните лабиринти на твоите очи, не ме търси, предпочитам да остана там, с риск да не се върна. При тебе ми е най-добре, намирам се, губя се, намирам се, губя се само за да забравям и осъзнавам, че искам да остана там завинаги.

Почти забравих какво е топлина, на ръба на измръзването и нито един огън не можеше да ме стопли, така като твоето присъствие.

Trending Blogs

Recently Viewed Blogs

Душа, която се опитва да си спомни.