"На сантиметри от устните ти, все едно съм на края на света и не мога да ги достигна. Усещам топлият ти дъх, а моят като че ли е спрял, ти ми го взе. Забравям как се диша около теб, а какво да кажа, когато си на сантиметри? Като стара изгубена любов си ти за мен, все едно цял живот съм те търсила, намирала, разделяла и сега си пак тук до мен, срещу мен и аз не знам как да погледна в очите ти. Искам, но не знам как да се държа около теб, топло ми е, студено ми е, мълчаливо ми е, гласът ми се променя, забравям думи, цели изречения, губя мисли, а когато дръзна да погледна в очите ти, потъвам там, все едно ме е погълнал океанът. Ако знаеш, от кога искам да усетя пръстите ти в косите ми, колко много ме тревожи близостта с теб, как изкарваш от мен емоции и страсти, които не знам как да контролирам, не знам как да навигирам. Ако ме превърнеш, сигурно ще се разсипя като пясък из пръстите ти. Ако ме целунеш сигурно ще искам да не спираш никога, никога, никога. Ако пръстите ми се вплетат в твоите, ще искам да ги държиш, винаги, в трудности и в радости. Ако останеш ще знаеш всичките ми слабости, всичките ми добродетели. Ще знаеш всичките ми стари рани, ще видиш всичките ми белези, ще ме видиш с всичките ми стари дрехи, ще ме видиш слаба, ще ме видиш и силна. Ако останеш ще бъдем един за друг опора, ще бъдем рамо, на което можем да се опрем винаги и за всичко. Ако останеш, ще създадем семейство, ще се видим с бръчки по лицата. Ако останеш ще си помагаме и ще дадем на тези след нас това, което винаги е било вътре в нас, онова най-важното. Топлотата, човечността, любовта, обичта, светлината, която ни движи напред през тъмнината."