х.С.

•понякога пиша неща•

[poetsi]

Приключи както започна

Бързо

Безболезнено

Безполезно

[poetsi]

3 6 5

Мислех си че бих те открила

Из студените сутрини на януари

Или някъде в заснежените борове на февруари

Но ти не дойде с пролетта през март и април

Нито с топлите лъчи на май

Не те намерих и в слънчогледите на юни

Морските вълни през юли не те помнеха

Августовите залези също не приличаха на теб

А жълтите листа на септември и октомври се отрониха вече

Дъждовете на ноември те отмиха

Коледните светлини от декември не ти осветиха пътя към мен

И така цяла година се лутах

Съзнавайки как не търся никого

Все така чакайки теб

х. С.

[poetsi]

Всичко приключи така без дори да е започнало

Началото и края се размиха някъде на финалната

линия

Или пък на старта

Губя представа за времето

Дистанцията

Щафета ли беше

Или пък маратон

Важното е да тичаш

Някъде по средата осъзнаваш че не си най бързия човек

И приключи

х. С.

[poetsi]

В И К

Пиши ми

Звънни ми

Викай името ми в тъмното

Няма да дойда

Защото вече ще съм там

Където си ти

И където продължавам да не съм аз

В мислите

х. С.

[poetsi]

З И М А

Свисти вятър във гръдния кош

Студен и жесток

Зимен

Сняг прехвърча

Трупа останките на сърцето

Спомени заключени в лед

Чувства сковани от скреж

Умрял от хипотермия ум

И едни чужди очи

Гледащи пустите улици

Чакайки лятното слънце

х. С.

[poetsi]

Обичам да се появяваш в късния следобед

Да раздигаш мъглите във мене

Сърцата ни да танцуват блус

И нежно да си тръгваш сутринта

Оставил само чаша чай

Горчив

Както го обичам

х. С.

[poetsi]

Ела и ми стопли душата, че вече не се издържа тоя студ.

[poetsi]

[poetsi]

Дали можехме, а не станахме

Или бяхме, а не останахме

[poetsi]

Не виня времето че съм меланхолична

Не виня сърцето си че не може вече да почувства

топлина

Не виня и него дето и последното парче от мене

взе

Себе си обвинявам

Че разбивам чужди животи

Че искам твоите устни

Че се скитам сама в тъмното търсейки нещо

отдавна изгубено

Не знам в какво се превърнах

Толкова студ има във мене сега

Някак си доста намясто

Подхожда на зимното време

х. С.

[poetsi]

Страх ме е да чувствам

От болката ме е страх

Плаша се да остана в чуждо легло

Да виждам нечии очи рано сутрин

Не знам кога навлезе в мене тоя ужас

Себе си ли не разбирам

Другите ли са различни

Защо не мога да обичам вече?

х. С.

[poetsi]

Н А С

Предполагам никога няма да има нищо повече от това моментно "нас"

Когато или ти или аз сме пияни

Често и двамата

И се търсим с очи

Жадни

Гладни

Само тогава можем да съществуваме заедно като едно цяло

Целувки с дъх на водка и ментови дъвки

А на сутринта се лъжем че не се искаме

С парфюма ти полепнал по мен

Със запалката ми в твоя джоб

Лъжем се и ще продължаваме

Това моментно "нас" е всичко което  придава смисъл на жалките ни опити отново да чувстваме

любов

х. С.

[poetsi]

Б Я Г С Т В О В Н И Щ О Т О

Бягам

Цял живот бягам

От погледи

От мисли

От чувства

Краката ми ме носят все в нова посока

Никога не спирам

Сега отново бягам

Този път от едни зелени очи

И най-вече от себе си

х. С.

[poetsi]

О К Е А Н

Аз съм океан

Не се познавам

Не виждам дъното

Не знам какви чудовища се крият под

повърхността

Вълните ми се удрят в скалите на живота

Мислите ми са пяната полепнала по пясъка

Аз съм океан

Ще те завлека в дълбокото

Ще отнема душата ти

Ще изтрия спомените ти

Солта ще размъти ума ти

Ще копнееш по сушата

Но ще се удавиш в същността ми

х. С.

[poetsi]

Лесно е да докосваш в тъмното

Носи някаква неподправена интимност

Но не са твоите пръсти

И колкото и силно да стискам очи

Като ги отворя няма да видя теб

Но хубавото е че е тъмно нали

Мога да се преструвам докато светнат лампите

х. С.

[poetsi]

Именно нелогичността на любовта я прави толкова

логична

[poetsi]

В Р Е М Е

Всичко вече е в миналото

И отговорите на въпросите

Какво е можело да бъде

Как е можело да стане

Колко съм щяла да обичам

Губят се

В друго пространство и време

Където вероятно сме аз и ти

Не сегашните

А щастливците

Които имат шанса

И свободата

Да сътворят нещо красиво

Нещо повече от болка

Повече от две кървящи сърца опитващи се да се заличат

х. С.