Ходещо противоречие @something-from-my-soul - Tumblr Blog

2020

Поради някаква странна причина след 3 години време обичам да се връщам тук и да си се гледам аз от тук 3 години по-стара. Но годината е толкова интересна, нямам какво писание да ви дам, не знам и вече колко е актуална платформа, но знам колко интересни хора съм срещнала искам и те да го знаят. не знам и как ще продължи всичко, но съм тук

какво ще кажете вие за тази година

Нептун

Понякога си представям планетите от слънчевата система на мястото на сърцето си. Визуализирам много емоции по този начин. Та в момента в себе си имам Нептун. Студено е, синьо и е на края на системата. В повечето случаи Нептун е място за отдих от планетата Земя, но и там не винаги е розово и отдалечено от отговорностите на всекидневието. Там именно срещаш отговорността на собственото си аз. Далеч от всички и от всичко си сам със себе си и положението е в твои ръце. А то не винаги е цветя и шоколад. Понякога просто искаш да си вземеш малко отпуск на любимия Нептун, но заварваш същата буря, която се опитваш да избегнеш от Земята. Това е знак, че е време да обърнеш погледа навътре. Щом проблемите стигнат до Нептун, до края на системата, до най-дълбоката ти същност тогава посоката се насочва отново към центъра- Слънцето. Така процесът може да се върти и върти, но Нептун винаги ще бъде най-голям показател за времето на промяна. Въпреки всички витаещи розови заблуди.

Коя е абсолютната константата във вашия живот?

нека всеки да сподели отдолу, много ще ми бъде интересно. Благодаря💛

Зависи

Никога не съм владеела изкуството да отговарям на въпроси свързани с бъдещето (ми) или с вкусове и предпочитания категорично. Толкова много фактори влияят на даден отговор,които фактори също ще се изменят и ще променят цялата ми концепция. Съжалявам, но си ЗАВИСИ. Това е най-честата и банална реплика в речника ми. Нито е безхарактерно нито нерешително- просто ви давам няколко гледни точки, от които аз самата гледам и преценявам.

#бг #бг текст #бг пост #бг мисли #просто исках да го споделя

Обичамте.

#bg blog #bg post #bg tumblr #bg chat

How do you feel about it?

Всеки човек ме наранява по различен начин. С всеки различен, отделен човек от моя живот изпитвам болката по различен начин. И не само. Всеки ме радва, разочарова, привлича, отблъсква по техен си идентичен наичн. Дори и в едни и същи взаимотношения приятелски, партньорски или професионални аз изпитвам нов нюанс на дадена емоция, на дадено чувство. Сега се замислям колко полезно, колко обогатяващо, колко цветно усещам света и заобикалящите ме. А аз ли какво оставям в хората? С всичката тази поета енергия от околните съвместно с хората аз израствам.

Разбирам колко много вариации има на това да си наранен или щастлив и това ме кара да си мисля за всички хора out there, които си имат своя собствена представа за всичките емоции. Ами ако и при тях са в различни нюанси? Това прави самите емоции толкова необясними, недоловими Смешно е как някой си човек, толкова объркан или малко по-малко от всички други, си мисли, че притежава способността да опише нещо, толкова лично и индивидуално за всеки човек на тази земя. Няма да се намери абсолютно, общовалидно обяснение, няма теза, теорема, закон. Всичко е допустимо, нищо не е измеримо и съпоставимо.

#just wanted to say that #quick reminder #explore yourself #бг пост #просто исках да го споделя

от двата края

и от ляво

и от дясно

но Истината е

на пътя между двата

Края

Да си мек е сила

Живея заобиколена от така наречените „силни“ хора. Израснала съм под опеката на страшно доминантна майка, дъщеря на не по-малко страшните ми баба и дядо, за баща си няма да говоря. Нямам предвид, че съм се страхувала физически, може би, от тях. Имаше и лека нотка от това, но основната ми представа за тях беше, че са сурови и наистина силни, психически. *(астродобавка1: дядовец лъв, бабка и мамка ац лъв, АС луна в лъв)* Семейството ми премина през доста начинания и аз наред с него. Мама, разбира се, ми беше пример за типа еманципирани, силни и дори леко мъжки жени. Баба ,от друга страна, възпита дребнавия перфекционист у мен, страхуващ се от унижето да сбърка или (о, не дай си Боже) да не знае. Така се зароди един rebel до периода 7-8 клас. Много ще кажат „Да, това си е пубертетската тенденция“. Повярвайте ми, бях пълния черноглед темерут сред момичета в розово. Харесваше ми да се отличавам,но не беше това мотивът ми. Настройката ми към външния свят беше доста враждебна, всичко беше опасно за мен *чувства основно*, всички бяха лицемери и трябваше да се пазя от тях. По ирония на съдбатата в случай, че попадна в ситуация, в която съм зависима от чувствата си към някого, аз го изживявах адски дълбоко и интензивно.

And I still do, I’ve always done it.

*(астродобавка2: Слънце,Венера и Меркурий в 12 дом)* И 3 годинки по-късно подобни случки отново са на лице, те никога няма да изчезнат, нито пък аз искам това.Просто отношението ми към тях се проемни. Обърнах връждебния свят и го видях вътре в себе си. И какво видях? Отворих си очите ,защото това не се е бръкнало изведнъж, винаги си е било там и аз го знаех. Прогледнах и се вгледах в цялата бъркотия от мисли, чувства, желания омешени с представите ми са психически уравновесен и стабилен човек. There was something wrong. Войната беше между „обърканото ми аз“ и другото „авторитетно и безгрешно аз“.Толкова време приписвах вината за неуспехите и несгодите си на чувствителността си, и съответно се опитвах да я разкарам по всевъвъзможни начини. Решението не е да я залича или да я притъпя. Това е толкова глупаво. Най-адекватното нещо е просто да се оставиш да бъдеш малко по-чувствителен от нормалното. Нормално е да мислиш много, да нормално е да се чувстваш слаб и несигурен в себе си на моменти, да си объркан в собствените си чувства. Отговорът ще те чака долу. Трябва да се гмурнеш в целия този океан от чувства, да следваш точно тези си силни усещания и те ще те отведат където трябва. И за мен това бяха най-тъмните и непознати води, но стъпка по стъпка се научавам да плувам. И знаете ли? Освен яснотата, която получавам, намирам и една много красива „морска“ гледка. Открих нови забравени места на душата си, поттиснати и отхвърлени като негодни и безполезни, дори вредни за мен и за развитието ми. Винаги съм чувствала и ще чувствам на едно по-дълбоко ниво. Преди не можех да си го обесня и бях ужасена, нямах контрол над себе си, камо ли над успехите си и начинанията си. А сега не само го разбирам, виждам го у другите и намирам думи да го опиша. Все още има дни в които не знам какво да правя, какво чувствам, но отминават. И винаги знам, че ще минат.

#just wanted to say that

Всичко или нищо, нали така? ти избра нищо затова аз имам всичко.

my leo moon in full moon