#bgquote

[cvetikitanova]

Опитах се да ти дам душата си, но ти не можа да заобичаш нещо, което вече притежаваш.

[proekt-prosper]

" Успешният човек е този, който може да построи здрави основи с тухлите, които другите са хвърлили по него. "

- Дейвид Бринкли

[b0reau]

[vegasgirll26]

Понякога си тръгвам по средата на партито, по средата на смяната, по средата на болката. Тръгвам си от само-приятели, от предатели на дребно, слизам от коли без климатици и кораби без капитани. Напускам тела, които физика имат, ама не и душа. Щото, замисли се, к'во точно да правя там?! За-какво-са-ми? Ей така бе, обръщам се като резултат в 90-та минута, резултат, на който ти не си заложил, мамка му... Понякога ми омръзва: като първа песен от диск, като реч на политик, като лъжа на овчарче омръзва ми - да обичам пресилено, да се усмихвам престорено, да пия 'още едно малко' в чаша, преляла от капка. Понякога ми идва в повече - да ми обещават шепи, а да ми дават трохи. Да ме обичат поголовно, да ме изоставят частично. Насън да ме благославят, наяве да ме проклинат. Понякога се уморявам да си тръгвам първа - от шумни места, от скучни лекции, от пропасти без ръбове, от които да скочиш, от кръчми без жива музика, от хорА без ритъм, от хляб, дето не е нито месен, нито лесен, от такива, дето не им думка сърцето с 300, щото не умеят да обичат. А ми се иска да остана и да довърша тая чаша и това хоро- онази глътка от лъжа, клюка в устата на съседката, лъжицата от уста на уста, Екс- обещанието, което се пие превантивно срещу вяра в приказки. Светът се завърта около оста си - виждаме дъното на чашата и дълбаем на екс. Оглушаваме от упор. Ослепяваме на чужд език. Хвърляме думи, обещаваме камъни. Сеем съмнения, жънем самота. Знаем как да построим зид, ограда, около дома си, но не знаем как да засадим цвете. Да отгледаме дете. Да подарим време. Копаем ямата, в която отказваме да паднем сами - цял живот това правим Цял живот ни е страх. Плащаме в брой, но чакаме рестото като присъда - свиди ни се и стотинка нежност. Лягаме с принцове, будим се с жаби. Искаме повече, отколкото можем да дадем. Даваме толкова, колкото да не се минем. Минаваме се. Лъжем насрещно, с отворени очи и със сключени пръсти - същите пръсти, които се кръстят в църквата. Заспиваме сити на плът, будим се гладни на обич. Битови меланхолици. За едното "обичам те" живеем. И за същото умираме.

Ева Колева

[seeking-soull]

“Набий в главите им безобидни данни, натъпчи ги с толкова много „факти“, че да се задушат от тях, като същевременно се смятат за „много умни“ поради това, което знаят. Тогава те ще имат чувството, че мислят, че се движат, без всъщност да са се помръднали. И ще бъдат щастливи, защото фактите от този род не се променят.”

“451° по Фаренхайт” - Рей Бредбъри

[ivantrifonoff]

Докато цялата ви мотивация за развитие, когато сте студент е свързана с маанета и участия на жалки изпълнители по претъпканите с паплач клубове, не се самозалъгвайте, че сте парти звезди. Вие все още си оставате селяни, живеещи в илюзия.

ivantrifonoff

[bulgarianmotherfucker]

Последвайте ме в Инстаграм: @bulgarian.collisio

𝕐𝕠 (@bulgarian.collisio) • Instagram photos and videos

251 Followers, 256 Following, 32 Posts - See Instagram photos and videos from 𝕐𝕠 (@bulgarian.collisio)

[lladyybird]

К'вото и да си говорим, накрая всеки е сам за себе си.