♡one Alice from Wonderland♡

Казват, че адът е претъпкан, и все пак, когато си в ада, винаги си сам.

[cvetikitanova]

- Благой Д. Иванов

[sisterofthewolves]

Pictures by safi kok

[cvetikitanova]

- Чувала ли си за трамвайната дилема?

Представи си неуправляем трамвай, който се носи по релсите към група хора и всеки миг ще ги помете.

Можеш да дръпнеш лост и да отклониш трамвая към друга линия, където ще сгази само един човек.

Би ли дръпнала лоста?

- Ясно. И другите хора ще бъдат спасени?

- Да, точно така.

- Не бих го дръпнала.

- Но трябва.

- Значи нямам избор? Защо ме питаш тогава?

- Имаш избор. Но всъщност нямаш. Ако не дръпнеш лоста, хората ще умрат.

- Не бих го дръпнала.

- Ама как така?

- Неуправляемият трамвай е животът.

Лостът съм аз.

Човек няма контрол над лошотиите, които се случват в живота.

Но ако дръпна лоста, правя избор - да убия онзи човек.

За мен е недопустимо.

[cvetikitanova]

Повечето хора цял живот разбират, че живеят в декор…

и остават.

[cvetikitanova]

🔥 standing in the fire and not flinching

[cvetikitanova]

Make us mutuals molqq

само защото каза molqq ✌🏻😅

[cvetikitanova]

„Понякога животът наистина подражава на изкуството. И колкото по-жестоко е изкуството, толкова по-точно е подражанието.”

[cvetikitanova]

„Ако трябва, ще стана звяр, за да се защитя.“

[cvetikitanova]

Завинаги ли каза?!

Беше миг….!

[cvetikitanova]

С ръка сърцето си прикрих…

Под ударите да остане цяло.

[cvetikitanova]

Носи със себе си всички „почти-та“, които не посмя да бъдеш.

Няма да съм твоята трагедия.

Ще съм пропуснатият шанс, който те оформя тихо.

[cvetikitanova]

Не се нуждая нито от извинението ти, нито от прошката ти. Ти и аз - това е минало.

— Но понякога не поглеждаш ли живота си и да се чудиш какво можеше да бъде, ако бяхме постъпили по различен начин?

Това е начин по който се измъчват глупаците. Аз оставих миналото. И ти трябва да направиш същото.

[cvetikitanova]

Самозаблудата е човешко качество. Среща се във всеки и във всяка сфера - работни отношения, лични отношения и като цяло в преценката за себе си. Казвам човешко, защото не съм виждала представител от животинския вид, било то куче или котка, който да се мисли за нещо по-различно и да се държи като обратен на пример. Както и да е, сигурно не им стига акъл. Тук става дума за най-развития индивид - човека!

Този типаж, който се има за нещо изключително, един на милион, в който бушуват гръмки егоцентрични емоции, този, който решава да изкрещи уникалността си чрез кретенско поведение и нелеп външен вид, за да го забележат всички!

[cvetikitanova]

"Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме и това е. Като в старата келтска легенда за птичката с трън, забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе - нещо отвътре я тласка. А ние, хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава."

"Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим."

"Птиците умират сами"

[cvetikitanova]

Този нюх нямаше нищо общо с онзи вял усет, който се възвеличава с наименованието „творчески темперамент“ — той се състоеше в изключителната дарба да се надява с една романтична находчивост, каквато не съм намирал у никой друг човек и каквато вероятно не ще срещна никога вече. Не — накрая Гетсби се оказа човек на място; само онова, на което той беше жертва, онзи мръсен прах, който се носеше подир мечтите му, временно притъпи интереса ми към празните мъки и краткотрайните възторзи на хората.

— Великият Гетсби

[cvetikitanova]

И след като се провалих по този начин и търпимостта си, трябва да призная, че тя си има граници. Поведението може да се корени в твърдата скала или във влажните мочурища, но след един определен момент аз не се интересувам къде е този корен. Когато миналата есен се завърнах от Изочните щати, почувствах, че искам светът да е в униформа и някак си вечно да стои мирно в морално отношение, не ми трябваше повече привилегията да се ровя в чуждите души.

— Великият Гетсби

[cvetikitanova]

You say I killed you?

Haunt me then.