#bulgarianpost

[veli7]

S k i n n y d i p p i n g

[veli7]

На дядо.

Прибирам се късно следобед,

Навън е мрачно и вали.

С надежда някак загубена,

Че ще видя твоите очи,

Че ще те прегърна пак

И всичко ще е както преди.

Но етажът е тъмен

И няма никого, уви.

А навън е мрачно и вали.

Лягам , в следобеден сън унесена,

търся те и за момент те виждам.

Стресната от този

мираж илюзорен се будя.

Етажът е все така празен.

А навън е мрачно и вали.

И ми е мъчно и ме боли.

Няма и помен от очите ти.

А толкова исках да ги зърна,

Да те прегърна, мили мой дядо.

В този мрачен ден,

казвам ти честит рожден ден,

Макар да Си далеч от мен.

Защо продължава да вали

Или капките вече са от моите очи?

-В.Ч.

[veli7]

[30-11-1997xx]

Ако съзнанието ти беше чисто, колкото беше празно сърцето ти, щеше да покориш връхните точки на душата ми. Меланхолията между редовете с думи в побърканото ти мислене и ядът, избиващ в река от сълзи, изпълнени от онези разочарования, от които не те боли, а гориш. И хилядите стъпки в онзи парк с остарели, самотни души, търсещи малко нежност,изминаваше хиляди. Изкачи се до сърцето ми, а накрая падна. Фатално.

С.Атанасова

[30-11-1997xx]

Умът ти гореше. Ти беше огън. Парещата ти кожа убиваше рецепторите ми. Душата ти взимаше моята. Накрая.. Изпепеленото ми сърце лежи на входната ти врата, а ти- все същия огън. Разпалваш докрая, а после бягаш. Страхливец. Красив страхливец.

С.Атанасова

[30-11-1997xx]

Умът ти гореше. Ти беше огън. Парещата ти кожа убиваше рецепторите ми. Душата ти взимаше моята. Накрая.. Изпепеленото ми сърце лежи на входната ти врата, а ти- все същия огън. Разпалваш докрая, а после бягаш. Страхливец. Красив страхливец.

Силвия Атанасова

[inconceivably-fucked-up]

Никой не е нaд никой. Нaд всички ни е сaмо небе.

Pavell Nikoloff

[bambiarch2-blog]

-със сестра си ядат банички и гледат евровизия-

ей т'ва е живота