#delyanasworld001

[delyanasworld001]

Неразбрана.

Разбита.

Разрушена.

На парчета.

Събирам ги.

Опитвам се да ги залепя.

Чупи се отново.

Не става.

Страх.

От теб.

От мен.

От думите ти.

От действията ти.

От реакциите ми.

Самота.

Тук си.

Но не те чувствам.

Не те усещам.

Няма те.

Болка.

Много болка.

Гори.

Изгаря ме отвътре.

Не минава.

Няма и да мине вече.

Некомфорт.

От себе си.

От тялото си.

От чувствата, душата си.

Не минава.

Минаха месеци.

Това не минава.

Съсипана.

От всяко действие.

От всяка дума.

От всяка болка, която съм изпитала.

Разочарована.

От теб.

От себе си.

От света.

Смачкана.

От представите си.

От реалността.

От действията.

Ужасена.

Пренебрегната.

Игнорирана.

Неоценена.

Безсилна.

Пред всичко.

Празнота.

Няма те там, където изпълваше всичко.

Предадена.

Излъгана.

Думите режат като стъкло.

Заспивам.

Давя се.

Не ми достига въздух.

Стоп.

Времето ми изтече.

Не съм тук вече.

Delyana

[delyanasworld001]

Не избираш любовта,

тя избира теб.

Не решаваш колко силно

да обичаш някого,

не решаваш колко да се притесняваш

с всяка минала секунда

дали добре е той,

дали щастлив е.

Не избираш как да обичаш

този човек.

Може би знак от съдбата,

може би път сред тъмата,

но не избираш това,

не решаваш това.

То решава и избира теб

без да иска твоето съгласие,

не го е грижа искаш или не това.

То подрежда някаква Вселена в теб,

нарежда пъзела с години овехтял,

събира счупените части и закрепя ги

без замисъл дори и за това.

Някак си свободен чувстваш се дори

от това да нямаш избор,

някак себе си показваш

на свят, изпълнен със лъжи.

Delyana

[delyanasworld001]

Те се срещнаха късно

след много раздели,

след купища ревности, срещи

сред дълбоката бездна,

изпълнена с болка.

Срещнаха се накрая,

огорчени и изморени.

Не им се играеха игри,

търсеха спокойствие, уют.

Идеше вечер прозрачна

като гора без листа,

някак празна.

И тогава

накрая

много късно наистина,

те се намериха.

Вкопчили пръсти,

мълчаха

и гледаха само напред.

Два цвята,

цъфнали на есен.

Две смешни щръкчета,

показали се сред изпопадалите листа.

От тайни дълбоки

появи се тази обич-

тиха, страстна

и на смърт прилична.

Delyana

[delyanasworld001]

След полунощ

оставаме по чувства само,

щастливи сме..

поне за миг от вечността.

Прегръщаш ме

дори и да ми е горещо,

само за да си до мен..

да ме усещаш.

Целуваш челото ми нежно,

поглеждаш ме с кафевите очи..

виждам бездна тъй дълбока,

от която няма изход..

има само вход.

Вход, свързан със любов.

Delyana

[delyanasworld001]

Не позволявай да изцапам

чистата и детска душа

с мръсните си ръце

от болката в мен,

изоставена с годините,

вехнеща из дълбините на същността ми.

Не оставяй ме да те докосвам

със сухите ръце, където някога

и някъде докосвал съм болката, не любовта,

груб ще бъда и не искам да те нараня.

Не позволявай ти да те погледна

с мрачните, черните очи,

оставени от празнината в мен.

Ще се почувствам аз обичан,

тогава позволи ми да те гледам

със грижата, със чистотата, със обичта във мен,

позволи да те докосна нежно и красиво,

да мина с всеки пръст по твоите извивки,

да погледна в очите детски

и да се влюбя аз отново в тях.

Позволи ми чак тогава

душата нежна ти да ми дадеш,

в моята ръка ти да я скриеш, да я опазя от злините във света.

Delyana

[delyanasworld001]

Обичаш всяка част от мен.

Тичайки към теб като дете

за една прегръдка след тежкия ден.

Спокойният и нежен глас,

с който произнасям името ти.

Покорният ми нрав

понякога изпълнен с повече инат.

Различният ми смях от някоя шега.

Кръвта, капеща от устните ми,

целунати от теб.

Нежното ми присъствие нощем до теб,

утоляващо жаждата ти.

Прегръдката, с която потушаваш всеки спор.

Обичаш ме. Всяка част от мен.

С усмивка, с щастие, със светлина повтаряш тези думи всеки ден.

Как не се отказвах дори в най-тежките моменти.

Как крещях, а ти мълчеше.

Как исках нещо прекалено силно

и казвах "Защото така!".

Как съм се смяла

с цялото си сърце и душа,

понякога въздух не ми е стигал.

Как нощем сваляхме всяко лошо,

оставяхме го настрана

и бяхме максимално искрени един с друг.

Горещи, разтопени от любов.

Как всеки ден ти викам, а ти ми отвръщаш с поглед изпълнен с обич и грижа.

Обичам всяка част от теб.

Delyana

[delyanasworld001]

Ако можеше някой ден

да събереш всяка счупена част

от душата си,

къде би ги сложил?

Delyana

[delyanasworld001]

Не те избрах..сърцето го направи.

То има собствено мнение

и не го е грижа какво искам

и какво не искам.

Понякога е добро, понякога пък-не.

Понякога тъжи за теб,

че няма те,

също като облак,

чисто, светло и искрено

падат ли и падат сълзите,

бели като пяна.

То не пита ме

искам или не,

то се влюбва,

страда,

плаче

и обича

безрезервно и безмилостно.

Не сърди се, че теб избрало е,

радва се дори,

че теб те има тук, до него..

че твоето сърце

тупти редом до моето,

че споделят един и същи ритъм..

че допълват се.

Delyana