#imbulgarian

[changeprocess]

“Самотната” душа

Човекът, който притежева “самотната” душа е орисан с безусловният дар да чувства и съживява всичко, което го заобикаля. Ако забележите мълчаливо човече, замислено в облаците, спазващо достатъчно голяма дистанция с вас, така че и двете страни да се чувстват добре, е честито най-вероятно сте срещнали подобна душа. Човече, което прилича като много мило същество, а с поглед всякаш току що е убило някого може да те прониже и с него да ти каже: “Не ме гледай и не се занимавай с мен, тежко ти иначе ако прекрачиш границата”.

Не ме разбирайте погрешно хората със “самотна” душа, са тези, които изучават светът, в който живеят от какво се състои, как е изграден и какви закони го управляват. Тези хора са търсачи, не на пари, изживявания или материални изобилия, а на интелектуална и енергийна революция. Тези хора предпочитат да са сами през повечето време, тъй като изследват много по-детайлно съществуващите слойове на душата им.

Чувствам себе си като такава душа. Имам нужда от уединение. Да правя това, което сметна за добре. Да правя нещата, които обичам. Да изживявам себе си по различни начини. Да изследвам. Да чета. Да се ровя. Светът е прекрасен, но безрасъдните хора, оставили душите си, не слушащи и не виждащи знаците, които вселената им дава винаги се опитват да пречупят такъв тип души. За това...да си зодия Скорпион, за мен е най-прекрасният дар и най-тегавият път, който е нужно да извървиш. Не позволявайте светът да ви пречупва от вътре. Не се давайте на препядствията пред вас. Пазете пламъчето у себе си. Това пламъче е вашата душа. Като свещ сред вятър подслонете я, пазете огънчето ѝ, говорете ѝ, прегърнете съществото у себе си в тежките моменти и бъдете упората, от която тя има нужда. Тя винаги е с вас и Ви дарява с всичко и то в изобилие, но помнете, никога няма нищо от едната страна. За това, грижата е и от двете страни!

[imbulgarian]

Ще влезеш гузно вкъщи, ще се озърташ като в забравен дом, видян насън. И ще докоснеш с пръсти самото си отсъствие в разместените книги и предмети. И ще ти стане ясно, че нещо е разместено не само в твоя дом, но и в света. Тъй просто и естествено – за да се запълни пространството, заемано от теб. ... Блага Димитрова

[changeprocess]

Относно “демоните”

Това нещо го пиша и на себе си! /което е и целта на блогът/

Сега човеко как да ти обясня, че всички твои дефиниции, които имаш за себе си произлизат от т.нар. ти разум. Всичко, което те кара да се спираш да действаш, да усещаш, да се втурваш е умът ти. Той е този, който слага границите и гради стените. Той е този, който иска да ти влияе през цялото време с мисли, които са пряко идващи от болното му разбиране за светът, в който живее.

Нима ти човеко прекрасен, си готов цял живот да не разгърнеш своят потенциал? Нима ще се отдадеш на „демоните” в теб, да ръководят ролята ти в този театър, наречен живот? Да го кажем така има две сили, които задействат теб. И те са: Любов и Страх. Замислял ли си се, колко пъти ти оперираш от едното или другото? Ми замисли се! Времето ни изтича. Новото време е близко. Ако знаехте какво сте наистина, щяхте да се преклоните пред себе си!

Това е адресирано към всички хора, които се борят с демоните в себе си /страховете/. Вие сте промяната, която душата ви очаква. Вие сте тук да изживеете този човешки живот като разгърнете потенциалът си и действате от любов. Вие сте силата, която може да избере какво да бъде. Защото това е нещото, което ръководи мирозданието. Безусловна любов. И тук на Земята изживяваме страх, за да видим онова, което не сме, за да си спомним, това което сме. А именно това безусловие! Това безграничие и любов. Всеки, който сега се изправя ежедневно пред демоните си, може да ги увладее, когато увладее разумът си. Увладяването на разумът, става със задаване на въпроси и действия. Забрави казаното „Мисли преди да действаш”. Тя е изрекана от поредният страхлив разум. Запомни я така: „Действай, преди да мислиш”. Сърцето е спонтанното усещане, което минава през теб. Отдай му се. То е. Ти си това. Спомни си. И бъди.

[changeprocess]

К’во прайш бе човеко?

Не честно колко неща в денят си правиш съзнателно? Ама говоря за онова съзнателно, да слушаш сърцето ти какво желае. Не за онова твоето разбиране за “съзнателно”, което означава да вършиш нещата механично. Механично ядеш, механично действаш, механично говориш поредните глупости.

Хич не ми пука, че може да се обидиш или, че тази статия ще е гличваща за теб. Може би ще си кажеш: “Нали духовните хора Наде, трябва да говорят смирено”? Ще ти кажа нещо приятелче, духовността се бърка толкова много с това да си смирен all of the fucking time. Духовните хора могат да бъдат всичко. Нормалните хора могат да бъдат всичко. Всеки човек е всичко.

Та, питам те човеко аз тебе, колко от изборите ти в денят си правиш механично и колко съзнателно? Животът ти не е това, което е. Животът ти е това, което изживяваш. И под това, което изживяваш имам в предвид, от това което сърцето ти подскача. Толкова сила има в теб, а ти се принизяваш постоянно. Толкова величие има в теб, а ти все продължаваш да се отричаш. Толкова достойност има в теб, а ти все за недостоен се смяташ. Толкова си безграничен, а ти все се буташ в граници, които те ограничават. Аре стегни се малко. Поеми отговорност за действията си, но съзнателно, не “защото така трябва, защото така прочетох, защото така казват”. Вземи малко волана на твоята машина/тяло,ум,душа/ и вкарай колата си в съзнателният път. К’во се вайкаш, к’во чакаш? Вярвай си повече, какво си се шмугнал в тая черупка студена. Затворен си към света, как искаш света да е отворен за теб? Излез от тоя фалш на “цивилизованост”. Плюя на цивилизоваността, матрицата която те унищожава без да се замисляш ни най-малко. Колко знаеш за историята на душата си? А? Не ..дайде му на човека история за народи и кой, какво направил през 12324435234 векове за да му забулим мирогледа за обширното. Стегни се! /сатурн в овен ви праща поздрави/

Слушай, вглеждай се, дерзай, търси, научи, чупи, направи, потуши, изгради, остави, забрави, запомни, живей, дишай, миг, просто бъди!

[changeprocess]

Чувствай бе човеко.

Когато започваш да чувстваш и виждаш неща, които са част от мистичното, ставаш вълк единак. Единственото нещо, което е с теб, е твоята душа, която те насочва по пътят ти по който си поел. Единственото нещо, което ти дава безусловна любов е силата, от която си изграден и произлизаш. За това видното не е дефиниция, а невидимото е безгранична дистанция.

Вгледай се в това, което не можеш да видиш. Слушай, това което не желаеш да чуеш. Усети, това което си забраняваш да усетиш. Бъди съзнателно тук. Най-важното е да се “научиш” как да слушаш вътрешният си глас. Това е най-висшото познание, което имаш у себе си.  Разбери, че каквото мислиш и каквото правиш изгражда животът ти. Това не е съдба. Това е като да имаш идея да построиш къща, чийто строеж се гради тухла по тухла. Следователно като мислиш и действаш против волята си, слагаш прогнила тухла. Когато мислиш и действаш спрямо волята си, слагаш здрава и стабилна тухла. Вслушай се повече в себе си, в сърцето си, в душата си, в емоциите си. Те най-добре знаят какво наистина желаеш. Изразявай себе си, чрез сърцето си. Просто бъди себе си. Бъди това, което желаеш да бъдеш. Просто бъди. Това е.

Е човеко, до кога ще се вайкаш защо животът ти не върви? Погледни с какви тухли изграждаш къщата си и тогава ще разбереш, че е важно да слушаш волята си. Онзи вътрешен глас, който знае всичко, но го пренебрегваш. Стига толкова вече пренебрегване. Изкарай се от сънят си, в който си се омаял. Събуди се и погледни с очите си, душата и сърцето си светът.

А и в прочем…относно къщата. Къщата на твоите мисли и твоите действия. Ами човеко, тя се гради и строй цял живот. Приеми го. Просто.

[changeprocess]

За онова чувство на цялост

Случва ни се понякога да срещнем хора, които по някакъв начин с присъствието си, ни карат да чувстваме непознати за нас до сега неща. Тези неща, които най-често пропускаме да интегрираме в ежедневието си, в начинът си на мислене и като цяло в животът си.

Имаш усещането, че този човек те допълва по някакъв безумен начин. Дали е близък или не, това не е от значение. Самото му присъствие и енергия, която излъчва е неописуемо преживяване. И веднага се сещам за преходността на събитията. Срещаш нещо, респектираш присъствието му в животът си и когато му дойде времето, то ще си тръгне за да продължи по други пътища, както и ти самият да продължиш по своето пътешествие. И това са тези “златни” моменти, в които просто трябва да се отпуснеш, насладиш на дошлото и да пуснеш. Хората имат очаквания. Очаквания за връзките си, за работата си, за денят си. Все всичко е в някакви рамки, систематизирано и изчислено по минути. Вкарването на “златният” момент в рамки, които само и единствено целят контрол върху събитието, ни отдалечава от това да го изживеем пълноценно. Трябва да разберем, че каквото и да срещнем по пътят си то е преходно. За това хората казват “Животът е един миг”. Защото са усетили “златният” момент, когато са пуснали контролът и са били отдадени напълно. За това /миг/ звучи, като нещо магично, невероятно и изпълващо. Животът наистина е един миг.  Просто се отпусни и се движи с него. Всичко, което идва при теб не е случайно и носи своята стойност, която ти сам ще преоткриеш.

[changeprocess]

Относно родителите

Тези дни усещам себе си как реагирам твърде агресивно. Предполагам, че това нещо произлиза от нещата, които аз сама на себе си не си позволявам да правя, но от друга страна агресия - защо пък да не?

Имам си целият спектър от емоции в себе си. Усещам се как изпитвам вина относно някои по конкретни. Като това, че агресията ми се засилва към определени хора. И най-фрапиращото за мен е факта, че е към родителите ми най-често. Да, хората които са ми най-ценни, хората, които са ми дали основата в животът ми. Агресирам се към тях, когато ми задават въпроси, чиито отговори са ВИДНИ. Агресирам се, когато не зачитат простраството от което се нуждая. Агресирам се, когато искат да ми сложат граници присъщи за тях самите, защото така са израстнали те. Агресирам се, когато ми сложат поредният етикет ти си - егоист, крайно свободен човек, не знаеща как да си оправи живота. Или неща от сорта на: “Ти нямаш право на дума в тази къща“ и “Как смееш да ми противоречиш и да ми даваш насоки, колко сме по възрастни и житейни от теб” или “Докато си в тази къща ще правиш каквото ти кажа аз”. Моля?

Опитвам се да гледам по този начин на нещата -> Първо израстнали са в друго време, други нрави, други маниери, други бариери, други уроци и си носят тяхното бреме. Второ, всеки един от тях има правото да изразява нещата, които подтиска като показва недоволството си към нещо. И трето те също са хора, които имат страхове, имат своите битки в животът си и своите поражения. Репектирам ги относно това. Тук идва думичката - НО - Но аз лично държа дистанция с тях, защото имам нужда от таква. Осъзнах, че сама трябва да водя някои битки в животът си и никой не ми е длъжен по никакъв начин да ме спасява в тях нито с любов, нито с омраза, нито с нищо. Но не мога да възприема понякога тези техни разсъждения относно “аз те създадох, сега ще ми служиш” един вид. Нямаше ли да е по-добре ако бе “Благодаря ти, че си тук и те имам, ще слушам това, което искаш, но ще те наставлявам по пътят ти, докато се луташ и отритваш”. Някак си по-добре ми стой. Защото за мен да имаш дете не е само до отговорност, то е и до това да приемеш твоят подсъзнателен потенциал, който имаш и този път да му дадеш свобода и разбиране за да се изрази напълно.

Well агресия на моменти? Еми да няма как да мине без това.

[changeprocess]

Да нямаш много неща, но всъщност да притежаваш всичко.

Да говоря за онова нямане на пари. На някакви си материални неща, които видиш ли в тази ни съвременост ни слага под етикети като: “този е мизерник”, “този се справя добре”, “този син кучи богаташки”.

Разбира се да имаш разни неща в животът си е готино. Но под неща, имам в предвид като: сърце, чувство за хумор, детска небрежност, любов, нежност и свобода. По астрологически водолеят ми във втори дом се бунтува страшно много като чуе за пари. Чуя ли за пари или някакви материални блага, oh well burn in hell people. Случва се понякога да нямам пари за щяло и нещяло и точно в тези моменти разбирам какво остава при мен, какво притежавам и на какво се наслаждавам. Остава си усмивката, ведрата асцендентова стреляшка личност, с позитивизъм към света даже и в такъв дъждовен и студен ден като днескашният. Хихихи, притежавам себе си и чувството си за широкоскроеност. И не на последно място, наслаждавам се на моментите, в които нямам така както се наслаждавам на моментите, в които имам. Така, че people да нямаш е толкова прекрасно. Виждаш какво остава, когато си на дъното. Виждаш света в една по различна черна окраска, която като че ли е точното петънце, нужно за завършването на шарената картина, наречена живот. Черното, не е толкова черно. То е толкова черно колкото ти сам го направиш. Притежаваме най-прекрасното черно и най-прекрасното бяло в нас самите. Идиологията, че черното е “лошо” и бялото е “добро” слага поредната преграда между тези две вече съвършени неща. Лошото е добро, доброто е лошо.

-Майдфък сори! But is true! <3