#changeprocess

[changeprocess]

Относно “демоните”

Това нещо го пиша и на себе си! /което е и целта на блогът/

Сега човеко как да ти обясня, че всички твои дефиниции, които имаш за себе си произлизат от т.нар. ти разум. Всичко, което те кара да се спираш да действаш, да усещаш, да се втурваш е умът ти. Той е този, който слага границите и гради стените. Той е този, който иска да ти влияе през цялото време с мисли, които са пряко идващи от болното му разбиране за светът, в който живее.

Нима ти човеко прекрасен, си готов цял живот да не разгърнеш своят потенциал? Нима ще се отдадеш на „демоните” в теб, да ръководят ролята ти в този театър, наречен живот? Да го кажем така има две сили, които задействат теб. И те са: Любов и Страх. Замислял ли си се, колко пъти ти оперираш от едното или другото? Ми замисли се! Времето ни изтича. Новото време е близко. Ако знаехте какво сте наистина, щяхте да се преклоните пред себе си!

Това е адресирано към всички хора, които се борят с демоните в себе си /страховете/. Вие сте промяната, която душата ви очаква. Вие сте тук да изживеете този човешки живот като разгърнете потенциалът си и действате от любов. Вие сте силата, която може да избере какво да бъде. Защото това е нещото, което ръководи мирозданието. Безусловна любов. И тук на Земята изживяваме страх, за да видим онова, което не сме, за да си спомним, това което сме. А именно това безусловие! Това безграничие и любов. Всеки, който сега се изправя ежедневно пред демоните си, може да ги увладее, когато увладее разумът си. Увладяването на разумът, става със задаване на въпроси и действия. Забрави казаното „Мисли преди да действаш”. Тя е изрекана от поредният страхлив разум. Запомни я така: „Действай, преди да мислиш”. Сърцето е спонтанното усещане, което минава през теб. Отдай му се. То е. Ти си това. Спомни си. И бъди.

[changeprocess]

Чувствай бе човеко.

Когато започваш да чувстваш и виждаш неща, които са част от мистичното, ставаш вълк единак. Единственото нещо, което е с теб, е твоята душа, която те насочва по пътят ти по който си поел. Единственото нещо, което ти дава безусловна любов е силата, от която си изграден и произлизаш. За това видното не е дефиниция, а невидимото е безгранична дистанция.

Вгледай се в това, което не можеш да видиш. Слушай, това което не желаеш да чуеш. Усети, това което си забраняваш да усетиш. Бъди съзнателно тук. Най-важното е да се “научиш” как да слушаш вътрешният си глас. Това е най-висшото познание, което имаш у себе си.  Разбери, че каквото мислиш и каквото правиш изгражда животът ти. Това не е съдба. Това е като да имаш идея да построиш къща, чийто строеж се гради тухла по тухла. Следователно като мислиш и действаш против волята си, слагаш прогнила тухла. Когато мислиш и действаш спрямо волята си, слагаш здрава и стабилна тухла. Вслушай се повече в себе си, в сърцето си, в душата си, в емоциите си. Те най-добре знаят какво наистина желаеш. Изразявай себе си, чрез сърцето си. Просто бъди себе си. Бъди това, което желаеш да бъдеш. Просто бъди. Това е.

Е човеко, до кога ще се вайкаш защо животът ти не върви? Погледни с какви тухли изграждаш къщата си и тогава ще разбереш, че е важно да слушаш волята си. Онзи вътрешен глас, който знае всичко, но го пренебрегваш. Стига толкова вече пренебрегване. Изкарай се от сънят си, в който си се омаял. Събуди се и погледни с очите си, душата и сърцето си светът.

А и в прочем…относно къщата. Къщата на твоите мисли и твоите действия. Ами човеко, тя се гради и строй цял живот. Приеми го. Просто.

[changeprocess]

За онова чувство на цялост

Случва ни се понякога да срещнем хора, които по някакъв начин с присъствието си, ни карат да чувстваме непознати за нас до сега неща. Тези неща, които най-често пропускаме да интегрираме в ежедневието си, в начинът си на мислене и като цяло в животът си.

Имаш усещането, че този човек те допълва по някакъв безумен начин. Дали е близък или не, това не е от значение. Самото му присъствие и енергия, която излъчва е неописуемо преживяване. И веднага се сещам за преходността на събитията. Срещаш нещо, респектираш присъствието му в животът си и когато му дойде времето, то ще си тръгне за да продължи по други пътища, както и ти самият да продължиш по своето пътешествие. И това са тези “златни” моменти, в които просто трябва да се отпуснеш, насладиш на дошлото и да пуснеш. Хората имат очаквания. Очаквания за връзките си, за работата си, за денят си. Все всичко е в някакви рамки, систематизирано и изчислено по минути. Вкарването на “златният” момент в рамки, които само и единствено целят контрол върху събитието, ни отдалечава от това да го изживеем пълноценно. Трябва да разберем, че каквото и да срещнем по пътят си то е преходно. За това хората казват “Животът е един миг”. Защото са усетили “златният” момент, когато са пуснали контролът и са били отдадени напълно. За това /миг/ звучи, като нещо магично, невероятно и изпълващо. Животът наистина е един миг.  Просто се отпусни и се движи с него. Всичко, което идва при теб не е случайно и носи своята стойност, която ти сам ще преоткриеш.

[changeprocess]

Относно родителите

Тези дни усещам себе си как реагирам твърде агресивно. Предполагам, че това нещо произлиза от нещата, които аз сама на себе си не си позволявам да правя, но от друга страна агресия - защо пък да не?

Имам си целият спектър от емоции в себе си. Усещам се как изпитвам вина относно някои по конкретни. Като това, че агресията ми се засилва към определени хора. И най-фрапиращото за мен е факта, че е към родителите ми най-често. Да, хората които са ми най-ценни, хората, които са ми дали основата в животът ми. Агресирам се към тях, когато ми задават въпроси, чиито отговори са ВИДНИ. Агресирам се, когато не зачитат простраството от което се нуждая. Агресирам се, когато искат да ми сложат граници присъщи за тях самите, защото така са израстнали те. Агресирам се, когато ми сложат поредният етикет ти си - егоист, крайно свободен човек, не знаеща как да си оправи живота. Или неща от сорта на: “Ти нямаш право на дума в тази къща“ и “Как смееш да ми противоречиш и да ми даваш насоки, колко сме по възрастни и житейни от теб” или “Докато си в тази къща ще правиш каквото ти кажа аз”. Моля?

Опитвам се да гледам по този начин на нещата -> Първо израстнали са в друго време, други нрави, други маниери, други бариери, други уроци и си носят тяхното бреме. Второ, всеки един от тях има правото да изразява нещата, които подтиска като показва недоволството си към нещо. И трето те също са хора, които имат страхове, имат своите битки в животът си и своите поражения. Репектирам ги относно това. Тук идва думичката - НО - Но аз лично държа дистанция с тях, защото имам нужда от таква. Осъзнах, че сама трябва да водя някои битки в животът си и никой не ми е длъжен по никакъв начин да ме спасява в тях нито с любов, нито с омраза, нито с нищо. Но не мога да възприема понякога тези техни разсъждения относно “аз те създадох, сега ще ми служиш” един вид. Нямаше ли да е по-добре ако бе “Благодаря ти, че си тук и те имам, ще слушам това, което искаш, но ще те наставлявам по пътят ти, докато се луташ и отритваш”. Някак си по-добре ми стой. Защото за мен да имаш дете не е само до отговорност, то е и до това да приемеш твоят подсъзнателен потенциал, който имаш и този път да му дадеш свобода и разбиране за да се изрази напълно.

Well агресия на моменти? Еми да няма как да мине без това.

[changeprocess]

Да нямаш много неща, но всъщност да притежаваш всичко.

Да говоря за онова нямане на пари. На някакви си материални неща, които видиш ли в тази ни съвременост ни слага под етикети като: “този е мизерник”, “този се справя добре”, “този син кучи богаташки”.

Разбира се да имаш разни неща в животът си е готино. Но под неща, имам в предвид като: сърце, чувство за хумор, детска небрежност, любов, нежност и свобода. По астрологически водолеят ми във втори дом се бунтува страшно много като чуе за пари. Чуя ли за пари или някакви материални блага, oh well burn in hell people. Случва се понякога да нямам пари за щяло и нещяло и точно в тези моменти разбирам какво остава при мен, какво притежавам и на какво се наслаждавам. Остава си усмивката, ведрата асцендентова стреляшка личност, с позитивизъм към света даже и в такъв дъждовен и студен ден като днескашният. Хихихи, притежавам себе си и чувството си за широкоскроеност. И не на последно място, наслаждавам се на моментите, в които нямам така както се наслаждавам на моментите, в които имам. Така, че people да нямаш е толкова прекрасно. Виждаш какво остава, когато си на дъното. Виждаш света в една по различна черна окраска, която като че ли е точното петънце, нужно за завършването на шарената картина, наречена живот. Черното, не е толкова черно. То е толкова черно колкото ти сам го направиш. Притежаваме най-прекрасното черно и най-прекрасното бяло в нас самите. Идиологията, че черното е “лошо” и бялото е “добро” слага поредната преграда между тези две вече съвършени неща. Лошото е добро, доброто е лошо.

-Майдфък сори! But is true! <3

[changeprocess]

Смирение или “айди да не”?

През денят ми минават всякакви ситуации, в които аз сама избирам как да реагирам. Моят поглед към нещата и начинът, по който мисля създават реалността, в която живея и чувствата, които изпитвам.

Има ситуации, в които някак си ги гледам от страни и виждам как имам възможността /свободната воля/ да избера, как актрисата ”Надежда”, да реагира на сценарият, който животът ѝ предоставя, за да изиграе колкото се може по-добре своята роля в него. Това с театърът не е просто метафора, а реално ти не си “Петкан, на 25 години, от Долна Митрополия”, а си актьор  който изпълнява ролята си в пиесата на име “Живот”.

Във всяка една ситуация имаш няколко избора, от които следват различни по развой разбирания. Да реагираш постоянно смирено към всичко и всеки, който е в животът ти, си е направо убийствено. На сила си слагаш бесилото на връта и всеки път щом се наложи да реагираш на нещо и избереш цялостното смирение в теб: “БАМ ЗАТЯГА СЕ ПРИМКАТА”. Сега не казвам, че е толкова зле да си смирен, когато знаеш, че проекциите на човекът срещу теб са негови. Казвам, че винаги имаш избор да реагираш по много различни начини, но най-коректният към теб самият е този, който те кара да се чувстваш добре. Пример: Хулят те хората за това, че си различен, че виждаш нещата много по-цветно от обичайният сив вуал, който повечето носят на главите си. Попадаш в такава ситуация, в която същите тези хора те нападат с думи. И ето тук имаш избор как да реагираш.

Това моя проекция ли е или тяхна? Аз виня ли се за нещо и по конкретно, че виждам света в такива окраски и съжалявам другите, които не го виждат така?

Как да реагирам сега като знам, че това е тяхна проекция? Да върна огледално енергията, с която ме “нападат” или да стопирам този обмен да дойде в мен и да реагирам смирено?

Нека сърцето води, във всяка една ситуация, а тези въпроси са бързият мисловен обмен, който понякога се налага да правим. Да си смирен, не означава да стойш и да гледаш как те мачкат. Не означава да слагаш очилата си с всички цветове и да не виждаш сивотата и чернотата, които се развиват пред теб. За това, реакцията за дадена ситуация подбери, така че да резонира с вътрешното ти усещане за събитието извън теб. Смиреност? Да, но не винаги.

[everguidepress]

Why change feels so hard for most people

Body text

Most people don’t fail to change because they lack motivation. They fail because change quietly threatens their sense of safety.

Even patterns that hurt can feel familiar. And the nervous system often chooses what feels known over what feels better.

That’s why insight alone rarely leads to transformation. Understanding is important — but without emotional safety, behavior stays the same.

Real change doesn’t begin with pressure. It begins when the body feels safe enough to let go.

If you’ve been trying to change and keep ending up in the same place, this might explain why — and what actually helps movement happen.

👉 https://everguidepress.com/why-most-people-never-truly-change-personal-growth-explained/

[alanianatkinson]

Alan Ian Atkinson reflects on personal growth, acknowledging that he has changed significantly due to various uncomfortable experiences. He emphasizes the inevitability of change as a catalyst for development and affirms his belief in his ability to achieve any goal he sets for himself. ~ As an Author, Writer, Storyteller.

THE CHANGE PROCESS