As an Englishman starring in a film like that and seeing how it connects with people in America, how does it make you feel? - Martin Freeman on Black Panther with Jazz FM
Van Morrison Receives 2026 Jazz FM Lifetime Achievement Award
- “Van Morrison’s music occupies a unique space where jazz, soul, blues and poetry meet,” organization says
Van Morrison is the winner of Jazz FM’s Lifetime Achievement award.
Morrison was feted for his “singular and enduring talent,” Jazz FM’s Nick Pitts said in a statement.
“Van Morrison’s music occupies a unique space where jazz, soul, blues and poetry meet,” Pitts said. “His body of work has influenced countless artists and continues to resonate with audiences around the world.“
The award ceremony was held April 16 in London.
“Jazz and blues have always been at the heart of the music I love and the music I make,” Morrison said in a statement.
“I’ve been fortunate to spend my life doing what I believe in and it’s an honor to receive this recognition.”
Congratulations to Ambrose Akinmusire and Cécile McLorin Salvant, who have been nominated for Jazz FM Awards for Album of the Year for honey from a winter stone and Oh Snap, respectively. This is a public vote category, so have your say today here. Winners will be announced on April 16.
Musicvein Reader Review - Mario Biondi at Ronnie Scotts
Musicvein Reader Review - Mario Biondi at Ronnie Scotts @mariobiondi @officialronnies @spuddylou @jazzfm
Welcome to one of the new features I have planned for this year – Musicvein Reader Reviews.
Each week, I’ll be posting feedback from fans who have been to see a Singer or Band live and want to tell the whole world about their experiences – good and bad!
This week’s Musicvein Reader Review comes from Louise Edwards, a Sports Center Manager from Buckinghamshire. Earlier this month Louise and her…
Издателите: Мемоарната книга на Барбра Страйзанд е като самата нея
Изумителната американска певица, актриса и режисьорка Барбра Страйзанд разкри как ще изглежда корицата на дългоочакваната ѝ автобиографична книга. My Name Is Barbra, която ще излизе на 7 ноември от каталога на Viking, подразделение на Penguin Random House, съобщиха колегите и приятелите от радио Jazz FM.
На корицата е снимка на Страйзанд от филмa с нейно участие Funny Girl от 1968 г., донесъл ѝ „Оскар“. Самата Барбра е носителка на десетки престижни награди, сред които още „Еми“, „Грами“ и „Тони“. My Name Is Barbra е заглавието на неин музикален албум от 1965 г., както и на телевизионно предаване.
Мемоарите на Барбра Страйзанд първоначално трябваше да излязат през 2015 година, но появата им беше отложена за 2017 . В интервю на Джими Фалън от 2021 Барбра споделя, че има предложение за подобна книга още от 80-те години, отправено от Жаклин Кенеди Онасис, която по онова време е редактор в американската издателска компания Doubleday. През годините, докато е работила по книгата, Барбра Страйзанд е имала моменти, в които се е съмнявала дали изобщо иска да пише за живота си и да преживява отново знакови епизоди от него.
Издателите на мемоарите My Name Is Barbra отбелязват, че книгата разказва за живота и изключителната кариера на Страйзанд, проследявайки израстването ѝ в Бруклин, нейните първи изяви в нощните клубове на Ню Йорк, участието ѝ във филма Funny Girl и последвалите огромни успехи в различни сфери на изкуството. „Книгата е като самата Барбра - откровена, забавна, упорита и очарователна.“ – се посочват още от издателството.
Припомняме, че миналата година по повод 80-та годишнина на великолепната Барбра Стрейзанд на 24 април проф. Клер Леви, музикален критик написа за „въпреки.com”, че тя е сред най-популярните личности в съвременната култура. Не случайно изкуството ѝ разчупва ограниченията на холивудските клишета за красота, за артистично обаяние и неустоим професионализъм. Както самата тя споделя, „пристигнах в Холивуд, без да ми оправят носа и зъбите, без да си сменя името…“. И макар да са малцина тези, които вярват, че с лице като нейното може да се очаква някакъв значим успех на театралната сцена и в киното, в началото на 70-те години на ХХ век Барбра се оказва в позицията на единствената представителка на нежния пол сред десетте най-популярни, а и най-харизматични филмови звезди на САЩ, между които Робърт Редфорд, Пол Нюман и Ал Пачино.
Причината за нейния феноменален успех е заровена, вероятно, в силния характер на нейната личност, в умението да следва неотклонно артистичните си влечения, осъзнавани още в най-ранна възраст, в способността ѝ да отстоява таланта си, либералните си възгледи, а и опорите на собствената си унаследена идентичност…
Барбра Стрейзанд започва кариерата си в нощните клубове на „Гринуич вилидж“ в началото на 60-те години. След гостуването си в различни телевизионни предавания и първия голям успех на Бродуей в „I Can Get it for You Wholsale” през 1962 година тя подписва договор с Columbia Records, настоявайки да запази пълен артистичен контрол, като в замяна приема по-ниско заплащане – споразумение, което продължава през цялата ѝ кариера. Близо три десетилетия по-късно Барбра напомня, че най-важното нещо в този първи договор е именно уникалната клауза, която ѝ дава правото да избира собствен материал. Факт, който красноречиво говори за безкомпромисното ѝ отношение към ценностните страни на музиката, която тя създава.
Барбра Стрейзанд във филма „The Way We Were” ("каквито бяхме")
През годините Стрейзанд създава редица шлагери, някои от тях оглавявали музикалните класации на САЩ: „The Way We Were” (песен от едноименния филм, получила „Оскар“, 1974), „Evergreen” (песен от филма „Роди се звезда“, композирана от нея и Пол Уйлямс, също отличена с „Оскар“, 1977), „Don’t Bring Me Flowers” (дует с Нийл Даймънд, 1978), „No More Tears” (дует с Дона Съмър, 1979)… Сред най-популярните ѝ песни специално място заема мелодичната поп-ориентирана „Woman in Love” (1980), още повече че това е нейният четвърти платинен запис, определян като най-големия ѝ международен хит. Песента, включена в албума „Guilty“, е композиция на братята Бари и Робин Гиб (от поп формацията „Би Джийс“), плод на изключително успешната им колаборация с Барбра Стрейзанд.
Тя печели наградата на Академията още със своя първи филм „Funny Girl“ 1968, създаден по едноименния бродуейски хитов мюзикъл. Филмите „Hello, Dolly!“ 1969 и „On a Clear Day You Can See Forever“ 1970 също са направени по мюзикъли.
На снимачната площадка на „Funny Girl“
През 1972 участва в комедията „What's Up, Doc?“, където си партнира с Раян О’Нийл, „For Pete's Sake“ 1974 и също така в драмата “The Way We Were“ с Робърт Редфорд и с режисьор забележителния Сидни Полак, която обира овациите на критиката и феновете. През 1976 получава втора награда от Академията за песента от филма „A Star Is Born“, като става първата жена печелила тази награда.
През 1969 г., заедно с Пол Нюман и Сидни Поатие, Барбра основава First Artists Production Company – стъпка, която е и намек за дръзкото намерение на актрисата да поставя свои филми. Впоследствие намерението се осъществява в няколко забележителни продукции. Барбра е режисьор, продуцент, изпълнител на главните роли, а в отделни случаи и сценарист на три филма: „Йентъл“ (Yentl, 1983), „Принцът на приливите“ (The Prince of Tides, 1991, с Ник Нолти) и „Огледалото е с две лица“ (The Mirror Has Two Faces, 1996, с Джеф Бриджис).
Сидни Поатие и Барбра Стрейзанд
„Йентъл“ получава възторжени отзиви, включително от режисьора Стивън Спилбърг, който го нарича шедьовър. Филмът получава пет номинации за наградата на Академията, но нито една за най-важните кино категории. Подобна е ситуацията с „Принцът на приливите“, който получава цели седем номинации, включително и за най-добър филм, но Стрейзанд отново не е отличена като режисьор. Някои споделят мнението, че нейната всеизвестна безкомпромисност и безпощадно поведение са причина за незачитането ѝ; други смятат, че Холивуд не е дорасъл да оцени по достойнство режисьорския потенциал на една представителка на нежния пол.
И все пак, ако се съди от широките публични рефлексии и отзивите на редица професионални водещи кинокритици, в своите филми Стрейзанд несъмнено разкрива качества на талантлив, умел разказвач, който харесва емоционалните истории и насочва вниманието към интимните човешки страни на своите герои, при това без да допуска някакво опростенчество или коварните уловки на захаросаната клиширана стилистика.
И затова, че знаем от филмите ѝ как умее да разказва Барбра Стрейзанд, очакваме с нетърпение книгата ѝ.
Барбра Стрейзанд и Роберт Редфорд в “Каквито бяхме”, режисьор Сидни Полак
И една любопитна подробност за финал – тази година се навършват 50 години от премиерата на “The Way We Were“ („Каквито бяхме“), много любим филм! ≈
Текст: „въпреки.com”
Снимки: Интернет, американски издания, фейсбук
P.S. на редактора Зелма Алмалех: Някога, когато децата ни бяха тийнейджъри и ме ядосваха от време на време, Стефан казваше в такива моменти: „Пуснете касетката с Барбра Стрейзанд и всичко ще бъде ОК!“ Така и ставаше. И сега с личната ми тъга си пускам нейната музика…В личен контекст историята продължава, но това е друга тема.
Джазовите приключения на фотографа Евгени Димитров
„Джазови изложби имам не чак толкова много. Първата беше 1998 година с помощта на Гальо от Сунга /Христомир Галилеев/ в Арт клуба.“ Споделя за „въпреки.com” фотографът Евгени Димитров /на снимката заедно с Петър Димитров/, собственик и основател на фото агенцията „Булфото“. минути преди да се открие изложбата му „Джазови приключения в София“ във фоайето на РЦСИ„Топлоцентрала“.
Изложбата се откри на 30 юни, ден преди началото на 11-то издание на фестивала A to JazZ Festival. А Евгени Димитров продължава: „От онази първа изложба помня много вълнуваща случка. Както я отривахме в Арт клуба имаше пиано и влезе един клошар, скитник, който без да каже дума седна на пианото и започна да свири разкошно. Всички млъкнахме – пълно несъответствие във визия и музиката му. По-късно, докато се опитам да разбера кой е, защо, как – той стана и си тръгна. Години наред не знаех кой е. Едва сега с наличието на фейсбук пуснах снимка оттогава и се оказа, че е композитор, който в един момент се е разболял, душевно, и започнал да живее като клошар, обаче, си запазил любовта към музиката. Доколкото разбрах, човекът е починал преди три години…
Евгени Димитров
Иначе, следващата джазова изложба „Джаз в галерията“ беше значително по-късно 2011година в зимната градина на галерията за модерно изкуство, където една две работи от тази експозиция са и в тази изложба като реминисценция. Имаше и друга голяма изложба. Тя беше не само моя - на трима приятели, на мен, на Стефан Марков и на Миро Златев. Това беше на първия А to JazZ 2011 година, в която имаше много интересни снимки на български изпълнители, които Стефан Марков беше снимал още през 1976 година. Тогава се видя за първи път една снимка на Христо Йоцов, за която специално го попитахме дали е той. Защото някакво дете свиреше на барабаните.“ С усмивка разказва Евгени.
Припомняме, че тази експозиция отпреди 11 години представяше изкуството на джаза, запечатано през обектива на тримата фотографи и страстни меломани. Те представиха уникални кадри на световни джаз звезди като Бети Картър, Еди Харис, Ал Жиро, Маркъс Милър, Джордж Бенсън и фънк-легендата Джеймс Браун. Още от началото на 90-те Евгени Димитров се увлича по джаза и запечатва с фотоапарат повечето от най-големите изпълнители, гостували на българска сцена. По-късно се оказва, че колегите му споделят същата музикална страст. Те също имат свои самостоятелни изложби, посветени на джаза.
От изложбата „Джазови приключения в София“
С Евгени се връщаме в днешния ден и като очакване на предстоящия и вълнуващ фестивал A to JazZ: „По нататък престанах с джазовите изложби, минах към културното-историческо наследство. Но сега, тази година това ми е втора джазова изложба. Първата беше Big Jazz Photos в клуб „Dada“, в която и серия за колекционери. Сега с тази изложба ознаменуваме 11-то издание на „A to Jazz” фестивал, тъй като той е най-големият джаз форум в София и в България. Много обичам джаза. Това ми е и живот и забавление и начин да усетя света по-хубаво. Снимането ми помага да чувам джаза по-добре. През очите успявам да чувам по-добре музиката, а слушайки пък успявам да уловя по-добре момента”.
Евгени Димитров е на 51 години. Роден е през 1970 г. в Пловдив, расте в Плевен и в крайна сметка живее в София. Завършва журналистика и разказва, че винаги е съчетавал писането и снимането. Работил е във вестниците “Континент”, “Новинар” и “Кеш”. След като създава агенция “БулФото”, това е основното му професионално занимание.
От изложбата „Джазови приключения в София"
Заедно коментираме, въпреки всичко, че в годините вече чалгата отстъпва…“Да, променя се към добро, махалото се движи в различни посоки. Освен това, доброто предлагане, предлага и добро търсене. В момента има страхотни български музиканти, които не се страхуват като начало да свирят и пред малко публика, за да станат толкова известни и толкова търсени впоследствие, след като са ги видели и чули. Джазовите клубове в София са райски местенца, където можеш да влезеш и без да познаваш никого да се намериш в своята среда, моментално, и да осмислиш вечерта си.“ С радост казва Евгени Димитров. А колегите и приятелите от радио JAZZ FM казват за него: „Любителите на джаз музиката в България го познават. Почти няма клубно участие, от което Евгени да липсва. Намира се на различни места в публиката, движи се бързо и точно, когато го забележиш и решиш да му помахаш… той вече е в другата част на залата. Всъщност, той не е просто слушател на джаз. Той е фотограф, а обективът му е запечатвал неведнъж повечето български и чуждестранни джаз звезди, имали участия в България.“
Мими Николова /л/ и Лиана Антонова /д/
Самият Евгени Димитров признава, че обича и е отдаден на репортажната фотография. Всяка негова снимка е част от живота, независимо дали на джаз концерт, сред природата, дори и на политически събития…Това е повод да го попитам дали не наблюдава, че в някакъв днешен момент, особено сред по-младите му колеги, може би, липсва интерес към репортажното снимане. Според него, „понякога търсенето на „нещото друго“ е форма на бягство от действителността, която не одобряваш. Лично аз предпочитам репортажната фотография, като начин на осмисляне на действителността, която искаш да харесаш или да промениш, но това става през визията на окото.“
Във фоайето на „Топлоцентрала“ идват вече гостите за изложбата, между които и много от „българските герои“ на Евгени. Между тях е и основателят и директор на фестивала А to JazZ Петър Димитров, който я откри. А той, фотографът казва с усмивка: „Много се харесват обектите, защото ние с тях сме единомишленици и по някакъв начин преживяваме музиката заедно, но от двете страни.“
След откриването на изложбата в бара на РЦСИ „Топлоцентрала“ се сложи началото на първото издание на „Истории за джаза“ на радио Jazz FM, също част от предварителната програма на Фестивала. Този нов формат на Jazz FM за описване на джаз традицията и поставянето ни в ролята на нейни отговорни продължители развива множество досегашни инициативи на радиото – срещите с Лени Вълкова и Димитър Симеонов, записа на албума на първата ни професионална джаз певица, поредиците „Джаз истории“ и „За албумите от техните създатели“.
Стефан Славов /л/, Генчо Въртовски /ц/ и Светослав Николов /д/
„Чрез споделеното от ярките творци в „Истории за джаза“ ще научаваме за вдъхновенията им, за приятното и трудното в тяхната работа, за постиженията, за сбъднатите и неосъществените мечти.“ Сподели за „въпреки.com” програмният директор на радиото Светослав Николов. Тези срещи ще бъдат периодични, свързани и с големи събития от джаз сцената.
Двамата музиканти, първи участници в тази поредица, са свързани с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, Стефан Славов е създател на „Софийски диксиленд“, а Генчо Въртовски е бил част от Оркестър „София“ и „Динамит брас бенд“. И двамата създават и водят и други формации. Първата тема от новата линия на радиото бе за преосноваването на джаз сцената у нас след 1951 година. Сред публиката бяха артисти като Мими Николова, Лиана Антонова, Маргарита Радинска, Любомир Денев, Димитър Йосифов, както и от по-новите поколения музиканти. Прекрасна идея, вълнуващо събитие и прекрасен повод за нови снимки на Евгени Димитров…
А грандиозният джаз форум предстоеше да се открие на следващия ден А to JazZ. Вече му се наслаждаваме, но за него в следваща публикация и със снимки на Евгени. ≈
Текст: Зелма Алмалех
Снимки: Евгени Димитров Булфото
P.S. на „въпреки.com”: С Евгени Димитров ни свързва приятелство – не от тези да се срещаме всеки ден, а тези на хора с близки вкусове и отношение към света. Винаги сме усещали неговата колегиална и човешка подкрепа.
Антони Дончев и Петър Славов-младши - любима наша снимка на Евгени Димитров за „въпреки.com”
След като Стефан Джамбазов отлетя от нас, а той, без да е фотограф-професионалист, правеше великолепни репортажни снимки, Стефан Марков е сегашният ни автор. Колегите от Jazz FM са приятели и партньори. Според нас, те са сред най-добрите в националния ни радио ефир.Познаваме Петър Димитров от времето, когато беше ученик в НМУ „Любомир Пипков“, после студент в НМА „Панчо Владигеров“. Талантлив тромпетист, той избра друг път и сега вече 11 години заедно с екипа си прави световен фестивал, какъвто е А to JazZ.
