Ясен Гюзелев: Пламен Вълчев беше изключителна фигура и продължава да бъде
„Той беше много талантлив художник, но неговият най-голям талант, което виждаме в изложбата, е майсторството в рисунката, което тук много добре си личи. Такъв майстор на рисунката, такъв виртуоз, казвам ви, в цялата история на изкуството едва ли ще намерите! Това си е само негово и остава недостижимо за всичките му ученици и изобщо…“. Каза художникът Ясен Гюзелев /на снимката/ на необикновеното откриване на изложбата „Пламен Вълчев – 75 години. Една дълго чакана среща“ в галерия INTRO.
Това бяха финалните думи на Ясен, който бе изключително развалнуван, едва сдържаше сълзите си… Силното му и лично слово откри още един път към Пламен Вълчев – към човека, художника и следата, която оставя. Дошлите за откриването на изложбата да почетат изключително талантливия артист и любим учител бяха стотици, буквално затвориха улица „Цар Самуил“ пред галерията. Във фейсбук профила на Пламен Вълчев, който по много красив начин продължават да съхраняват и подържат от семейството му написаха: „Благодарим на всички истински приятели, ученици, колеги и близки, които обичаха Пламен и дойдоха от различни краища на България, за да бъдат част от тази вечер.“ Беше, наистина, невероятно преживяване!
Нямаше как – споделените думи за Пламен Вълчев бяха изречени на улицата пред множество хора от различни поколения, свързани с художника, които бяха дошли с децата си и внуците си.
А Ясен Гюзелев започна от детството си: „Бях 12-13 годишен, когато реших сериозно да се занимавам с рисуване; Вече имах близки, които бяха добри познати с Пламен Вълчев. Бях вече с повишен интерес към това изкуство и те ми разказваха, че има един Пламен Вълчев, който сега завършил Художествената академия, можел да рисува като бог. Отивам в Художествената гимназия и се записвам в подготвителен курс за кандидатстване в нея. И не щеш ли Пламен Вълчев е учителят, който ще води курса. Разбира се, от първия ми /ни каза някои неща, показа ни някои неща. От този ден до ден-днешен аз водя тези разговори с него и той ме учи, той ми показва. После стана така, че той ни беше класен в гимназията и ни предаваше по всички важни рисувателни предмети. Щастие, което ние, мисля, че всички оценяваме. Той ни даде много и аз продължавам да разговарям с него, защото знам, че това е разговор. Това не са само мои аналогии. Така ще бъде и до моя последен ден, след което ще се срещнем някъде там и ще продължим нашите разговори, предполагам…Той беше изключителна фигура и продължава да бъде в моя живот, без него нямаше да бъда това, което съм.
Благодаря ти, Пламене! Мир на праха ти!“
От изложбата
Тези свои интимни емоции Ясен сподели и в профила си във фейсбук, когато се разбра за смъртта на художника на 25 март 2026 година. „Починал е Пламен Вълчев. Художник с невероятна дарба. Не ми е първият учител, нито последният, но ми е най - важният. От близо петдесет години не спирам да разговарям с него и да очаквам неговото мнение, неговия критичен поглед. Отдавна тези разговори станаха предимно задочни, мислени. Знам, че до края на моя път ще продължавам мислено да му показвам моите рисунки и да се питам какво ли би казал той.“
Атанас Атанасов /л/, Валентин Щинков /ц/ и Кирил Чолаков /д/, ученик на Пламен Вълчев, който разказа как с един щрих е допълвал заданията им по рисуване. Например, лед и под него вода, вмъкнал детска обувка...
В неформален разговор Валентин Щинков, художник, дизайнер, галерист и колекционер ни сподели, че експозицията в INTRO е с творби, дадени от семейството и не се продават. Прекрасен жест на Вальо, както го наричат приятелите. От семейството на художника изразяват специална благодарност към галериста и приятеля и колега Атанас Атанасов за безрезервната подкрепа, вниманието и огромната помощ в организацията на изложбата.
Пламен Вълчев
Пламен Вълчев (1951-2026) е дългогодишен преподавател в Националната художествена академия, дисциплина „Живопис“ на специалност „Плакат и визуална комуникация“, зам.-ректор на НХА (2000 – 2003), когато ректор е проф. Иван Газдов.
Когато почина от Академията написаха: „Артист с колосални творчески възможности и забележителни постижения. Работил в почти всички видове изобразителни изкуства и техните жанрове. Уважаван и обичан преподавател, възпитал много от съвременните български художници, част от които и преподаватели в Художествената академия. Творец с висок морал и нравственост с непоколебима воля за защита на художествените и общочовешки ценности, разтворил живота си в изкуството.
С признание и благодарност за примера.
От колегите и приятелите!
Катедра „Плакат и визуална комуникация“
Национална художествена академия“
От изложбата
Преди време той се обръща към почитателите си: “… Когато съм рисувал, аз винаги съм имал предвид вас –хората, които ще развълнувам. Аз съзнавам, че съм един редови художник, но все пак съм художник и ценя високо това отличие. Да носиш такова отличие, е вече някаква форма на ангажираност с идеите, мислите и чувствата на повече хора.
Затова и не оставам безразличен към оценката на хората, чиято чувствителност споделям. Тъкмо обратното - търся отзвука, който давате вие – приятелите на моите картини. И не заради похвалните оценки, а заради искреността, която оцветява мненията ви, аз ви поднасям дълбоката си благодарност. Бъдете благословени и дано благородството ви ме съпътства!“
Пламен Вълчев "Автопортрет"
Посветена на 75 години от рождението на художника и на паметта му, изложбата в галерия INTRO представя рисунки и живопис— композиции от детски образи, в които с особена сила се разкриват неговата ръка, чувствителност и майсторство.
Изборът за откриването ѝ на 1 юни не е случаен. Денят на детето среща естествено света на тези творби, а поводът, макар и тъжен, се превръща в истинска среща с Пламен Вълчев чрез онова, което остава след него — изкуството и децата му. Експозицията може да бъде разгледана до 10 юни.
От изложбата
Един от студентите му от Академията талантливият художник – плакатист Иван Кашлаков написа след кончината на Пламен Вълчев:
„Да живееш!“ — това беше неговият постоянен завет към мен.
Вчера физическият свят напусна професор Пламен Вълчев. Бащата в изкуството, когото нямах, но който се появи, за да ми даде смелостта да се развихря в живописта. Той беше абсолютен виртуоз — майстор на четката, който с едно единствено движение успяваше да положи светлината на платното така, че тя буквално да звънти. Силно духовен човек и пътеводна светлина.
От изложбата
Когато се дипломирах, той направи нещо, което завинаги издълба следа в съзнанието ми. Виждайки майка ми, той се приближи, целуна ръцете ѝ и каза: „Благодаря ви, че сте го създали!“.
Той беше човекът, който безшумно и безвъзмездно отваряше врати. Без дори да ме попита, ме препоръча за първата ми поръчка към филателията — изданието за Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Защото вярваше в мен повече, отколкото аз самият в онзи момент.
От изложбата
Последно си писахме след отбелязването на гибелта на Апостола. Тогава той ми изпрати тази своя картина – „За чиста и свята Република“ (1991) — творба, която не бях виждал досега.
Изпрати я с думите:
„Ето и един друг — не така спонтанен и по-тежък!“
Написа ми още:
„Знай, че аз живях и заради няколко от вас — мои ученици, души като теб! Благодаря, че ми споделяш и ме радваш!“
Пламен Вълчев "За чиста и свята република..."
Днес аз споделям неговата светлина и неговата „тежест“ с вас. Този портрет на Апостола е последният му подарък и урок към мен. Урок по достойнство, майсторство и непреклонен дух, който носи Лъвското закрилничество.
Светъл път нагоре, Професоре. Светлината, която оставяше по платната, завинаги остава да звънти в нас.“
Пламен Вълчев завършва живопис при проф. Петър Михайлов (1977). Ръководител на катедра „Графични изкуства“. Заместник ректор на НХА (1999 – 2003). Универсален художник, който работи с еднакъв успех във всички видове изкуства и техните жанрове – живопис, стенопис, керамика, графика, илюстрация, графичен дизайн, шрифт, филателия, нумизматика, скулптора…
Пламен Вълчев "Автопортрет"
Прекрасен преподавател, извел поколения художници, знакови фигури в съвременното българско изкуство.
Може още много да се пише за личността на проф. Пламен Вълчев като надарен художник, като изумителен учител, както го усетихме и разбрахме при откриването на изложбата му в INTRO. Това не беше събитие в памет на забележителен човек post mortem, а любов, радост, възхита от това, че този човек, изключително талантлив артист, завинаги остава част от живота на всички тези хора и не само. Да, тленни сме, ние човеците, но носим за себе си и другите духовна енергия, която е безсмъртна. По законите на физиката енергията не изчезва, преминава в друг вид. Но е енергия или казано, макар и високопарно: „Смърт няма“. Учениците на Пламен Вълчев продължават, а след тях идват и други, вече техни по-млади, на които „държат“ ръката пред белия лист…
Пламен Вълчев, снимка: СБХ In Memoiam
Изложбата „Пламен Вълчев – 75 години. Една дълго чакана среща“ в галерия INTRO не се нуждае от изкуствоведчески анализи, защото тя е нещо много повече – за смислеността на един живот, което е висша категория за оценка. Останалото са подробности… ≈
„въпреки.com”
Снимки: Стефан Марков и личен архив














