Тези намигвания и препратки към опияненото ни влюбване ставаха все по-малко метафорични и все по-директни. Но винаги бяха на втори план. Водехме два разговора едновременно. Единият, така да се каже, интелектуален, другият - емоционален. И непрестанно жонглирахме с двата, замаяни от удоволствието, че разбираме сложния език, който сами създаваме.
Константин Трендафилов










