МЕТЕРОИТЕН ДЪЖД 'Намисли си желание' Името ти се стрелва през съзнанието ми почти толкова бързо колкото и звездите в небето 'Какво си намисли' ме питаш след това Как да ти кажа Страх ме е да си те пожелая Споделени желания не се сбъдват
Е. П.

@theartofmadeline

No title available
let's talk about Bridgerton tea, my ask is open

Andulka

Discoholic 🪩

❣ Chile in a Photography ❣
noise dept.
Not today Justin

Janaina Medeiros
DEAR READER
wallacepolsom

#extradirty
RMH
🪼

roma★
Mike Driver
i don't do bad sauce passes
"I'm Dorothy Gale from Kansas"
Alisa U Zemlji Chuda
2025 on Tumblr: Trends That Defined the Year
seen from United Kingdom
seen from T1
seen from United States
seen from United States
seen from South Africa

seen from Germany

seen from Sweden

seen from Sweden
seen from United States

seen from Taiwan

seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from United States
seen from United States

seen from United States
@trisstezza
МЕТЕРОИТЕН ДЪЖД 'Намисли си желание' Името ти се стрелва през съзнанието ми почти толкова бързо колкото и звездите в небето 'Какво си намисли' ме питаш след това Как да ти кажа Страх ме е да си те пожелая Споделени желания не се сбъдват
Е. П.
Толкова си талантлива! Творбите ти пораждат едно чувство на топлина вътре в мен,на спокойствие и удоволствие... Създала си една чудесна обстановка тук,която на мен много ми допада! Наистина ме впечатли. Такъв талант не трябва да пропиляваш! Моля те,не спирай да пишеш,имаме нужда от подобни човешки същества,които да ни отварят очите и сърцата. Много любов ти желая! До скоро! хх
Изключително много ти благодаря! Това е най-прекрасното нещо, което са ми казвали наскоро, и наистина го оценявам!☺️
Не беше винаги за обичане - понякога твърде инатлив хвърлящ думи-стрели от чиято отрова още ме боли Имаше и дни обаче в които беше трудно да ти се нарадвам - толкова усмихнат разтапящ ме отвътре подаряващ ми безкрайност във секунди Всякак те обичах - и когато не трябваше също Може би прекалено Всякак те обичам - дори когато не трябва също
Е. П.
Най-прекрасните нощни мисли, които съм чела! с:
Ооо, много ти благодаря! C:Направо се разтапям при такива мили съобщения☺️
Пожелах си никога повече да не обичам толкова силно А след това те видях Все толкова прекрасен и усмихнат Все толкова любим Мога да си пожелая толкова много неща Но единственото ми желание Пак оставаш ти
Е. П.
НАШЕТО ЛЯТО Юни дойде и отмина с първите слънчеви лъчи на лятото, Нежно галещи кожата, известяващи дългите безгрижни дни Юли миришеше на море и безсънни нощи, а утрините му започваха с твоята усмивка Сега е август и усещам само зной, задушлив въздух и болезнено парещи дни Лятото трябваше да е изцяло наше, ала от него останаха само рояк спомени като светулките, които гонехме през юни, и сладки думи като безбройните юлски целувки Сега е август и, изглежда, вече няма аз и ти Има само аз без теб
Не ми трябва списък с хиляда причини да те обичам. Причината е една и е проста - обичам те заради това, което си.
Е. П.
красиви мисли ... :)
Много благодаря :)
Понякога целият свят се свежда до един човек.
До теб.
Публикуваш ли,ако ти пращат?
Не, съжалявам
Светът със теб е сякаш завършен Като картина изпъстрена с топли цветове Но вместо със бои - изрисувана с думи ласки и докосвания Настанили се на листа тъй удобно и застинали в спокойствие Светът за мен Си Ти
Е. П.
ЩАСТИЕ
дефиницията ми за щастие има кафяви очи и топла усмивка, смее се тихо, когато се радва, и оставя малки следи-целувки, вместо празни приказки щас(ти)е
слаба светлина от свещи и задушлива миризма на ябълка и канела по принцип не я харесвам но тази вечер ми е любима някак си се смесва с гласа ти идващ от другата страна на телефона от време на време пламъкът се надига развълнуван от смеха ти и колко приятно звучи ех ако можеше всяка вечер да ухае на ябълка и канела с лекия примес на гласа ти
Е. П.
01.01.2015 всяка година да започва така :)
- Е. П.
Виж, дори небето плаче за теб всяка вечер.
Часовникът отброява дванадесет. Събрали сме се около камината и мълчаливо наблюдаваме пламъците, чието тихо пукане е единственият шум в смълчаната стая. Огнените езици танцуват в огнището, преплитат се едни в други и хвърлят искрящи отблясъци в очите ни. Останките от старите дърва тлеят бавно. Всички мълчим с огрени от огъня лица, мълчим и мислим. Каква ли история разказват онези тъжни очи до теб? А на какво ли се дължи усмивката на момчето до мен? Ами ти? Каква ли история разказват присвитите ти устни? Стон на разочарование или усмивка се опитваш да възпреш? Всички искаме да споделим своята история, ала в този късен час думите сякаш отслабват с всяка секунда. Затова просто се взираме в танцуващите пламъци и се ровим из тлеещото огнище от спомени.
Е. П.