farewell reality, welcome imagination

~Мойра. a lover. bookworm. painter. time thief. bohemian. дисидент.  ~imagination. magic. spirits. poetry. books. witchcraft. science.  

[witheringflowerofdreams]

ръми боя се че мъглата между нас ще пусни корени ще ни затули ще ни се услади - Ина Иванова

[witheringflowerofdreams]

СТРАННО

има за какво да се живее има за какво да се умре

и то е същото едно и също е

Стоянка Грудова

[you-are-another-me]

[designis4lovers]

Отделяме се от живота, както пепелта от въглена, а после зъзнем емоционално; ако създаваме поезия – тя става стъклена, ако извайваме стъкло – то не звъни кристално.

Добиваме усещане, че не живеем себе си, че ни живее някой друг, но лошо ни живее. Да се огледаме добре, защото във съседство гори живот, докато ние тлеем.

Потта на селянина светва още в тъмно, магарето тържествено му пее ода; като пастир, излегнат върху стръмното, градът ни кашля с няколко завода…

Добро със зло, красиво с грозно от векове се разминават, поздравявайки се дружески. Защо тогаз възпяваме отделно розата, отделно нейните бодли? Кое ни е по-нужно?

Бих изкрещял: “Здравей, живот!”, но е безсмислено - кой влюбен е крещял на другия в ухото. И вгледан в тия мъртви бели листи, аз се уча да разчитам черновите на живота. Добромир Тонев

[witheringflowerofdreams]

Бих изкрещял: “Здравей, живот!”, но е безсмислено - кой влюбен е крещял на другия в ухото. И вгледан в тия мъртви бели листи, аз се уча да разчитам черновите на живота.

Добромир Тонев

[witheringflowerofdreams]

ЕЛЕГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ Дявол да го вземе, цяла вечност съм запънат на ръба на пропастта. Ще се вкоренят краката ми в скалата. И ще заприличам на ония криви, жилави и грозни храсти, дето никнат даже там, където кози крак не смее да пристъпи. Но от тоя миг нататък неудобството ще се превърне в качество. В причудливи краски ще разцъфвам. Непознати плодове ще раждам. (Всеки плод с различен вкус и форма.) Някои ще предполагат, че са сладки, други ще твърдят, че са отровни. Ах, посредствени художници ще ме рисуват, фотографки ще ме снимат контр-жур.

Константин Павлов

[witheringflowerofdreams]

Не бива да ме гледаш в миг когато Гримасите ми огледалото разчупват Когато нощем се въртя в леглото Към стената към прозореца А завивките въздишат. Не бива да ме виждаш как пристъпям ослепена Пипнешком покрай веригата от свои поражения (На нея също можеш да се задържиш) Нито да присъстваш Когато патетичните си стихове чета. Но нужна е понякога една-едничка твоя дума И зад гърба ми стъпките затихват Пъхнеш ли дланта си под страната ми И аз заспивам. 1965

Мари Луизе Кашниц, превод: Венцислав Константинов

[witheringflowerofdreams]

Понякога по-много се обичахме, понякога по-малко, а понякога, когато ти заплакваше в ръцете ми, живота ми приличаше на щастие. Луната мълчаливо ни преследваше. Рисуваше телата ни по пясъка. Ний правехме какво ли не — понякога наистина приличахме на влюбени. Но пясъка изтече от косите ни и се завърна помежду ни въздуха. Естествено е във такива случаи усмивката ми малко да е стъклена. Естествено е във такива случаи усмивката ми малко да е стъклена. Естествено е да потърся хората. Да се разтворя в тяхното съчувствие. Да им изплача болката си с някакво забравено и скрито удоволствие… (Аз мога да разплача и дърветата, и птиците и бронзовите бюстове, но докага ще ни сближава болката и много ли е трудно да сме искрени?) И затова ще се усмихна някак си. Усмивката ми ще е малко стъклена. Уплашено ще питам — и безмилостно луната и дърветата, и себе си, наистина ли ние бяхме влюбени? Наистина ли ти си мойто щастие, или в нощта приличаше на щастие? Тогава ще напиша неочаквано най-истинското си стихотворение, най-хубавото… Като тебе хубаво. И толкова далечно — като теб.

– Христо Фотев

[witheringflowerofdreams]

За някого

Бог ти проговаря, когато замълчиш, дава ти това за което най-силно мечтаеш, тогава, когато спреш да го искаш.

В тихото примирение с вселенския план, наблюдавайки контурите на лицето ти, бог ми прошепна, че да те имам може да бъде по хиляди начини. Най-забавното беше, че никой не ме предупреди, че да дадеш душата си за някого означава да умреш хиляди пъти в самотата си...

Докато се взирах в теб, в тях, в светлините на града, осъзнах, че самотата ме следва дори по-отчетливо от сянката ми, на която все пак и е необходима светлина, за да живее. Не, самотата, беше вплетена в изконното ми, в живеца – издишвах плам, а вдишвах самота, която пълнеше дробовете ми на границата на задушаването.

– Мойра

[witheringflowerofdreams]

Вътрешно знаех, че да те обикна означава да отключа разрухата, която, разбира се, ме погледна своднически и с въздишка ми даде наздраве.

Пихме за теб, пихме за мен, после за съдбата и вселената като цяло.

Не си говорехме, не беше и нужно.

Бог също замълча и остави думите на саундтрака,

така или иначе

всички губехме.

– Мойра

[witheringflowerofdreams]

– Иван Методиев

[witheringflowerofdreams]

Когато сме на една ръка разстояние броя атомите – контрапункт или дисонанс...

вселената отброява

голи сме

ще

се

или

няма

да се пречупи/м

...

не разбирам достатъчно добре от музика,

на границата на пускането – кой жанр сме?

– Мойра

[ladyschaoticmind]

" На тия двамата им личеше,

гледаха се с такова обожание,

обаче отдалече..."

- Димитър Димов / " Тютюн"

[witheringflowerofdreams]

Синият тефтер Толкова пъти оставал сам по масите на света, гледайки си часовника, зяпайки хората, драскайки нещо, с неудобство, разбира се, в същия този тефтер черен, зелен, син и бял през годините. Чакате ли още някой, питат келнерите, чакате ли някой? Още не знам, казвам, може да закъснее, казвам, може никога да не дойде. – Георги Господинов

[witheringflowerofdreams]

Искам да те вдишам, да те усетя ръката ти по лицето ми, моята ръка по твоето. Искам да те вкуся, бавно извивката на устните, края на клепачите .. скулата ти. Да те докосна е друго време, друг свят, кожата ми става сатен от предсказания за едно друго време в което моите атоми са и твои атоми и кинетиката между нас няма стени тялото ми е твое и ти си моето тяло когато те докосна се разтварям във себе си ** защото ти и аз сме едно

Мойра

[witheringflowerofdreams]

She’d never been seaside before, and there was an indescribable charm to having one’s hair tousled by the wind and every sound dampened by the rush of waves and the wind in her ears.

Belladonna – Adalyn Grace

[witheringflowerofdreams]

„Кого живея?”, Костас Монтис

[witheringflowerofdreams]

питат ме някакви хора: позитивен ли съм, негативен ли съм; чашата е празна, пепелникът е пълен, душата е по средата - филип филипов