Преди да ме докосне, бях затворена клетка, на чиято врата е изписано "Внимание!" с дебели букви, защото вътре се криеха диви неща. Майка казваше, че вълците могат да подушат страха от километри. Майко, историите с вълци вече не ме плашат. Вечер се разкривам пред вълкът самият и заедно вием, когато луната ни освети. Майко, той има големи и остри нокти, най-здравите и пронизващи зъби, а ме наранява единствено с думите си. Знам, че би трябвало да се страхувам. Винаги съм се чудела какво е в ада, но не съм си представяла, че мога да го обикна толкова много...
В. Костадинова














