(Не)разбирателства

госпожица емоционално бедствие; храня зверове и ловувам хора

[weltenwellen]

Joy Sullivan, from “At the Airport”, Instructions for Traveling West

[blind-letters]

Видя ли, мина време, минаха няколко версии на тебе, пренаписахме не едно стихотворение, но се случи - докато другите се учеха да прощават, ти тренира сърцето да не се поддава - и днес именно тези, които те грабеха, ще са първите, които те обвиняват - че детето в теб вече го няма. Напротив, заради нея го правя.

Лилия Йовнова

[blind-letters]

много се чудя дали да започна отново да публикувам тук - дайте знак, ако би ви било интересно да има и по-нови неща от мен из tumblr🫶🏼

[blind-letters]

“Кураж, сърце” може да се намери в повечето онлайн и физически книжарници, а аз много ще се радвам, ако продължавате да ми пращате подобни красиви кадри с книгата!

[lost-in-the-shadows100]

@blind-letters - Лилия Йовнова

[blind-letters]

Новинаааа! Приятели, втората книга излиза от печат тази седмица, но вече може да си я поръчате - от сайта на Жанет 45, Сиела, Ozone и още, и още... 📚

Безкрайно съм щастлива, че споделям тази новина с вас, надявам се да намерите поне някой ред, който ви е бил нужен в тази книга:)

Ще чакам с нетърпение отзиви, ако решите да разлистите книгата, но преди всичко останало ви пожелавам да сте много здрави!

[blind-letters]

Докато сърцето се мъчи да ти изяде главата или поне да разбие стената на невинните ребра, докато си напомняш да дишаш дълбоко, ще си повтаряш, че това е най-хубавото на всеки край: всеки път е само веднъж и за последно.

Лилия Йовнова

[blind-letters]

ОТНОСНО ОБИЧТА КЪМ ГОРДЕЛИВИТЕ Можеше да си толкова грандиозен само като спомен. (Направих ти услуга.)

Лилия Йовнова

[blind-letters]

* * * всеки следващ път пътят до летището се скъсява а куфарът олеква „маме, вече никъде не държиш нищо“ и двете виждаме как изпускам нещата как ми се изплъзват между пръстите но се успокояваме, че е временно казвам ѝ, че не знам вече какво толкова да нося не ѝ казвам, че имам нужда повече да оставям за да може когато дойдат и тези дни (а те винаги идват) да се обадя на няколко човека да ги попитам има ли ме още при тях защото точно в този момент при мен никаква ме няма да ми кажат тук си, спокойно, пазя те да чуя от някого, че някъде още съм аз

Лилия Йовнова

[blind-letters]

* * * Опасявах се, че ще дойдат отново тези дни - в които навикът ще вземе превес и отново ще отвори дума за теб. Но тогава не си и представях, че ще бъда човек, който може да погледне през тази врата и - хвърляйки око на живота, който ужким чаках - да я затвори. 

Лилия Йовнова

[blind-letters]

Не е каквото си мислеше преди – няма зад всеки ъгъл гръмък обрат и на никого не е нужен целият свят. Толкова по-голямо е и е толкова дребно: когато обичаш някого правиш само едно – отлагаш сбогуването до откат.

Лилия Йовнова (via blind-letters)

[blind-letters]

Не е каквото си мислеше преди – няма зад всеки ъгъл гръмък обрат и на никого не е нужен целият свят. Толкова по-голямо е и е толкова дребно: когато обичаш някого правиш само едно – отлагаш сбогуването до откат.

Лилия Йовнова

[blind-letters]

Здравейте, приятелчета:) От известно време не съм особено активна тук, попрехвърлила съм нещата във фейсбук, но се чудех дали е добра идея да се върна малко и тук, какво мислите?

[blind-letters]

* * * Всяко стихотворение за жестокост, което съм опитвала да напиша, започва с нещо като запознанство - да, приятно ми е, аз съм, но така ми се иска да не бях.

Лилия Йовнова

[blind-letters]

Историята е стара като света, защо ти е тогава на теб точно, меко създание, да пропиляваш по нея младостта си? Защо искаш да наречеш болката си с някакво грандиозно име? Никоя обида не е толкова голяма. Слез от кулата, тази крепост на недоверието не те опазва от нищо – най-вече от онези, заради които се покатери там. Не се доверявай отново нещо извън топлата ти кожа да те опази. Прости на историята, че се повтаря от памтивека – преодолей факта, че падна жертва, но недей да придаваш излишна важност на ситуацията. Прости си, че беше местопрестъпление. Признай си, че беше и злосторник. Прости и забрави. Но не забравяй да се отдалечиш.

Лилия Йовнова

[blind-letters]

Здравей! Имам чувството,че сякаш си спряла да пишеш или поне вече не споделяш тук.Има ли причина и ще станеш ли пак активна, защото наистина имам нужда от душевна храна,а твоите произведения бяха като горещ шоколад в дъждовен ден? :)

Здравей, здравей:) Опитвам се да споделям и тук, но явно несъзнателно съм изместила повече нещата към страничката във facebook. А и пък с годините порастваш и ставаш все по-критичен, не пиша по-малко, но споделям мааалко по-рядко отпреди, надявайки се, че са по-качествените неща:) Прегръдки!

[blind-letters]

Това да напиша книга на някого без да съм го докосвала е или най-фундаментално глупавото нещо, което съм правила... или е най-красивото нещо, което някога бих могла да сторя. Никога няма да имам по-чисто сърце от онова сърце, което беше повече твое отколкото мое.