Joy Sullivan, from “At the Airport”, Instructions for Traveling West
d e v o n
Game of Thrones Daily
Keni
Peter Solarz
hello vonnie
sheepfilms
Cosimo Galluzzi
Monterey Bay Aquarium
cherry valley forever
Mike Driver
we're not kids anymore.
h
Not today Justin

No title available
Show & Tell

if i look back, i am lost

shark vs the universe
No title available
Cosmic Funnies
No title available

seen from United Kingdom

seen from Malaysia
seen from France

seen from Switzerland
seen from Portugal

seen from Malaysia

seen from Switzerland

seen from Belgium
seen from Norway

seen from Malaysia
seen from Japan

seen from Singapore

seen from United States
seen from Singapore

seen from United States
seen from Türkiye
seen from United States
seen from Australia
seen from Russia

seen from Germany
@blind-letters
Joy Sullivan, from “At the Airport”, Instructions for Traveling West
Видя ли, мина време, минаха няколко версии на тебе, пренаписахме не едно стихотворение, но се случи - докато другите се учеха да прощават, ти тренира сърцето да не се поддава - и днес именно тези, които те грабеха, ще са първите, които те обвиняват - че детето в теб вече го няма. Напротив, заради нея го правя.
Лилия Йовнова
много се чудя дали да започна отново да публикувам тук - дайте знак, ако би ви било интересно да има и по-нови неща от мен из tumblr🫶🏼
“Кураж, сърце” може да се намери в повечето онлайн и физически книжарници, а аз много ще се радвам, ако продължавате да ми пращате подобни красиви кадри с книгата!
@blind-letters - Лилия Йовнова
Новинаааа! Приятели, втората книга излиза от печат тази седмица, но вече може да си я поръчате - от сайта на Жанет 45, Сиела, Ozone и още, и още... 📚
Безкрайно съм щастлива, че споделям тази новина с вас, надявам се да намерите поне някой ред, който ви е бил нужен в тази книга:)
Ще чакам с нетърпение отзиви, ако решите да разлистите книгата, но преди всичко останало ви пожелавам да сте много здрави!
Докато сърцето се мъчи да ти изяде главата или поне да разбие стената на невинните ребра, докато си напомняш да дишаш дълбоко, ще си повтаряш, че това е най-хубавото на всеки край: всеки път е само веднъж и за последно.
Лилия Йовнова
ОТНОСНО ОБИЧТА КЪМ ГОРДЕЛИВИТЕ Можеше да си толкова грандиозен само като спомен. (Направих ти услуга.)
Лилия Йовнова
* * * всеки следващ път пътят до летището се скъсява а куфарът олеква „маме, вече никъде не държиш нищо“ и двете виждаме как изпускам нещата как ми се изплъзват между пръстите но се успокояваме, че е временно казвам ѝ, че не знам вече какво толкова да нося не ѝ казвам, че имам нужда повече да оставям за да може когато дойдат и тези дни (а те винаги идват) да се обадя на няколко човека да ги попитам има ли ме още при тях защото точно в този момент при мен никаква ме няма да ми кажат тук си, спокойно, пазя те да чуя от някого, че някъде още съм аз
Лилия Йовнова
* * * Опасявах се, че ще дойдат отново тези дни - в които навикът ще вземе превес и отново ще отвори дума за теб. Но тогава не си и представях, че ще бъда човек, който може да погледне през тази врата и - хвърляйки око на живота, който ужким чаках - да я затвори.
Лилия Йовнова
Не е каквото си мислеше преди – няма зад всеки ъгъл гръмък обрат и на никого не е нужен целият свят. Толкова по-голямо е и е толкова дребно: когато обичаш някого правиш само едно – отлагаш сбогуването до откат.
Лилия Йовнова (via blind-letters)
Не е каквото си мислеше преди – няма зад всеки ъгъл гръмък обрат и на никого не е нужен целият свят. Толкова по-голямо е и е толкова дребно: когато обичаш някого правиш само едно – отлагаш сбогуването до откат.
Лилия Йовнова
Здравейте, приятелчета:) От известно време не съм особено активна тук, попрехвърлила съм нещата във фейсбук, но се чудех дали е добра идея да се върна малко и тук, какво мислите?
* * * Всяко стихотворение за жестокост, което съм опитвала да напиша, започва с нещо като запознанство - да, приятно ми е, аз съм, но така ми се иска да не бях.
Лилия Йовнова
Историята е стара като света, защо ти е тогава на теб точно, меко създание, да пропиляваш по нея младостта си? Защо искаш да наречеш болката си с някакво грандиозно име? Никоя обида не е толкова голяма. Слез от кулата, тази крепост на недоверието не те опазва от нищо – най-вече от онези, заради които се покатери там. Не се доверявай отново нещо извън топлата ти кожа да те опази. Прости на историята, че се повтаря от памтивека – преодолей факта, че падна жертва, но недей да придаваш излишна важност на ситуацията. Прости си, че беше местопрестъпление. Признай си, че беше и злосторник. Прости и забрави. Но не забравяй да се отдалечиш.
Лилия Йовнова
Здравей! Имам чувството,че сякаш си спряла да пишеш или поне вече не споделяш тук.Има ли причина и ще станеш ли пак активна, защото наистина имам нужда от душевна храна,а твоите произведения бяха като горещ шоколад в дъждовен ден? :)
Здравей, здравей:) Опитвам се да споделям и тук, но явно несъзнателно съм изместила повече нещата към страничката във facebook. А и пък с годините порастваш и ставаш все по-критичен, не пиша по-малко, но споделям мааалко по-рядко отпреди, надявайки се, че са по-качествените неща:) Прегръдки!
Това да напиша книга на някого без да съм го докосвала е или най-фундаментално глупавото нещо, което съм правила... или е най-красивото нещо, което някога бих могла да сторя. Никога няма да имам по-чисто сърце от онова сърце, което беше повече твое отколкото мое.