the drug in your veins

Desislava / Bulgaria

[daizyys]

Snowfall isn't like rainfall. Rain is passion. It’s a scream. It’s my hair sticking to my face as I wrap my arms around him. It’s spontaneous, and it’s loud. Snowfall is like a secret. It’s whispers and firelight and searching for his warmth between the sheets at two a.m. when the rest of the house is asleep.

It's holding him tightly and loving him slowly.

Penelope Douglas, Credence

[anthony-samaniego]

[daizyys]

[daizyys]

„Буреносно ми е. Гръмотевично. Даже градушково. Напива ми се, но по мъжки! И ми се фучи. Хуква ми се през просото. Стреля ми се с пушка. Задрасква ми се някой важен. И ми се мълчи. Още не ми се сбогува. Вече не ми се чака. Вече не ми се страхува. Още ми се лети. Още ми се усмихва. Вече ми се доплаква. Вече не ми се засажда. Още ми се цъфти. И тази озъбена, ветровита тъга ще отмине. Понякога нещо просто трябва да се изболи. И не че съм дявол, но и Адът изглежда изстинал. И не че съм ангел, но явно и в Рая вали.“

Sofia Ferdinandova

[daizyys]

[daizyys]

[birsiyahhikayesi]

[urbanxdivinity]

[love]

“This photograph is my proof. There was that afternoon, when things were still good between us, and she embraced me, and we were so happy. It did happen. She did love me. Look for yourself.” This is my proof, Duane Michals, 1974

[especially]

[tellmetostayandiwill]

“Реалистите са най-щастливи, защото никога не са неприятно изненадани. Останалите сме си чисти мазохисти.”

— Дарина Германова

[tellmetostayandiwill]

“Кое те промени повече - времето или хората? - Временните хора.”

— Дарина Германова

[daizyys]

Дъщеря на баща ми

Във крайна сметка генът си е ген.

И неизменно се унаследява.

Затова по доминантен бащински алел

съм толкова непоправимо твърдоглава.

Затова съм толкова проклет инат.

И глава пред никой не снишавам.

Обикновено все съм с вдигнат гард –

да видя кой достоен е да ме познава.

Като баща ми съм съвсем недоверчива.

Пред мене често са стени и барикади.

Отвън съм кула на непоклатима сила,

а отвътре давя чувствата си в океани.

Отвън лицето ми е белег за екзотика.

Намек е за древните предци в кръвта ми.

И да искам никак не мога да скрия,

че съм абсолютна дъщеря на баща ми.

Ая Бсесо/Следполунощни бележки

[daizyys]

- Нямате права над мен..

- Имам право като всеки мъж, комуто една жена е дарила душата си.

- Вие сте поет, а аз - жена. Поетите и жените са винаги със свободни души, нали така?

- The Tudors

[summersweeet]

via weheartit

[summersweeet]

via weheartit

[asoftwrongness]

[rosa-calvaria]

Me