almost home
Aqua Utopia|海の底で記憶を紡ぐ
Today's Document
Lint Roller? I Barely Know Her
Claire Keane
Mike Driver
RMH

oozey mess
Stranger Things
$LAYYYTER
No title available
KIROKAZE

No title available
Xuebing Du
official daine visual archive
tumblr dot com
Cosmic Funnies

No title available
One Nice Bug Per Day

#extradirty
seen from Malaysia

seen from United States

seen from United States
seen from Malaysia

seen from Norway

seen from Spain

seen from Singapore

seen from United States

seen from United Arab Emirates

seen from Philippines
seen from United States
seen from Bangladesh

seen from Malaysia
seen from Laos
seen from Pakistan

seen from United States
seen from United States
seen from United States

seen from United States
seen from United States
@diamondintheice
Тя ми се довери отново с предишното безгрижие - и аз няма да я измамя: тя е единствената жена в света, която не бих имал сили да измамя. Знам, скоро пак ще се разделим и може би навеки двамата ще тръгнем по различни пътища до гроба; но споменът за нея ще си остане неприкосновен в душата ми. Това аз винаги съм й повтарял и тя ми вярва, макар да говори противното. Най-после се разделихме. Дълго я следих с поглед, докато шапката й се скри зад храстите и скалите. Сърцето ми болезнено се сви, като след първа раздяла. О, как се зарадвах на това чувство! Дали не иска младостта със своите благотворни бури да се върне пак при мене, или това е само нейният прощален поглед, последният подарък - за спомен? - Герой на нашето време, Михаил Лермонтов
Прекарвам през паметта си цялото си минало и неволно се питам: защо съм живял? С каква цел съм се родил? А навярно тази цел е съществувала и навярно съм имал в душата си безкрайни сили... Но аз не разбрах това предназначение, аз се увлякох по примамките на празните и неблагодарни страсти; от техния огън излязох твърд и студен като желязо, но загубих навеки пламъка на благородните стремежи - най-хубавия цвят на живота. - Герой на нашето време, Михаил Лермонтов
Уви! Защо човек така се гордее с чувствата си, които го извисяват, над животните? Та те само множат броя на нашите нужди. Ако се ограничаваха само с глада, жаждата и похотта, щяхме да сме почти свободни, а ето че сме подвластни на всеки повей на вятъра, на всяка случайно произнесена дума или спомен, предизвикан от нея. - Франкенщайн, Мери Шели
Съвършеният човек трябва винаги да запазва хладнокръвие, да не допуска страсти или преходни желания да нарушават душевния му покой. И не мисля, че преследването на знания трябва да прави изключение от това правило. - Франкенщайн, Мери Шели
Съгласен съм - откликна непознатият. - Ние сме наполовина хора, несъвършени същества, ако някой по-мъдър, по-добър и по-скъп от самите нас - а такъв трябва да е истинският приятел - не ни помогне да усъвършенстваме нашата слаба и грешна природа. - Франкенщайн, Мери Шели
Защо и най-добрият човек винаги като че ли крие нещо от другия и премълчава пред него? Защо да не кажеш откровено веднага какво ти е на сърцето, като знаеш, че думите ти няма да отидат на вятъра? А всеки изглежда така, сякаш е по-суров, отколкото е всъщност, сякаш всички се боят да не оскърбят чувствата си, като ги изкажат много скоро... - Бели нощи, Фьодор Достоевски
Ала как радостта и щастието правят човека прекрасен! Как сърцето кипи от любов! Струва ти се, че искаш да излееш цялото си сърце в другото сърце, искаш всичко да е весело, всичко да се смее. - Бели нощи, Фьодор Достоевски
Та нима той я е виждал само в прелъстителни призраци и само му се е присънвала тая страст? Нима наистина те не са минали ръка за ръка толкова години от живота си - сами, заедно, презрели целия свят и съединили всеки своя свят, своя живот с живота на другия. - Бели нощи, Фьодор Достоевски
Защото, какво ли не свързвам с нея, какво ли не ми напомня за нея? Не мога да погледна каменния под, без да видя лицето й, вдълбано в плочите. Във всеки облак, във всяко дърво, нощем в самия въздух, а денем във всичко, което погледна, винаги чувствам нейния лик. Най-обикновеното лице, всеки мъж или жена - даже и собствените ми черти - като че ли в присмех отразяват нейните. Целият свят ми се струва като някаква страхотна сбирка от възпоменания, които ми напомнят, че е съществувала и съм я загубил.
- Брулени Хълмове, Емили Бронте
Зная, че се е случвало призраци да бродят по земята. Бъди винаги с мен, превърни се в какъвто и да е образ, накарай ме да полудея, само не ме оставяй в тази бездна, в която не мога да те намеря! Ах, Господи, това просто не може да се изкаже. Аз не мога да живея без моя живот! Не мога да живея без душата си! - Брулени Хълмове, Емили Бронте
Можеш да притежаваш това, което държиш в ръцете си, но душата ми ще бъде на върха на оня хълм, преди да ме докоснеш отново. - Брулени Хълмове, Емили Бронте
“I dream of lost vocabularies that might express some of what we no longer can.”
— Jack Gilbert
Claude Monet, Water Lilies
Woman with a Cat - Gustave Courbet (detail)