Eva.

BG. 22.

[evavioletblog]

Моите очи в огледало превърни и виждай усмивката си в тях.

Но недей сломява сърцето, което бурно свикнало е да те желае.

По мярка не са ми тъмните нощи, светлината щом блесне, изчезваш и ти.

Недей ми натяква твойте пороци, отвъд тях виждам, в твойта душа.

И ако искаш да бягаш - махни се, тръгни.

Ако останеш обаче, на едно място недей да стоиш.

Моите очи в огледало превърни, да виждаш човека заради когото в тях има сълзи.

- Eva.

[evavioletblog]

Остави рана, която не ще зарасне.

Остана обич, която не ще угасне.

На баба.

- Eva.

[evavioletblog]

Хишникът в теб се обажда всеки път щом очите ти обходят цялото ми тяло. И червената дантела пречи ти вече. Искаш да разкъсаш всичко. Всяка дреха, всяка пречка. Искаш да разкъсаш и мен. Да ми вземеш всичко. Да ме оставиш на парчета, изцедена… Само дантелата ми остави. Само тя обръща погледа ти и оставя дявола да заеме мястото си - В мен.

Eva.

[evavioletblog]

Лятото ми е любимо само през прохладните нощти, докато гледам голото ти тяло, осветено от лунната светлина.

Eva.

[evavioletblog]

На чувствата мястото им е в шкафа, заключени, дълбоко скрити. На дрехите мястото им е по пода, намачкани във безпорядък. На устните ти – по цялата ми кожа, потънали, игриви. На двама ни мястото ни е в едно зашити.

Eva.

[evavioletblog]

Какво значение има на кого ще прехвърлим вината си? Кого ще обвиним? По-пълна ти беше стаята без мен? По-пълнo ти беше сърцето? А душата? Защото моята не беше. И яростта ми не беше достатъчна да запълни дупките.

Eva. 

[evavioletblog]

На сцената на сърцето ми се върти един и същи монолог и все от теб.

Eva.

[evavioletblog]

Всяка глътка вино ни убива. Пълни тишината. Сваля бавно всяка дреха, за да нахраня душата си със теб. Да запълня всяка липса. Да остане само спомен, като всичко преди теб.

Eva. 

[evavioletblog]

В безсънни нощи, пак се давя, но не е тъй пусто .. щом сме двама. Искрица нежност, преплетени мечти, вървиме двама, по пусти улици. С цветовете във ума си, рисуваш моя свят. И някак иска ми се, да не оставам пак сама.

Eva.

[evavioletblog]

Нещата с теб са прости и обикновено са без дрехи.

Eva.

[evavioletblog]

Грешките, които ме преследват, хранят поезията ми.  Грешките, които ме преследват, разбиха сърцето ми.

Eva. 

[evavioletblog]

Веднъж превърнах себе си в един огромен парадокс. От жажда за страст, задоволих егото си с монотонност. Нахраних душата си с липса на близост. Оставих се да гладувам. Докато не стигнах до момента, точно преди припадък. Позволих на очите си да обхождат всичко чуждо, в търсене на оная искрица. Оставих устните си да докосват с екстаз единственото чашата с вино в компанията на остра цигара. Умът ми, разбира се, вървеше срещу мен. Всяка тъмна и самотна нощ той напомняше, какво копнее и в какво живее. В цигарения дим рисуваше картини на близост и мен ме беше страх да отворя да се проветри.

Eva.