Feb 2, 2020
Когато вълната те лашне на ръба на една от крайностите, чувстваш, че завинаги губиш връзка с другата, която така дълго е била от част от пътя ти. Така дълго, че съзнанието ти е близко с нея, сраснали сте се. Станала е част от теб и начин да се самоопределяш. Сега, когато потокът на живота я разкъсва от плътта ти с ударна вълна и теб запраща в не просто друга, а в противоположна посока, то е трудно да не умираш от страх, че никога пак няма да си цяла, няма пак да бъдеш същата ... че нищо вече няма да е същото...
И след време пак отново всичкото...
Какво ли всеки път остава всъщност същото?
Него намери, за него се хвани и там се вкорени!...
02.02.2020