Ще ти подаря бягство за кратко и съвсем набързо - между три нощи и черири дни. Бягство, за бързо, от забързаните часове на работната седмица.
Ще ти подаря няколко нощи безврвмие. Ще открия място, където спираш вечното преследване на големите цели. Ще ти го подаря. Място, където ухае на тежко червено вино. Подредено е без капчица стил, обзаведено само с най-необходимото - кафеварка и пепелник, свещи и чаши за вино, безброй пухени одеала и възглавници. Винаги ще мирише на загоряло - от забравената във фурната баница, от прегорелите палачинки и преварените макарони. Не се притеснявай обещавам да взема бисквитки преди да отидем, за да не умрем от глад. Къщичка сгушена между дърветата, където стресът не може да напомня за себе си.
После ще искам да избягаме от нашата къщичка - за да ти подаря бягство за няколко дни до морския бряг. Спираме, без да броим часовете. Ще бъде циганско лято, от което да крадем щастие. Ще ти подаря много усмивки, малко лудост и огромно безвремие. Ще ти открадна изгрева и ще се влюбя в теб заедно с него. Ще ти подаря гърлен тътен смях и тишина до безкрайност, докато се губя в очите ти. Ще открадна за теб хиляди мигове слепота, за да не видиш страха в очите ми, да се изгубиш в сладостта на измамата и да обърнеш гръб на реалността, в която не можем да бъдем заедно.
Ще ти подаря слепотата на другите, за да не видят радостта в очите ти. Ще ти дам измислица, в която да вярваш, място, където да искаш да се изгубиш - до брега на морето, вечно със слънчев загар, без да броим чашите с ром и мръсните танци в клубовете по плажа.
Мога да ти дам безвремие до понеделник, когато реалността зашливява с тежката си плесница. Можеш да се усмихнеш на болката. Притежаваш подарино място, където вечер да се изгубиш -до камината отпивайки тежка глътка от ароматно червено вино, потънал в безвремието на спомена. Неговата -наша, колкото обща, толкова и поединичина памет е магьосница, която оцветява мечти с боички реалност.
Нищо и никакво бягство, ще бъде моето най-щастливо време до теб. Мигове на брега на морето и кротки дни между пухените завивки в прегръдките ти.
Ще искам да открадна отново безверемието от теб - да чуя тишината ти. Ще знам, че никога няма да мога.
Ще те обичам на брега на морето в онзи престар град, където влюбени моряци са отплавали и никога повече не са се връщали за да видят любимите си.
Мога да ти подаря безвремие. Моля те, подари ми в замяна тишината си, когато отворим вратата на реалността. Не обещавам да бъде лесно. Трудна съм за обичане. ще те вбесявам многократно. Няма да чуеш съжалявам или извинявай... Глупаво е ... Ще си ти навсякъде и ще искам да открадна от теб хиляди мигове щастие - когато сутрин отварям очи и първото което търся е лицето ти, когато заспивам върху ръката ти и тя изтръпва, защото не смееш да ме отместиш часове наред, когато търся ръцете ти за да стопля моите в тях. Когато съм зад волана и те чувам да казваш шофираш страхотно, когато се разпадам след дългия ден и се сгушвам в теб на дивана, за да ме събереш отново цяла ... Подари ми търпение когато те вбесявам - замеряйки те по детински със снежни топки, когато детински не оценявам, че искаш да се пожертваш за да я има усмивката ми, когато егоистично не споделям плановете си, за да ти върна за нещо старо и изтъркано... Подари ми тишината си и остани без да задаваш въпроси.
Ще ти подаря свободата да си тръгнеш. И когато поискаш да го направиш, не се сърди на подаръка ми. Свободата е единственото, в което безрезервно вярвам, не искай от мен да ти я открадна. Не мога.
Когато една любовна история приключи, някъде във вселената прещраква ключе. Чува се оглушителен писък на нова предстояща история.
Споделих приказката от горните редове при следващата ми среща, осъществена по настояване на съдбата. След време я чета осъзнавайки, че когато я разхазвах в онази раннопролетна сутрин, преди изгрев, съм изпълнявала заклинание – поставила съм рамката на онова, което ще се случи, оставало е само да изберем цветовете, с които да запълним нишките между ограниченията й.
jbbartram-illu
theartofmadeline
turnnoffyourmind
gummygunk
