Прощавай.
Прости си.
Простих си!
-N

JBB: An Artblog!
cherry valley forever
hello vonnie
Stranger Things
No title available
Cosimo Galluzzi

@theartofmadeline
we're not kids anymore.
h
RMH
"I'm Dorothy Gale from Kansas"

❣ Chile in a Photography ❣
Xuebing Du
Misplaced Lens Cap
Today's Document
YOU ARE THE REASON

oozey mess
Three Goblin Art
Keni
No title available

seen from Netherlands

seen from Taiwan
seen from United States
seen from United States
seen from Belarus
seen from Sweden

seen from Malaysia
seen from United States

seen from United States
seen from United States

seen from Malaysia
seen from Latvia
seen from United States

seen from Malaysia

seen from United States

seen from United Kingdom

seen from Türkiye

seen from Malaysia
seen from United States
seen from Brazil
@greenhatstory
Прощавай.
Прости си.
Простих си!
-N
нюанси в жълто
НЮАНСИ В ЖЪЛТО Картина първа - КРЪГОВРАТ Изгрев. Лято. Залез. Жълти пламъци в камина насред тежък снежен ден. Картина втора - РОДИХ СЕ В РАННА ПРОЛЕТ Черно кафе в жълта чашка. Розова покривка. Ваза от стъкло, пълна с жълти цветове. Жълт прашец, посипан от пчела. В ранна пролет - разцъфнал в жълто храст. Жълта тичинка на бяло цвете. Карирана покривка в синьо, чаша лимончело. Жълти слънчогледови поля. Картина трета - ОБИЧА(М)Ш Жълта рокля. Жълти песъчинки пясък. Двойка жълти папагали, сгушени в зелени палмови листа. Жълта шапка. Жълто колело на езерния бряг. Жълти пеперуди насред чисто синьото небе. Жълти пити пълни с мед. Къща боядисана в жълто, постороена на скала. Картина четвърта - ОТИВАМ СИ Жълта чанта. Жълт автомобил. Жълти класове от жито. Пожълтели есенни листа. Жълт, сварен мамул преди да го отхапеш. Светофарът свети жълто. Колебание. Дали да спреш или да преминаваш. Жълтите очи на демон. Картина пета - МЪЛЧА / ИЗЧЕЗНАХ / ОТИДОХ СИ Пожълтели хора. Жълта смърт. Жълта свещ. Потъмнели страници на стара книга. Миризма на старо. Жълто одеало. Картина пета - ПРЕРОДЕНА - НАУЧИХ СЕ ОТНОВО НА ОБИЧ, НА МЕЧТИ, НА ЖИВОТ Две момиченца - дължат се за ръка и тичат срещу вятъра, облечени в жълти рокли. Жълтото мечта е - да я рисуваш, да я чувстваш, да я живееш. В ред обратен и в кръговрат.
-N
Actually, after all that time in silence, it Is good to hear the vibes of a Friday night town again. I just want to listen, not to be involve in all that insatiable desire to vibe without falling asleep.
-N
БЯГСТВО
Ще ти подаря бягство за кратко и съвсем набързо - между три нощи и черири дни. Бягство, за бързо, от забързаните часове на работната седмица.
Ще ти подаря няколко нощи безврвмие. Ще открия място, където спираш вечното преследване на големите цели. Ще ти го подаря. Място, където ухае на тежко червено вино. Подредено е без капчица стил, обзаведено само с най-необходимото - кафеварка и пепелник, свещи и чаши за вино, безброй пухени одеала и възглавници. Винаги ще мирише на загоряло - от забравената във фурната баница, от прегорелите палачинки и преварените макарони. Не се притеснявай обещавам да взема бисквитки преди да отидем, за да не умрем от глад. Къщичка сгушена между дърветата, където стресът не може да напомня за себе си.
После ще искам да избягаме от нашата къщичка - за да ти подаря бягство за няколко дни до морския бряг. Спираме, без да броим часовете. Ще бъде циганско лято, от което да крадем щастие. Ще ти подаря много усмивки, малко лудост и огромно безвремие. Ще ти открадна изгрева и ще се влюбя в теб заедно с него. Ще ти подаря гърлен тътен смях и тишина до безкрайност, докато се губя в очите ти. Ще открадна за теб хиляди мигове слепота, за да не видиш страха в очите ми, да се изгубиш в сладостта на измамата и да обърнеш гръб на реалността, в която не можем да бъдем заедно.
Ще ти подаря слепотата на другите, за да не видят радостта в очите ти. Ще ти дам измислица, в която да вярваш, място, където да искаш да се изгубиш - до брега на морето, вечно със слънчев загар, без да броим чашите с ром и мръсните танци в клубовете по плажа.
Мога да ти дам безвремие до понеделник, когато реалността зашливява с тежката си плесница. Можеш да се усмихнеш на болката. Притежаваш подарино място, където вечер да се изгубиш -до камината отпивайки тежка глътка от ароматно червено вино, потънал в безвремието на спомена. Неговата -наша, колкото обща, толкова и поединичина памет е магьосница, която оцветява мечти с боички реалност.
Нищо и никакво бягство, ще бъде моето най-щастливо време до теб. Мигове на брега на морето и кротки дни между пухените завивки в прегръдките ти.
Ще искам да открадна отново безверемието от теб - да чуя тишината ти. Ще знам, че никога няма да мога.
Ще те обичам на брега на морето в онзи престар град, където влюбени моряци са отплавали и никога повече не са се връщали за да видят любимите си.
Мога да ти подаря безвремие. Моля те, подари ми в замяна тишината си, когато отворим вратата на реалността. Не обещавам да бъде лесно. Трудна съм за обичане. ще те вбесявам многократно. Няма да чуеш съжалявам или извинявай... Глупаво е ... Ще си ти навсякъде и ще искам да открадна от теб хиляди мигове щастие - когато сутрин отварям очи и първото което търся е лицето ти, когато заспивам върху ръката ти и тя изтръпва, защото не смееш да ме отместиш часове наред, когато търся ръцете ти за да стопля моите в тях. Когато съм зад волана и те чувам да казваш шофираш страхотно, когато се разпадам след дългия ден и се сгушвам в теб на дивана, за да ме събереш отново цяла ... Подари ми търпение когато те вбесявам - замеряйки те по детински със снежни топки, когато детински не оценявам, че искаш да се пожертваш за да я има усмивката ми, когато егоистично не споделям плановете си, за да ти върна за нещо старо и изтъркано... Подари ми тишината си и остани без да задаваш въпроси.
Ще ти подаря свободата да си тръгнеш. И когато поискаш да го направиш, не се сърди на подаръка ми. Свободата е единственото, в което безрезервно вярвам, не искай от мен да ти я открадна. Не мога.
.....................
Когато една любовна история приключи, някъде във вселената прещраква ключе. Чува се оглушителен писък на нова предстояща история.
Споделих приказката от горните редове при следващата ми среща, осъществена по настояване на съдбата. След време я чета осъзнавайки, че когато я разхазвах в онази раннопролетна сутрин, преди изгрев, съм изпълнявала заклинание – поставила съм рамката на онова, което ще се случи, оставало е само да изберем цветовете, с които да запълним нишките между ограниченията й.
-N
Искам да съм вятър.
Нека ви опиша жената-вятър. Черна рокля, с тънки презрамки и дълги воали. Килограми без значение. Тънка усмивка. Полуприбрана коса, пуснати кичури, които издават, че духа. Косата е с цвят, който не може да бъде запомнен, защото очите отвличат съм себе си. Винаги са релефни, с ограмни, щастливо-игриви зеници и много меко кафеви. Искам да бъда вятър-жена. Хаотично-щастлива. После ще ви кажа, какво е красота. Сега съм просто вятърничева самодива.
-N
Едно дете е болно. Болно е от седмици, месеци,години. Крещи. Тихо, нечуто, навътре трепери вибрация - дано всичко да е наред, следващия път при доктора. Време е да приключи цялата различност. Всичко не беше наред. Трябваше нов свят за да го разбере.
2020
Затрупан си.Затрупани сме. Апартамент, на края на града, потънал под прахта на спомена. Завряни сме между лавиците, събрали страници-измислени-изминали-изгубени години. Потънахме сред миризмите на бои, рисували почувствани от някого знамения.
Споделихме се. Докрай. Разказахме изгубени мечти. Ехото на другия ни стопли – не сме ги вярвали достатъчно.
Приютихме се при нея - вечната орисница надеждата. Разбирахме я - клетницата-скитница, макар да желаехме да я запратим другаде, прибирахме я. Смеем се на болестта на нашето съвремие - самотата на нестигащо безвремие.
Страх ни е. Страх я е. Страх те е. Нали съвремие? За себе си и стойността ти.
Тихо! Тихо, тихо... мълчи се пред трагедии.
Губя се, изгубвам те - величие на капитали и компании, власт, доходи, печалби, пластмасови мечти, безсмъртие Мълчи, мълчи, мълчи... Но крещи сърце! Навътре, в дълбините. Очите преливат вълните води.
Сам, болен, неразбиращ – съвремемнен човек. Загубил себе си, живота и мечтите си. Мълчи и тихичко почакай. Загубата е спасение – за тях! Държат те за ръка и следват те. Отпред стои водачът опитен – промяната-надежда. Пътят води в ново измерение. Спасени са! Следващите поколения.
Град
Град съствен от места за срещи или за несрещане. Познавам спомен с всеки поглед зад черните ми тъмни очила. Крия се от булевардите му, от прозорците на къщите, от водите на реката и от стъклата в автобусите. Привиждат ми се хора в очертанията им. Причуват ми се десетки истории на случване или на неслучване.
Въздухът на този град е тежък. Пълен с чувстване. Трябва да бягам далеч. Нуждая се, да спра лудешкото бумтене на сърцето си. Влизам тичешком, в първия пристигнал автобус за някъде. На табелата отгоре пише крайна спирка - гробище. Изходът не е в този свят. Автобусът спира. Слизам. Спирката е Център. Град с усет за красивото през есента. Разпилявам се из улиците му като разхвърляните, надлъж му, от вятъра листа.
Клишето е клише, защото се повтаря. Обичам го и мразя го със сила до безкрая.
-N
Слабост
В едно отношение си позволявам слабост. Винаги. Да бъда възможно най-истинска с хората, които са ми най-близки. Без маски, без очаквания, без план, без правилно и неправилно. Разобличавам себе си до безобразие, до свръхгрозно, до неморалност и до ненормалност.
Оказа се, че силни хора нямат достатъчно сила да гледат слабост, да я прегърнат, да й се порадват, да я обикнат.
Те са невинни. Светът е тяхната вина. Пълен с изисквания за правилност. Няма място за слабости. Очаква се да се държиш подобаващо. Да си истински не е от първостепенна важност.
Силни хора съм наранявала най-дълбоко. Не съм виновна. От тях очаквам да издържат на истини.
-N
На дъното
Сигурен ли си че си на дъното ?
Сънувах те и беше там. Помниш ли разказах ти какво е - заковани в плът стрели. Рисуваше мишени около тях. Цветовете бяха ярки, крещящи всякаш с ехото на гърлен смях, с воя на заседнал, бездиханен плач. Сънят седеше и тежеше върху гърдите ми. От страх най-страшното в съня си, премълчах. Мълча и ти, не ме попита за бъртвежа, не направи опит за покой на мисълта, остави ме сама - борба. Мълча. В тишината, в тъмнината, знаех, вярваш, че ще победя.
Сега на дъното ли си? Виждам, че е тъмно, няма лъч на светлина. Не се страхувай. Всичко е наред. Добре е долу. Пътят от там е само нагоре. Страшното е свършило. Избор нямаш, по-дълбоко не може. Отказът ти е отказан с раждането. Играеш. Държиш последната ръка. Картата е ясна - борба. Хвърляй! Към звездите.
-N
Изгубих се
Някога ще се науча да не тичам към пожара, целейки да изгоря. В бъдеще време ще знам, че не съм феникс и твърде вероятно огънят ще ме убие. В сегашно време оставям болестта да расте, да завзема, да гори до лудост. Стоейки чакам да остане шепа пепел. В бъдеще въображаемо време ще преживявам самопрераждане. В минало свършено време се търкулнах от ръба на света и се изгубих в безкрая му.
N.
ХАРЕСВАМ ТИ
Днес ти харесвам. Нямам грим и прическа, не нося бижута и дрехи, последен писък на модата. Лакът ми е олющен в зелено, панталоните ми са скъсани. Вятърът не развява косите ми. Къдриците ми опитват да се преборят една друга, доказват ми, че притежават завидни умения в изкуството на връзване на възли. Не нося шал или връхна дреха. Настръхвам, не от студ, а от чувстване на вселената. Червен конец обгръща китката ми, да ме пази от уроки. Усмивката ми е някак накриво, недружелюбна. Полуусмивка е. Очите ми не грабят от живота. Мълчат, отнесени са, не говорят с поглед. Харесваш ме такава – истинска, потънала в себе си. Казвам ти че, съм добре. Не е лъжа. Не сме се срещали отдавна. Изглеждаш ми привлечен. Натискам пауза. Мълча. Днес не ми е до усещане на другиго. Не ми се обича, страда, изтръпва, догонва, наранява, съчувства, съпреживява. Предлагам да си вземем сладолед. Съгласен си. Спираш за кратко забързаното ежедневие, отлагаш безбройните важни задачи. Избирам сладолед дъвка, защото не го обичам. Твоят е шоколадов, защото не обичаш да поемаш рискове. Сядаме на пейка под дърво. Тихо е. Не говорим. Съзерцаваме живота. Той си минава. Стоим в кротко спокойствие. Хубаво е. Реем се. Представям си перце от птица върху водите на планинско езеро, скътано сред хълмове, в безветрен следобед към края на август. Не ти разказвам поредната измислица. Харесваш ме такава – мълчалива и без причнаци за чувстване.
Натискам „старт“. Довиждане. Изнизвам се зад ълъга, преди да видиш, че е време за обичане. Не ти харесвам, когато съм разчувствана.
N.
грешки
Нарамили сме по-големи прошки от най-големите си грешки. Простих. Прощавай. Прости си.
N.
За любовта от разстояние
Искам да нямам буца в сърцето... да можех да имам всичко... всички... не абсолютно всички... само онези, които докоснаха сърцето ми... Разстоянието не било от знчение за любовта... кой го каза и той някога обичал ли и нещо, което не може да докосне... изпитвал ли е болката на разстоянието... душата му разкъсвала ли се е на парчета ... разпилявал ли е щастието си по света, защото при всеки когото обичаш остава част от твоето щастие.
N.
КАТАРЗИС
И най-дълбоките рани на сърцето се лекуват с голямо уиски и малко сарказъм. Не е разбито на парчета. Пазих си го добре. Само кърви бавно и от време на време.
Почистих къщата до най-малкото ъгълче. Остана само да дезинфекцирам раните по душата със спирт. И после всичко е ново. Само да мине катарзиса, ще се преродя(им) в по-приятна/и, по-красива/и, по-чаровна/и и по-обичаща/и жена/ човеци.
И пак ще е събота и пак ще сме двамата. Ще знаем как да обичаме себе си, ще сме забрвили да обичаме другия. Ще имаме нови надежди и нови мечти, ще бъдем по-силни, по-устремени и по-упорити от всякога, в стремежа си да получим своето себевеличие.
…
Катарзис, чакам те. Разчистих, може да ми дойдеш на гости. Прегърни ме, твоя съм – винаги.
-N.