Меланхолия: Истанбул фотографска изложба на Явор Ганчев, посветена на изчезващия Истанбул
Събития - Меланхолия: Истанбул 16 януари (четвъртък) 2014, 18.00 ч. - откриване
17–31 януари , всеки ден от 10.00 до 17.00 ч., без събота и неделя
зала „Пеша Николова”
Сдружение „Позор” представя:
София MENAR филм фест (филми от Близкия изток и Северна Африка)
Меланхолия: Истанбул
фотографска изложба на Явор Ганчев, посветена на изчезващия Истанбул
„Защо точно „меланхолия“? Истанбул - град, който се променя толкова бързо и необратимо, че оставя след себе си една безкрайна меланхолия и носталгия по изчезващите неща. Това е чувството, което ме обзема всеки път, когато се завръщам там. В годините си дадох сметка, че неусетно и неумолимо изчезват пространства и кътчета от града, специални за мен, които съм запечатвал в снимките си и които се връщам да търся, само за да установя, че безвъзвратно и безмълвно са изгубени. Всеки град е обречен на промяна и отмирането на много от старите места е неизбежно, но с всяко мое следващо посещение на Истанбул, усещам все по-голяма меланхолия. Всички фотографии от изложбата са правени преди събитията от 28-ми май 2013 в парка „Гези“ и за мен са като неизменна част от общото усещане за безвъзвратна загуба, за тъга по изчезващия Истанбул.” Авторът
Вход свободен
„Защо точно „меланхолия“?
Истанбул - град, който се променя толкова бързо и необратимо, че оставя след себе си една безкрайна меланхолия и носталгия по изчезващите неща. Това е чувството, което ме обзема всеки път, когато се завръщам там. В годините си дадох сметка, че неусетно и неумолимо изчезват пространства и кътчета от града, специални за мен, които съм запечатвал в снимките си и които се връщам да търся, само за да установя, че безвъзвратно и безмълвно са изгубени.
Всеки град е обречен на промяна и отмирането на много от старите места е неизбежно, но с всяко мое следващо посещение на Истанбул, усещам все по-голяма меланхолия, тъй като се оказва, че камерата ми вижда улици, къщи, гледки и състояния - безценни находки от ежедневието, които постепенно изчезват. Едно от любимите ми места за разходки и снимки – много стар рибен пазар между Бешикташ и Бейоглу беше разрушен и сега съществува само в спомените.
Говори се и за спирането на пътническите корабчета, които свързват двата бряга на Босфора, заради откриването на новия тунел Мармамай. Тези корабчета, които пренасят стотици хора всеки ден между европейския и азиатския бряг – са едновременно една от най-големите атракции и невероятна символика – те са връзката с миналото и настоящето, а ето, че също са заплашени да изчезнат като излишни остарели коне.
Много хора ми казват, че харесват новия вид на Истанбул и се радват, че той се развива и европеизира със страшни темпове, но всъщност дали си дават сметка какво загубваме всички с тази бърза промяна и безвъзвратно заличаване на старите знакови места...
Всички фотографии от изложбата са правени преди събитията от 28-ми май 2013 в парка „Гези“ и за мен са като неизменна част от общото усещане за безвъзвратна загуба, за тъга по изчезващия Истанбул.”
Явор Ганчев