"Майка ми винаги ми е пожелавала да нямам дъщеря.
Като го чувах се обиждах и се сърдех.
Надявам се да нямам дъщеря,
но не защото не искам да ѝ реша косата сутрините
или защото не искам да ми краде токчетата.
Аз просто се надявам да нямам дъщеря,
за да не се налага да я уча как да бъде жена,
като тя все още е просто момиче.
Не искам да ѝ казвам,
че когато се усмихва, ще искат вниманието ѝ,
също че няма нещо като “прекалено дълга пола”.
Не искам да ѝ казвам,
че паркът не е безопасен,
и че момчето, което е казало че я харесва,
се е хванал на бас с приятелите си кой пръв ще я съблече.
Не искам да ѝ казвам,
че мъжът който подсвирква от колата,
не се интересува, че тя е само на дванадесет…
Не искам да ѝ купувам джобно ножче,
за да се пази вечер
и не искам да ѝ се налага да ми звъни разплакана,
защото мъж я е подгонил.
Надявам се да нямам дъщеря,
защото не искам да преминава през това,
през което аз минавам,
защото колкото и да я пазя,
знам че никога няма да бъде в безопасност."
- Десислава Радева, 111 (не)грешни любови ❤️
