Inner Me

психически нестабилен, с настроения въртящи се като хаотично зареден барабан на револвер, на кое ще попаднеш не зависи от мен scorpio ♏

[fairydrowning]

-Euripides' Hecuba c. 424 BC

[justafriendblr]

I fuck her hard

Tears down her face

Body shaking

Lips craving for more

[annette-a-a]

Тия хора имат само очертания. Само силуетите им са останали.

[prostospodeliam]

Понякога все още боли.

💡Instagram: @prostospodeliam

[prostospodeliam]

Или в любовта - самота?

💡Instagram: @prostospodeliam

[justafriendblr]

Качиха се в колата. Той седна да кара, тя на седалката до него.

-Защо си ядосан? - пипита тя.

Не му личеше, но тя го усети. Всеки път го правеше. Знаеше какво изпитва, какво усеща, какво мисли и всеки път тя беше причината.

Той продължаваше да гледа напред. Караше бавно и замислено с една ръка на волана и другата на скоростния лост. Улиците бяха пусти.

- Знаеш че сам си го причиняваш - продължи тя - Тя не те иска, и повече никога няма да те пожелае. Престани да мислиш за нея. Нали аз съм тук. До теб. Благодарение на нея с теб сме заедно.

Погали го по главата, след което сложи ръка върху рамото му и нежно му се усмихна.

Той не я и погледна. Мислеше върху думите й.

- Оф, досаден си... и скучен. Сигурно затова те е зарязала.

Нездрите му се разшириха сякаш въздух не му достигаше. Започна да диша тежко.

- Ха-ха - изсмя се тя, без да звучи грубо - някой ден ще си умреш от гнева, който подтискаш. Погледни ме.

Той не я погледна. От думите й го болеше. От факта, че точно тя е с него в момента го болеше.

- Знам че ти е тежко. Разбирам те, но точно затова аз съм тук сега.

Погали го по косата и добави:

- Дори и да не искаш, аз ще съм до теб. Никога няма да те оставя. Ще те успокоявам, когато си тъжен, ще укротявам гнева ти, когато е неудържим, ще съм с теб, когато няма никой друг. Какво повече ти трябва?!

Той веднага се сети за момичето, заради което бе стигнал до тук.

- Пак ли тя?

- Да - отвърна той без да я погледне. Очите му шареха наляво- надясно. Музиката беше силна. Тя му говореше тихо, но се чуваха очудващо ясно.

- Как така винаги, хем ме натъжаваш, хем ме успокояваш? - продължи той.

Тя го погледна с най-милия поглед, взе ръката му в скута си, стисна я нежно и отговори:

- Та аз съм в сърцето и душата ти. Ти ме допусна там. Аз съм Самотата. Самотата, която те е обзела.

Извъднъж гласа и започна да отихва като в далечина и продължи:

-Самотата, която изпитваш. Ти ме допусна там, не помниш ли?

Той се обърна рязко да я види, но до него нямаше никой. Само ръката му, стисната в юмрук, върху седалката. Погледа му беше замъглен. Избърса сълзата в окото си и пак погледна напред.

- Обичам те! - каза тихо.

Вече не беше гневен. Приел бе съдбата си такава, каквато е... за кратко.

Ст. Г.

[justafriendblr]

All night long her pussy is what i want

All night long my money is what she wants

[the-inspiring-quotes]

[pocahontasisthatyou]

"Ех, Демире, нямал съм по-страшна среща с жена, която ме е обичала. И ме е прежалила. Да ти подаде ръка от възпитание и да ти се усмихне от любезност... Чак да ти се доплаче. И хем разбираш, че сам си осрал пейзажа, хем разбираш, че нищо, което не заслужаваш, не остава дълго при теб. И пак те яде отвътре, бе, братко! И все ти се иска нещо там, в душата й, още да те обича. Да е останало..."

Мария Лалева, Живот в скалите

[theparisianscent]

[justafriendblr]

Понякога излизам с колата сам и правя безмислени обиколки на града. Обикалям и ми е спокойно. Спирам някъде където никой не минава и пуша цигара или пък три. На тихо. На самотно. На себе си. Гледам тъжни цитати и си спомням моменти, някога карали ме да съм щастлив. Тази вечер е също толкова спокойно и тихо. Не се срамувам да плача, въпреки че крия очи. Пуша цигара и гледам как гасне фаса. Гасне, а всъщност има всичко от което се нуждае да гори.

Хмм...

#пиян съм

Ст. Г.

[menthaepiperitae]

Някои четат по устните.

А аз чета мислите ти.

Искаш същото,

което и аз

…но от друг човек

Лютива Мента

[justafriendblr]

Не говорех много с нея. Не съм от най-разговорливите, дори когато на нея очевидно и се говореше. Но нощта, в която исках да говорим и получа отговори, тя не каза и дума.

Това си бях заслужил.

#пиян съм

Ст. Г.

[only-you-babygirl-deactivated20]

Болката на всички ни

е една и съща.

Само дето

я лекуват

различни имена.

- ДимитроV

[justafriendblr]

На всяка приличаш ми

И от всяка различна си

#пиян съм

Ст. Г

[andrewbreitel]

reblog if ur a disgusting piece of shit

[thoughtkick]

“Some people feel like they don’t deserve love. They walk away quietly into empty spaces, trying to close the gaps of the past.”

— Jon Krakauer, Into the Wild