Физика на душата (ми).

“Надзъртах в себе си и ми се завиваше свят, все едно че съм се надвесила над безкрайност.”

[bloomflowersbloom]

I really love feeling the sun

[pocahontasisthatyou]

Усещам промяната. В гърдите, в душата, в ума си. Дали погледът ми стана по-ясен или част от чистотата ми, си отиде завинаги и не спазих обещанието си към Принца?Пораснах. Изгубих ги май тия светещи от трепет очи. Когато чета за любов, някак не ме докосва вече. Досадно ми е. Не, не съм наранена. Може би просто илюзията за любовта, падна като прокъсана, театрална завеса. И сега виждам ясно, трепети не ми пречат. Не розовее погледът.

Като човек, правил всякакви лудости от любов, сега разбирам, че е малко надценена. Бог ми е свидетел, че цял живот правех всичко от любов. Мислех, че това е единствената логична причина да съществувам. Бях изтъкана от любов. Сега не го чувствам. Чета любовните ви слова и поезия, и чак устните ми залепват от лепкава сладост. Не се припознавам. Намирам го за глупаво. Досадата извърта очите ми и не позволява да се вгледам в любовните ви трепети. Обичам много хора, искам те да са добре. Завивам често мъжки, голи рамене. Не съм лишена от обич, напротив. Всеки път ми налива вода в нова, току-що измита чаша, дори когато е сърдит. Знае, че винаги я оглеждам за едва доловими прахови частици и ако видя нещо, няма да пия от нея. В това виждам любовта. Просто е и обикновено. Няма заря, нито дори бенгалски огън. Но е истинско и неромантизирано. Чета толкова много романтизирани катастрофи. По-банални и лигави дори от Тетрадката. Страшно тъп филм. И от една страна се чувствам благодарна, че сега не гоня хвърчила по дюните. Но ми я няма чистотата. Детския поглед, влюбен до полуда, запален, цял и сам изгорял на пепел в чуждите очи. Заспивам просто така, няма сюжети. Няма истории в ума ми.

Изчела съм толкова много поезия, но сега ми е така превзета. Така префърцунена, издигаща на несъществуващ пиедестал любов, измислена и сътворена в ума на единия. Най-силната любов, винаги се крие в ума на единия. Най-често, нямаща общо с реалността. Радвайте се на трепетите, затворете очите си и се пазете като от Горгоната. Защото, отворите ли очи, никога няма да погледнете със същия влюбен, детски поглед.

Чудя се дали е безвъзвратно загубено. Дали ще го изпитам отново. Като за първи път, вълнуващо, лигаво и захаросано…

без устните ми да залепват от досада.

[pocahontasisthatyou]

изпита го, да

не ти беше досадно, напротив

[pocahontasisthatyou]

монолог на центрофугата в главта ми

при мен някак няма средно положение за нещата

или те обичам, или не те

и когато не те… съм си доста чил, никакви тревоги нямаш, и нещата са много прости- все двеста ми е дали ще дойдеш

взаимополезни си ставаме тогава, споделяме си самотата с две думи

абе тъжна, саката работа, не съм имала много такива отношения

ноо когато обичам, нещата далеч не са така- ще се дъниш и аз пак ще те оправдая накрая

ще стана като адвокат на дявола и всеки път ще ти изпирам старателно кирливите ризи… докато не се уморя, естествено

и когато си с някого, не е ли именно в това идеята, наистина да сте едно?

да ти е по-хубаво с него, отколкото без него

ако послушам всичките тия лайф коуч мацки и направя живота си по-добре в частта, в която не сме заедно

практикувам 10-те хобита, които са ми интересни

запознавам се с нови хора, излизам по клубове

ходя на танци и се чувствам така щастлива сама

ти за какво си ми?

ако не ми доставя повече удоволствие да остана с теб, да ти сготвя и да се грижа, пред това просто да изляза на коктейл…

ти за какво си ми?

не е ли това идеята, когато си с някого- да се отдадеш на този човек, да споделяте моментите си заедно.. и хубавите, и лошите?

защо е нужно да си правя живота по-хубав сама

пак ли? вече ми е като професионална квалификация тва нещо

ако животът е по-хубав, когато съм сама- пак ще попитам..

ти за какво си ми?

и всички разбират всичко, което е трябвало да разберат

но винаги, чак когато пералнята за ризи вече не работи.

[toiich]

Laurence Anyways (2012), dir. Xavier Dolan

[nemojetedamedovurshite]

@pocahontasisthatyou

По-малоумно нещо не бях чел.

Имало "нарастваща тенденция" мъжете да искат спокойни жени. Така ли? Няма ли тенденция жените да нямат стабилни семейства? Хммм??

И отделно на това ми е много интересно кой говори за 5-6 деца като хората имат 0.5 на кръст. Жена, която има едно дете и се е жегнала в следродилна депресия?

Знаеш ли кой е имал 5-6 деца? Пра-пра бабите, които даже не са чували думата депресия. Интересно те как са били по-спокойни от сега.

Много ясно, че не искаме жени, които да ни натоварват и това не е илюзия, защото след като нещо е съществувало, значи е възможно.

Хаосът не е право на жената.

[pocahontasisthatyou]

Чил, льольо. Той ще казва кой, какви права имал 😆

Ако имаш претенции към написаното, обърни се към авторите и спори с тях, аз нямам потребност да те убеждавам в нищо, нито да ти обяснявам колко жени в действителност имат причини да се чувстват така. Вероятно и баба ми се е чувствала, просто не е имала “правото” изобщо да се възприеме като човешко същество.

Правете нещо по-смислено с животите си, вместо да се заяждате с хора в тъмблр, щото някой е споделил нещо си. Наистина съжалявам за теб, явно си те е жегнало. 😞

[pocahontasisthatyou]

Понеже забелязвам

нарастваща тенденция

мъже

да обичат

спокойни жени

и разпускащо време

с жени,

които са спокойни,

искам да кажа на всички хора,

че спокойна жена

нема.

Има съгласна жена.

Има кротка жена.

Има мълчалива жена

и тиха жена.

Има незаинтересована жена

и жена,

на която не ѝ пука

(за теб).

Има лицемерна жена

и неискрена

жена.

Има жена, която плаче

тайно от теб

в кенефа.

Има примирена,

уморена,

претръпнала,

отчаяна

и стратегически подхождаща

към теб

жена,

защото е чела

руски психоложки.

Има депресирана жена

също,

жена на хапчета.

Има жена в овулация.

ИМА, ДА.

НО СПОКОЙНА ЖЕНА,

приятели,

нема,

а и да има,

то тя не е такава

до мъж,

който си търси

спокойна жена,

а е такава

до мъж,

който я прави

спокойна

със собствените си

спокойствие,

сила,

увереност,

ПРИЕМАНЕ

и любов.

Другото е,

както казва колежката

в една своя класика,

посветена на "Ергенът" –

баласт.

А пък вие

искайте по 3-4

до 6 деца

от жена,

която да ги ражда

и после да ги кърми,

и да я шибат хормони

от всякакъв тип

денонощно

до преклонна възраст,

и да е спокойна,

та да не ви

НАТОВАРВА

нещо.

Всеки има правото

да избира

собствените си

илюзии.

Вие също.

Но най-вече всеки има правото

да харесва и да бъде

с мъже.

Вие също.

Вайръл стихове за секс и драма

[pocahontasisthatyou]

Писмо до младите момичета

Показвайте си бедрата

и ходете без сутиен,

млади момичета.

Пускайте косите си

и правете любов,

млади момичета.

Носете червено червило

и токчета,

носете широки дънки

и мистериозни мъжки боксерки,

млади момичета.

Изглеждайте като мъжкарани

и като курви,

млади момичета.

Запазете тази свобода

завинаги.

Носете къси поли

на 40,

млади момичета.

Бъдете с млади мъже

на 60,

млади момичета.

Нищо от това

няма общо

с морала ви,

ако някой реши да ви говори

за морал.

Неморално е да се лъже

и да се краде.

Не бъдете с пухкави чичковци

на 20,

млади момичета,

освен ако наистина

не го искате.

Ама наистина.

Освен ако не ви подмокрят

до загуба на равновесие.

Пуснете ги тия зърна

да стърчат.

Пътувайте сами

без мъжете си

понякога,

бъдете красиви,

но бъдете и грозни,

не бъдете само красиви,

млади момичета.

Имайте смелостта

да бъдете досадни,

невъзможни,

неприятни,

шумни,

дразнещи,

прекаляващи,

недостатъчни,

противни,

ненужни

за тоя и оня,

тъпи,

всичко това е човешко

и съответно е женствено,

млади момичета.

Бъдете жените,

които месят хляба.

Но бъдете и жените,

които носят хляба,

млади момичета.

Бъдете жените с голямата уста,

които много знаят.

Няма нищо лошо

в това да знаеш много,

повярвайте ми.

Нищо лошо няма.

Наистина.

Бъдете майки

и съпруги,

и шефове,

и шофьори,

и професори,

и артисти,

и каквото сърцето зове,

млади момичета.

Едното не пречи на другото.

Или не бъдете нито едно

от изброените.

Зор няма.

"Женствеността е буря,

недоразумение,

крясък в тиха нощ,

безкрайно много кръв".

Бъдете в тая женственост,

момичета.

Не в оная женственост.

Женствеността не е удобна.

Тя е неудобна,

млади момичета.

Карайте ги да се чувстват

неудобно,

ако така се чувстват

около вас.

Не им го спестявайте.

Дано пораснат

и станат мъже.

Не е задължително обаче.

Махнете с ръка,

ако не им се случи.

Продължете нататък,

млади момичета.

Продължете до края.

Тепърва идва хубавото,

млади момичета.

Младостта е тревожна

и трудна.

Минете през нея

тревожни

и трудни.

Това е нормално.

И остарейте след това.

В остаряването има велика свобода,

млади момичета.

Прегърнете го,

както прегръщате

най-любимия

от всички любими мъже.

Позволете му да ви прегърне

обратно,

да ви задържи в обятията си.

И тогава ще ви стане ясно,

че не сте сгрешили.

Не сте били наивни

или глупави.

Били сте прави,

млади момичета.

Любовта е завинаги.

И нека да бъде.

#tbсекс

Вайръл стихове за секс и драма

[my-dailydreams]

[dafancyuhinspiration]

[shittings1311]

Говорих с нея

Говорих с нея -

беше срещу мен, спокойна и тиха.

„Ще мине. Всичко минава.“

А аз, невярваща, трепвах.

Ръцете ѝ не трепереха вече,

гласът ѝ - тих, почти благ.

Носеше тишината кат броня,

която аз още си търся.

„Ще загубиш. Ще изгубиш“, каза тя,

„но нещо по-добро ще дойде, ще те открие”

Аз свих вежди -

не искам „по-добро“. Искам си същото.

Тя бързаше да затвори,

а аз, препъната в думите си,

успях само да изкрещя:

„Щастлива ли ще съм?… почакай -

не затваряй… обичана ли съм?“

Този път не замълча.

„Не така, както си мислиш.“

Гласът ѝ не трепна.

Само моят свят го направи.

„Ще ни обичат -

но когато вече не си същата.“

И затвори,

сякаш никога не е имало връзка.

J. Y.

[pocahontasisthatyou]

До тебе как да спя, до мен е мойта рана?

[thoughtkick]

“The best way I can love you is by not losing myself in you, but growing with you.”

— Unknown

[thehopefulquotes]

“I still catch myself feeling sad about things that don’t matter anymore.”

— Kurt Vonnegut

[terrorignitis]

Juansen Dizon, i am the architect of my own destruction

[iamthehannah]

…

[kosmogrl]

it’s the 324th of january today

[remanence-of-love]