Някоя вечер привидно същата като всяка изминала ще вечеряш с жената на живота ти. До теб на масата и ще е най-голямото ти щастие - двете ти деца. В работата ще си добре, ще си позволяваш всяка нужда на теб и семейството си. Със съпругата си ще имате живота за който само сте си мечтали. Ще си щастлив. Но само на думи. Просто не го осъзнавал. До тази вечер. Както всяка друга ще си легнеш до жена ти, децата ще са заспали отдавна. Ще я целунеш по челото и ще заспите, както всяка друга вечер.
Тази вечер, обаче нещо те тормози и сънят не те лови. Изведнъж се сещаш за нас. Как така? Колко странно. Не си мислил за това от години. Как изведнъж си спомни всеки един момент? Спомни си деня в който се запознахме там, на нашето място. Как се обичахме до болка. Душите ни горяха един за друг. Но времето минаваше, любовта бавно се изплъзваше. Започнаха лъжи, караници. Разстоянието ни раздели още повече. Ти реши да заминеш там, далеч. Било за по-добро, нали помниш. След още няколко кавги се отказахме. Казахме си, че няма смисъл. Плаках, тръшках, късах. Ти пи до несвяст, биеше се. Станахме други хора. Видяхме колко е разочароващ света и хората. Нищо нямаше смисъл. С изминалото време се върнахме към самостоятелния живот и всичко изглеждаше добре. Изглеждаше, че дори не се помним и не бихме се познали ако съдбата случайно ни срещне. След година се засякохме. Поредната игричка на този пуст живот. Мислихме, че след толкова време нищо не е останало, но това беше искрата, която запали пламъчето отново. Но тогава вече можехме да се нямаме.
Имаше и други след мен, както направих и аз. Но с тях не беше същото. Пламъчето гореше за нас. За това което бяхме, но вече всичко беше изгубено.
Тогава разбра, че не си щастлив. Жената до теб, която така спокойно спи, не е жената която винаги си искал. Дори без да го осъзнаваш. Децата си дори не обичаш толкова, защото не са нашите деца. Парите не оправят празнината в сърцето.
Тогава разбираш, че с мен беше сложно, но точно заради тази любов си струваше всичко. Пожертва ме, както и аз теб, защото избрахме лесното, за което сега ще страдаме цял живот.
ако обичате някого, мамка му, борете се до край, защото най-боли от това да мислим “какво щеше да бъде..”