Тя ме напусна. Предполагам, че решението й не е дошло спонтанно, понеже в онази съдбоносна сутрин си беше нагласила три аларми на телефона, всяка от които с различна мелодия – „Бягство“ на Авеню, „Ще избягам ли от теб“ на Каризма и „Бягайте крачета“ на Луна. Стана, взе два куфара и започна да си събира багажа. В първия момент се зарадвах, защото помислих, че отиваме на море. Когато извади зимното палто и ботушите от гардероба, не се усъмних, защото то на морето най-лесно се настива. Признавам, че откачането на любимата й картина от стената леко ме озадачи, но в крайна сметка всеки човек си има любими вещи, с които никога не се разделя. Аз, например, навсякъде си нося личната карта и ключовете за апартамента. Хората са странни. Чак след като стигнахме до асансьора и тя ме дари с онзи поглед, с който баща дарява сина си, преди да излезе за цигари, които никога няма да си купи, разбрах, че всичко между нас е приключило.
Мамка му. Заливат ме същите чувства, които изпитвам, когато гледам документален филм за намаляването на популацията на пандите в Китай – тъжно ми е, но не ми се плаче. Имам предвид, че от пандите не се прави бекон, нито дават мляко, да кажеш, или пък вълна. Бих се разстроил, ако изчезнат кравите или прасетата. Това вече е страшно. Макар че пандите…
Отплеснах се. Мисълта ми е, че когато си се събуждал до един и същ човек в продължение на десет години и една сутрин се събудиш сам, в главата ти като плевели избуяват стотици въпроси. Къде сгреших? Можех ли да бъда по-добра половинка? Дали ще умра сам? Как се пуска пералнята?
Не, сериозно. За какво служат всички тези бутони? Джойстикът ми за плейстейшъна има три пъти по-малко, а с тях все пак се правят финтове и прехвърлящи удари на Фифата. Долепям ухо до занусито и започвам да въртя голямото копче напред-назад. Щрак-щрак-щрак. Все едно съм герой в „Бандата на Оушън“, който се опитва да налучка комбинация за сейф, пълен с диаманти. Вътре съм! Дотук добре. Защо обаче има три отделения за прах? Това сигурно е някаква логическа задача. Както когато Индиана Джоунс влезе в древния храм Петра да търси Светия Граал и рицарят-тамплиер му каза, че трябва да различи истинския бокал сред десетки други. „Послушай сърцето си, Инди“, шепна си аз. Хващам праха и с треперещи ръце го изливам в лявото отделение. Слагам омекотителя в средното, а в дясното – малко зехтин за вкус. Допускам, че действията ми не са съвсем професионални – все пак никой не се е родил научен – затова пъхам в пералнята само неща, които не харесвам: пуловер от майка ми, пуловер от майка ми, пуловер от майка ми, глава броколи и кучето на Петрови.
Не беше толкова трудно. Ето, че се оправям и без теб. А ти мислеше, че като остана сам, ще си пия урината като Беър Грилс и ще изстрелвам сигнални ракети от балкона всеки път, щом сапунът в банята свърши. Като споменах банята… Защо, вие, жените, твърдите, че е толкова сложно да изчистиш банята? На теб ти отнемаше часове. Веднъж, помня, беше опънала базов лагер под душа и ти носех провизии и чисто бельо в продължение на цял месец. Все едно те бях пратил да излъскаш Авгиевите обори или още по-зле – подлеза на Централна гара, въоръжена единствено с мокра кърпичка. Огледалото все ти стоеше мазно. Чакай малко – като застана пред него, разпознавам ли се? Има ли шанс да се объркам, че това отсреща не съм аз, а Орландо Блум? Да си кажа „пич, ти трябва да снимаш „Карибски пирати“ и да правиш гореща любов със супермодели, какво търсиш в тази панелка в Стрелбище?“ Няма. Значи огледалото е чисто.
Холът е грозен без теб. Ще си взема джага. Не – куче! Не, не – куче, което умее да играе на джага. Човек може да намери всякакви неща в интернет. Ще погледам телевизия с крака върху масата. Виж само как ги вди-и-гам и приземя-я-вам върху покривката, дето ни я подари майка ти. Малко е тъпо, като не ми се караш. Добре, какво толкова му харесваш на „Сексът и градът“? Естествено, че накрая Кари ще избере Тузара. Та той има лимузина! Дори да беше останала с Ейдън, да си бяха взели къща в предградията, с градина и голдън ретривър, да си бяха родили две руси като ангелчета деца, един ден просто щеше да се събуди и да си каже: „Дееба… Лимузината си е лимузина“. И защо всички наричат високия мъж с червената коса „Миранда“? Той не се ли обижда? Няма ли поне капка достойнство? Защо просто не си намери по-готина компания, която ще го приема такъв, какъвто е, без да му се подиграва? Като се замисля, този сериал е по-брутален дори от Game of Thrones.
Оф, сега ли намери да скъсаме? В събота, когато е почивен ден, и всички двойки качват лигави снимки как се целуват, посещават курс по грънчарство, тичат в парка, събират шишарки, хапват суши, хранят галапагоски костенурки, свирят на флейта и образуват сърца с пръстите на ръцете си? Как пък някой не качи статус „Имам глаукома“, или „Тими беше добро куче“, или „Преместих се във Видин“, или „Докторът ми каза, че 2019-а година се очертава много тъпа и нищо няма да изпусна, като умра“, та да ме предразположи да споделя нещастието си със света.
Тази раздяла ми отваря страшно много работа, а знаеш кoлко ме мързи. Трябва да променя статуса си от “in a relationship” на „single, мама ви воайорска”, да изтрия общите ни снимки, да звънна на нашите и да им кажа, че скоро няма да видят внуче, но ако искат, мога да им подаря изключително красив хамстер. Баба ще бъде съсипана. Милата – първо не ме приеха медицина (понеже не кандидатствах), после БНТ спряха „Дързост и красота“, сега и това. Добре, че навремето не се запалих по веганството, че отдавна щяхме да сме я загубили.
Много празни шкафове останаха след теб. Трябва да измислим какво да ги правим. Да ги правя. Съжалявам, навик. Може да ги напълня с гвоздеи и мерудия и когато имам гости, да ги питам: „Добре, според вас какво има в онези шкафове?“ / „Порно списания?“ / „Не.“ / „Дискографията на Веско Маринов?“ / „Не.“ / „Стъклени фигурки на любимите ти Дисни принцеси?“ / „Не.“ / „Копеле, предаваме се.“ / „В онези шкафове има гвоздеи и мерудия.“ / „Хаха, много смешно. Дай сега сериозно.“ / „Сериозен съм, бе. Има гвоздеи и мерудия.“ Тогава някой ще отвори шкафа и ще настане луд смях. Още утре отивам за мерудия.
Абе, ти наистина ли един ден ще се целуваш с друг мъж? Не е ли малко крайно, предвид всичко, което сме преживели? Това са десет години все пак. Аз ти се заклевам, че никога няма да целуна друг мъж. Смятам, че е редно и ти да го направиш.
Няма те, а цял ден си бъбрим. Уж аз съм логичният. Знаеш ли… Това, че винаги исках от теб да си рационална е най-нерационалното нещо, което съм правил в живота си. Добре, де, веднъж гледах и „Шоуто на Канала“, но разбираш накъде бия. Опитвам се да кажа… Опитвам се да кажа, че всяка жена има право да закъснее с толкова минути за филм, пък бил той и с Хю Джакман, колкото мъжът й – за рождения ден на тъщата. Окей е да похарчиш толкова лева за обувки, колкото аз за уиски. Плюс 4000, защото си жена.
От пандите не се прави бекон, нито дават мляко, да кажеш, или пък вълна. Но кой не харесва панди?”
