[mr-for-a-day]

„Никога тъй остро като днес не съм изпитвал чувството, че ми липсват съкровени вътрешни измерения, че съм ограничен в своето тяло, в безтегловните мисли, които то изпуска като мехурчета. Съграждам спомени от настоящето. Аз съм отритнат, изоставен в настоящето. Не мога да му се изплъзна и напусто се мъча да се добера до миналото.“

- Сартр, „Погнусата“

[mr-for-a-day]

„In order to make myself recognized by the Other, I must risk my own life. To risk one's life, in fact, is to reveal oneself as not-bound to the objective form or to any determined existence — as not-bound to life.”

Jean-Paul Sartre (Being and Nothingness 1948)

[mr-for-a-day]

[mr-for-a-day]

Ние сме мимолетни създания. Едва ли се побираме в едно премигване на клепачите на времето. Краткосрочни. Незначителни. Малки. Страхливци. Смелостта ни едва стига да опазим само собствената си кожа.

Мимолетни създания, обречени да губят всичко, до което се докоснат. Обидени, огорчени. Объркани. Деца, изгубени в гората на страданието осъзнали, че са самотни. И смъртни.

Ние сме мимолетни зависими създания. Търсим заместители на онова, което сърцата ни наистина искат. Търсим панацея! Събираме трохи от топлина, за да счупим студа наоколо.

Ние сме мимолетни създания. Крепи ни само надеждата за Чудо, което да ни спаси. А когато няма надежда, ни остава да действаме. Заради единственото смислено в краткия ни живот - обичта и справедливостта.

– Откраднат живот

[mr-for-a-day]

[mr-for-a-day]

[mr-for-a-day]

Este año ya no hay verano

[mr-for-a-day]

[mr-for-a-day]

...и след като простихме на миналото, се върнахме тук и сега, за да оправим бъдещето си и да не повтаряме грешките от вчера, защото нашето сега ще остане спомен за бъдещето и нашето утре ще сбъдне мечтата от миналото ни.

[mr-for-a-day]

[mr-for-a-day]

[mr-for-a-day]

favorite plases

[mr-for-a-day]

She stared at him, stunned, surprised by his sudden appearance. Suddenly he pulled away from the door, and there was no longer the gray-green uniform or his dark face. She stayed where she was with her pupils wide open, breathing hard and still holding the collar of her blouse. It occurred to her that she had seen a ghost, and her whole being strained to hear his footsteps outside. Then, without taking her eyes off the door, the dressing gown quickly found itself in a state of fear, afraid she would not find it. But he was sitting on the bench waiting for her. When he saw her, he shuddered and stood up to meet her. She walked toward him, the warm wind crashing into her body, sweeping over her like a hot, sweet-dizzying wave, and suddenly with extraordinary sharpness her mind was pierced by the thought of being alone with this unknown man in a space full of movement and noise.

Emilian Stanev, The peach thief

[mr-for-a-day]

[mr-for-a-day]

„Tobacco“ - Dimitar Dimov [Тютюн]

[mr-for-a-day]

[mr-for-a-day]