[mybulgarianmind]

До всички,които се оплакват, че са под карантина със семействата си.

Радвайте се, че сте със семействата си.

Радвайте се, че сте у дома и сте живи и здрави.

Осъзнайте колко много имате в момента.

Отидете и прегърнете семейството си, целунете ги и бъдете благодарни, че сте тях.

Защото аз не съм. Аз съм на 272516км от тях и не мога да се прибера.

А и дори не си го помислям, за да не рискувам здравето им.

А ми липсват, липсват ми със всяка една секунда.

Всяка шега на баща ми, всяка милувка на майка ми, всяка история на дядо ми и баба ми. Липсва ми дори всяко мъркане на котката ми.

И боли да ги виждаш само на камера и да не знаеш кога ще се прибереш.

Но е за добро. Спазвайте мерките не защото ви е наложено, а защото мислите за доброто на семейството си.

Всичко друго може да почака.

Прегърнете семейството си, целунете ги и им кажете колко много значат за вас.

[mybulgarianmind]

Причината за моето отсъствие

Ако сте на дъното, ако сте съкрушени, прочетете това:

Когато започнах този блог бях на дъното.

Бях тъжна,самотна, разбита след поредната неосъществена любов.

Писах и мечтаех за човек, който така и не ме видя в друга светлина освен на приятелка.

Променях се за него, променях стила си,вида си, предпочетанията си за музика само и само да ме хареса.

После замина за чужбина и останах сама. И от там всичко се промени...

Бях сама, но мотивирана да завърша, да бъда приета в университет, да подредя живота си. През целият този период дори не си помислих за любов.

Докато един ден тя не ме намери. Имах щастието да срещна идеалната половинка. Да, не е идеален и както аз така и той си има недостатъци.

Но ме обича. Обича ме толкова, че не издържа да ме няма и дойде за няколко дена в чужбина при мен. И дори се премести в чужбина при мен.

Обича ме толкова, че когато нямаше транспорт, се качи на колело и кара 30км, за да има още един ден с мен.

Обича ме толкова, че ме намира за красива дори когато туко що съм се събудила. Обича стила ми, обича видът ми, обича предпочетанията ми.

Когато го попитах какво мисли за stretche marks-овете на дупето ми, които аз толкова ненавиждам. Отговорът му беше прост, но пълен с любов “ харесват ми, имат си своята идентичност...”

Обича ме всякак, щастлива, бясна, сърдита... когато тъжа, винаги се опитва да ме развесели и няма как да не го обичам още повече...

Това е и причината за отсъствието ми... щастлива съм, обичана съм...защото дойде когато трябва.

И предполагам е истина това, което казват... никой не пише за щастливите си моменти.

Затова се дръжте, щастие ще има за всеки, любовта, която заслужавате, ще я получите. Дотогава... фокусирайте се върху себе си и си постигнете целите...

[mybulgarianmind]

“Ако научих едно нещо от всичките хора,които загубих, то е следното:

Обичайте силно и не забравяйте да го казвате.

Честo пъти си мислим, че значението на тези думи ще се изтърка, но напротив. Казвайте на близките си, че ги обичате. Че сте благодарни да са до вас.

Кажете на любимият/ата си, че го/я обичате. Дори и да се карате,дори и да се сърдите. Кажете тези думи, не позволявайте да си ляга и да се чувства необичан/а.

Не се страхувайте да ги изречете и да ги чувствата. Защото после и да ги казвате, ще си останат просто в ехото до нечий гроб.”

[mybulgarianmind]

Насилих се да гледам Карбовски. Предаването му за „Жени, които говорят за пари“. Не ми е ясно какво иска да постигне Карбовски. Намерил няколко жени, които разказват за начина, по който са избрали да живеят. И се опитва да обобщи, че това важи за всички жени. А най-тъжното е, че противопоставя „старото време“ срещу „новото време“. По времето на комунизма жените работели, демокрацията ни донесла материални гърли. Дами, извинявайте. Че трябва да понасяте подобни глупости. Тъй като малко ме е срам от това, което чух, ще си позволя да споделя какво мисля за българските жени днес. И какво смятам, че голяма част от мъжете мислят: 1. Българските жени са прекрасни. 2. Българските жени работят всеки ден. 3. Българските жени се скъсват да работят всеки ден. 4. Българските жени сами си изкарват парите. 5. Българските жени се грижат за децата си. 6. Българските жени са прекрасни майки. 7. Българските жени са прекрасни съпруги, гаджета, приятелки, годеници, партньори. Прекрасни хора. 8. Българските жени искат да се усъвършенстват. 9. Българските жени искат да ходят на театър, кино, концерти, изложби. И го правят, когато могат. 10. Българските жени искат да четат. И го правят, когато могат. 11. Даже и да задават глупави въпроси по форуми, българските жени го правят с идеята да се грижат за някого. 12. Българските жени пазят домашното огнище. 13. Българските жени правят къщата дом. 14. Българските жени искат да пътуват. И го правят, когато могат. 15. Българските жени често са подложени на ужасно, пуританско, псевдо-морално, псевдо-религиозно, средновековно отношение. 16. Българските жени живеят във времена, когато все още в някои училища се казва: Няма да учиш математика, тя е за момчета. 17. Българските жени често са подложени на домашно насилие. 18. Българските жени често са по-добри, по-успешни от мъжете. 19. Българските жени все по-често отиват на мениджърски позиции. И са много успешни там. 20. Българските жени все по-често са независими, свободни и сами си определят как да си живеят живота. Даже и да е като героиня на Карбовски. Това също е избор. 21. Без българските жени ние, българските мъже, сме загубени. Ама тотално. Мога само да се поклоня пред българските жени. Днес. Сега. Заради всичко по-горе. И още много. Според мен трябва да се търси доброто. И то да бъде показвано. Мое мнение. Дами, извинявайте, че трябва да гледате подобни глупости. Прекрасни сте. Продължавайте все така. Усмихната вечер! :)

Luybomir Alamanov, facebook post

[nllystyanv]

ПОЗВОЛИ МИ ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ…

Позволи ми да мисля за тебе.

Да си спомня за тебе.

Отново

да се влюбя във тебе.

Бъди ми

и жена, и сестра.

Аз не мога.

И не зная защо, но не мога

да приема, че всичко е просто

акробатика някаква в тъмни

и самотни квартири. Самотна

и звънтяща възбуда, с която

ме измамва коняка… Лъжа е

и оркестъра, който засвирва,

и ръката, която ме търси,

и жената, с която аз станах

и танцувах туист… Аз не мога

да живея без кратките срещи

по крайбрежните улици. Просто

да потъна в дълбоката сянка

на дървото, което се вслушва

в гласовете ни… Колко е смешно.

А е страшно, когато те няма

под дървото, което забрави

гласовете ни, смешните думи

и прекрасните думи, които

ти отнесе със себе си… Мила.

Позволи ми да мисля за тебе.

Да се влюбя във тебе.

Отново

да повярвам във тебе.

Бъди ми

и жена, и сестра.

Съществувай!

Неизвестно с кого -

съществувай!

И си спомняй за мене понякога.

- Христо Фотев

Любимо❤️

[mybulgarianmind]

Съвет за един приятел.

Знам за миналото ти и болката, която тя ти причини.

Знам, че и сега тя е с друг, а ти все още в тъга седиш.

Но вярвай ми като ти кажа, позволи на кармата да те спаси.

Казваш “ .. лекувам се сам, искам да се изградя и подобря преди нещо сериозно да започна.”

Но това никога няма да се случи.

Човек, цял живот търси пътя към осъвършенстването и никога няма да го достигне.

Затова не отблъсквай следващите, а ги допусни и им позволи да ти помогнат в изграждането ти.

Сериозните връзките не са подаръци и прищявки, а взаимно помагаме и градене като човек.

Така че не се страхувай,приятелю,кармата си знае работата.

[mybulgarianmind]

“Нямам търпение да видя как успяваш”, е вероятно най-приятната фраза,която могат да ти кажат, когато си на път да се откажеш.

[mybulgarianmind]

За приятелите в чужбина.

Как си? Добре ли си? Липсваш ми...

За пореден път отварям чата ни и гледам снимките ни.

Помниш ли как беше преди месеци?

Всеки ден знаехме какво прави другия,

А сега не сме се чували от седмици...

Та питам как си? Добре ли си?

Мечтите сбъдваш ли си?

Щастието с някоя намери ли?

Животът в чужбина подреди ли си?

Виждаш ли колко бързо животът отвя ни.

“Няма да се забравим, винаги ще се чуваме.” -казваше ти, а сега кантят в ехото думите ти.

Но нищо, не ме разбирай погрешно ти.

Желая ти само добрини, заслужаваш ги.

Но ми липсваш.

И те чакам

Та питам те сега как си? Добре ли си?

Липсвам ли ти?

[mybulgarianmind]

Да се прибереш

Тръгваш си щастлив от този град.

Казваш си за добро е, ново начало е.

Пристигаш и се установяваш.

Започваш живота.

Започваш на ново да градиш

и си мислиш, че си щастлив.

Решаваш, че е време да се прибереш по

задължение или просто

ей така да си видиш града и хората.

Кацаш и те чакат.

Чакат те да се прибереш

Майка, татко и приятели.

Чакат те да те прегърнат и целунат.

И после идва момента да си ходиш

И си тръгваш пак от този град щастлив

Но не, че го напускаш, а че знаеш, че някой

ще те чака.

И това е то простото щастие, да се

прибереш и да знаеш, че някой те чака след

тежкия път.

[mybulgarianmind]

Примери Ще ти дам два примера как времето лети 1. Сега е юли, отивам на нашето място, но теб те няма, а не беше така преди година. 2. Сега е юли, а чувствата ми към теб не са се променили от две години. Ето примери как времето неусетно лети когато сърцето ти на друг принадлежи.

[mybulgarianmind]

"И някак си в големия град пълен с хиляди места, аз отивам пак на същата пейка и си мисля за човек, в чийто ум моето име не преминава. Някак си с времето в което те няма тази пейка стана символ на моето убежище и се моля всеки ден тази пейка да е там."

За момчето което замина да следва мечтите си и ме остави тук

[mybulgarianmind]

Търся себе си, частици от мен, в песни,в книги,във филми. Търся себе си в град, пълен с временни хора. Търся себе си, на местата обичайни оставили в съзнанието ми спомени трайни. Търся себе си, но без успех. Търся себе си навсякъде макар да знам, че ще се намеря в теб. А ти си тръгна отдавна .

PSN

[mybulgarianmind]

" Приех факта, че няма да се върнеш, но не мога да превъзмогна това, че толкова бързо се отказа."

[mybulgarianmind]

Изгубих себе си докато се опитвах да поправя теб. Не мога да преценя кое е по-лошото, че вече съм студена отвътре или че ти си тръгна без да се замислиш колко ти дадох.

[mybulgarianmind]

"Аз заслужавам по-добро..... по-добро от теб!"

А сега си го повтори още веднъж.

[mybulgarianmind]

"Не си моя, но не искам никой да те има."

Типично

[nllystyanv]

“He is admiring the view while I’m admiring him.”

[mybulgarianmind]

"Той се възхищаваше на гледката докато аз се възхищавах на него."