Един малък свят

[myy-llittle-world]

Ех, тази есен, отново е тук пристъпва на вратата на душата ни и тихо с нежни стъпки навлиза почти неусетно, невидима за окото, но дъхът ѝ, аромата ѝ ни обгръща в своя леден пашкул.

-А.

[myy-llittle-world]

Баланс. Рекреация. Вдишваш. Издишваш. Отваряш очи и отново си там където беше в празната стая, на дъното на душата си, из тъмните дебри на мисълта, няма изход.

-А.

[myy-llittle-world]

Тя беше една голяма вселена, която се побираше в една малка частичка от света, и точно тук до него, до душата му, той искаше да опознае този нейн свят, да усети всяка една прашинка и звездичка в този необятен космос.

-А.

[myy-llittle-world]

[myy-llittle-world]

Тъмната и гъста мъгла беше обладала софийските улици дори и бледолунните фенери, които даваха надежда и топлина на странстващите минувачи, не се появяваха, сред тази бездушност имаше само един тъмен силует, на онзи, който не живееше в студената януарска нощ, а в юлските мечти и залези.

-А.

[myy-llittle-world]

Той беше объркан дори в собствените си мисли. Искаше му се да я грабне, да я прегърне толкова силно и никога да не я пуска, да я отведе в онзи прекрасен свят на бледо червени залези и мечти там където любовта им да бъде вечна, но не можеше, не можеше дори да я докосне, а така я  обичаше.

-А.

[myy-llittle-world]

    Тази зима беше по различна от другите, той не усещаше вече студа или тъмнината имаше искра надежда, която намери в нейните очи, но не беше влюбен, а по хубаво щастлив, вече не усещаше самотата. Тя беше в неговите прегръдки, а той не възнамеряваше да я пуска никога, щеше да се грижи за нея, да я обича и да бъде до нея, само ако тя му позволи, само ако тя беше готова да хване ръката му и да поеме по това пътешествие.

-А.

[myy-llittle-world]

“Природата надари Яворов с най-великия поетичен гений на света. Той бе по-надарен от Гьоте, от Шилер, от Байрон, от Пушкин — не ще и съмнение — това Ви го казвам аз, който съм изучавал и чел световните автори, който съм бил на „ти“ с Яворов. Аз, който знам цялата му драма, комедия и трагедия. Неговият живот не е само една трагедия, както дрънкат вашите писачи — глупаци.”

- Атанас Буров

[myy-llittle-world]

    Нима беше толкова просто. Сред тъмните силуети на нощта да срещнеш онази светлинка, горяща в сърцето. Нима беше възможно да откриеш не форма, а душа, пулсираща, искаща, търсеща, обичаща. Но уви, подмина я, както другите, тя видя неговата искра, но той не успя да види нейната.

-А

[myy-llittle-world]

“любов с любов се забравя”, не се заблуждавай никога няма да го забравиш, колкото и да смениш, колкото и да ги обичаш, никога няма да забравиш целувките му, устните му, прегръдките му, допира му, винаги ще ги сравняваш с него, той е част от теб, част от живота ти, опитай да го забравиш….. Успя ли?

А

[myy-llittle-world]

Крещя вътрешно "остани, не си тръгвай" но ти не можеш да чуеш тези викове на сърцето ми, не можеш да видиш как онова малко момиченце плаче от болка, защо ли, защото се усмихвам, прикривайки всички симптоми на тази пуста болест, "остани" не ме оставяй още, не ме пускай от прегръдките те, остави времето да спре в тази секунда, бъди до мен, не искам друго, просто ти до мен, остани.... Из писмо до една любов

[myy-llittle-world]

За какво ли си мислиш вечер преди да затвориш очи, преди да отпуснеш леко глава и да се унесеш, за какво ли си мислиш в 2.17 ?

[myy-llittle-world]

   Той пропадна в тъмната бездна на своето ежедневие, бездушността го обгради и той се поддаде на нейната плът, която го съблазняваше месеци наред, но ето че успя, успя да влезе в душата му и да унищожи последните частици останали от нея, той се  предаде в обятията й, защото вече нямаше какво да губи.

-А

[myy-llittle-world]

“Природата надари Яворов с най-великия поетичен гений на света. Той бе по-надарен от Гьоте, от Шилер, от Байрон, от Пушкин — не ще и съмнение — това Ви го казвам аз, който съм изучавал и чел световните автори, който съм бил на „ти“ с Яворов. Аз, който знам цялата му драма, комедия и трагедия. Неговият живот не е само една трагедия, както дрънкат вашите писачи — глупаци.”

- Атанас Буров

[myy-llittle-world]

Ковчег

Има две корици страници вътре, даже нещо писано по тях, изглежда като книга, а е ковчег, в който грижовно те поставям - легни до миналото ми, заключи ни отвътре и ме освободи.

[myy-llittle-world]

„ Септември ще бъде Май, Земята ще бъде Рай.“ – „Та човек е изгонен от рая, защото вкусва от дървото на познанието. Той е изпратен на земята именно като грешник, да изпита тоя юдол на плача. Как е възможно тъкмо от земята да се направи рай, когато е населена от нещо толкова несъвършено като човека! Но ние продължаваме да се опияняваме от поетически сънища, без да разбираме дълбокия им смисъл, без да ги изследваме като обратни знаци на нашия нихилизъм и безпътица.“ / Тончо Жечев/

[myy-llittle-world]

Защо и нашите приказки не свършват с щастлив край…?

- А