или naplaja,все тая къде

[napokriva]

I knew something has changed me and I still don't know what it was or what is it that caused it, but I can feel myself seeing the world differently than I imagined I would.

I used to look at The Shard and get overwhelmed by excitement, used to cross the streets of Soho and get inspired, wander around Camden and want to stay. Now, I look all those soulless buildings and feel nothing but rage. I'm disgusted of what I've been craving all along, I've dreamed for this life and aimed towards it for two years and here I am, wanting to go back home. Why was it never enough?

It felt enough in the past months though but I've always been stubborn and that made me take blunt decisions. "Seek discomfort". But I found home in discomfort back where I came from. Everything's so easy here. And it's still not home. Reality's been outrageously ridiculous.

[napokriva]

I feel like I've always been the villain

[napokriva]

09/11/22

I'm soooooooooo scared and overwhelmed by guilt. Constant psychological agony. Sweaty nightmares blocking me from waking up. Psoriasis stress related strikes. Back pain. Deep, dark, absolute sadness. Paranoia. Hopelessness.

Am i making the right choices am i making the right decision why do i feel like comfort is not a bad thing and it's all just a brainwash maybe i don't need to be productive maybe i don't need to move abroad maybe i can do it all here

I live in constant fear that something might happen to my family or to him. I never spend enough time with anyone, I'm always in my head. Why do i do that

[napokriva]

"...and I'm gonna miss you like a child misses their blanket..."

[napokriva]

and it's always "i think, i think, i think",

i really want to say and express how i feel and i've been going through so much and even my supposedly closest person won't listen to me and i feel so detached from the sense of human affection, i've lost so many people, i've lost so much of my heart, of my trust, of my hair, of my sleep, of my sanity, of my faith

i've submitted to the point where i don't mind dying and its consequences on the people who love me because i no longer feel connected to anyone else except that one person i'm holding so tight to

i feel ashamed of the ways and disarmed by the times i've tried to escape this relationship and at times empowered by my own stubbornness towards it but i've lost my will as well

i don't have a home anymore, i can't remember so many things that used to seem important to keep as a memory, i can't remember the good times, i feel like i've been faking feeling every good feeling i've ever felt, does that make any sense?

and i feel such hatred towards myself and the fact that i'm required and entitled to being alive and actively living with an ego that constantly tries to protect me not to end it by driving a string of fear everytime i gather the courage to stop. being

[napokriva]

i think i've finally and completely lost myself in someone else and hit rock bottom

[napokriva]

i think i've reached the point of self toxicity where whenever anyone tells me i've made a mistake about anything, i don't question it, i'm just becoming more and more stubborn about bettering myself

idk if that makes sense, just wanted to write it down for future reference...just in case

[napokriva]

tips and tricks if anyone needs them ❤️

[napokriva]

-.Getting thru-

Знаеш, че си с двата крака отвън, когато още боли толкова, даже по-остро и дълбоко обаче не го искаш този човек вече, никога повече всъщност. Нищо не искаш и си единствено разочарован от него, само това.

Обаче още изтрезнявам от неистовото желание да оправям леглата на хората, които обичам и да им мия чашите от кафето и много ме боли като ми кажат, че могат и сами. И искам да радвам всички и да ги обичам както един човек обичах до скоро, но знам откъде идва това и не мога просто да го изсипя като картофи от скъсан плик, не става така. Някак си пак съм на 8 и ми е хем щастливо, хем тъжно постоянно и честно казано много ми се плаче, но не искам да си лягам до хората, които искат да си лягам до тях.

И така

[napokriva]

8th house moon

it is a clear fact that in the past few days every single inch of my body has been bitten by every possible kind of creature that could possibly exist around me. sometimes i feel like the world is feeding itself on me while i’m still here, while i’m still a matter. there will always be someone who’s filling their empty spaces by receiving emotions through my being; someone who’s using my openness as a weapon against the ones they’re desiring; someone who’s spending their nights in my bed because they can’t stand their own presence alone itself; and someone who’s craving my body because they need something to chase after.

when people say that there’s always someone who’s willing to stand besides you, do they realize that this could mean that thus particular person might just feel the hunger for whatever they can’t find by themselves?

[napokriva]

i think love is underrated though, i feel like it's the only thing that can bend your personality and lifestyle without any sort of a harsh change in the circumstances that surround you on a daily basis

[napokriva]

тая България...

Много си мечтая как кракът ми няма да стъпи в София, из тоя град ще ходя на пръсти и ще прескачам потрошените кални плочки в центъра. Вместо това, ще ходя да си цапам краката някъде другаде - където и да е, стига да ми мирише на жабурняк, фашкии или листа с кал - щастлива ще съм. Искам като се кача на влак от Централна ЖП гара и сляза на някоя спирка, на нея да няма лафка със здраво стъкло. Искам да има заебан щанд зад счупено стъкло с мухъл и паяжини по него и да няма откъде да си купя солети наоколо. Ще изглеждам покъртително - до косата искам да съм мръсна, да мириша на тоя влак. Да знам, че съм толкова на майната си, че съм заспала по пътя насам и съм обрала гняста от седалките с чорлавата си глава. В чантата ще имам терлици, две ябълки, буркан с боб, солети и повече вода отколкото сухи кърпички за всичкото пикане. Нищо, ще тръскам, нося си и долни гащи. Има къде да спя вечерта, не знам как съм си го намерила това място, ама ми напомня за времето, когато бях на 7 и по-малка. Надявам се да няма wi-fi в къщата, да тече чиста вода в банята (с'я, топла, студена - все тая), а вечер да не чувам излишни шумове в коридора... че след залез ставам страшна побойничка. На другия ден ще ме боли главата от чистия въздух и ще ме е ухапал комар по лакътя, някой комар педерас ще е т'ва. Зимно-пролетно време, комари, боже. Ама не искам да закусвам вътре, а навънка, докато се разхождам. Само да има с какво да си чистя ръцете де, че видя ли коза или магаре, ще ги спукам от чешкане и лигавене. Кучетата не са ми интересни. А как ще се моля тоя път да не си скъсам лентата на фотоапарата, докато я навивам... само аз си знам.

[napokriva]

if I had the chance to say something important to my younger self, it would be the following things:

- don't stop keeping a diary, it will help you quite a lot in the future as you will be able to recall memories and feelings more accurate than you will in a few years later

- don't fight with grandma, she loves you more than anyone else

- repeating a year in high school will not affect anything in your academic studies further on, so stop worrying and stop listening to what other people have to comment on your experience so far! and yes, you got into university!

- you will have a bright and peculiar little boy as a brother and a cat that behaves like a dog; your momma will love your girlfriend and yes, mom will move out and start a new life

- one day the people that mocked you on your skin will envy you for its quality

- save up some money cause you're about to need a lot of them

- waxing > shaving

- it's normal not to have a friend group and you will realise this is the better option for you

- study what your intuition tells you to

- spend more time in your hometown, less time with your friends that live outside the capital

- you're too young for serious relationships so don't try to wrap your hands around other people's neck; use them as your muse instead

- do not start smoking, it will not affect your friend group; parties are overrated!; elderflower cordial is cooler than amphetamines

- you cannot save all the animals you see and you cannot save people - in fact, every single attempt to do so will destroy a large amount of the belief in your own capability to feel later on

- yes, you should've studied more in your Korean classes

- with time your intuition will grow deeper, but you will stop recognising how sad you are; remember that you're sad, sad is good; anger will destroy everything you try to build, so stop transforming sadness into pure rage

- you're not gonna kill yourself! so stop trying and remember, again, your grandma loves you more than anything

[napokriva]

built a home made of paper walls and paper planes, didn't we?

[napokriva]

от няколко дни се опитвах да се сетя за две песни - сетих се сега - Microlite и Glue на Trophy Wife;

8-ми клас съм, февруари-март е, слушам Microlite в Манията на Централни хали, избирам си първия пуловер от втората употреба (зелен и не моя размер разбира се, вече не е у мен, намира се след гара Подуяне в София по пътя на 72), избягала съм от училище тъкмо, сигурно имам изобразително. бягаме от рисуването, вечно; мисля си дали ще успя да спестя 10лв да ида и да се върна до-от Пловдив. мисля си за БДЖ и отвъд БДЖ, влюбена съм във всичко, никога не съм била по-цветна от емоции. чакам косата ми да порасне и да си наплета дредове, навън вали. с майка ми не си говорим, още година няма да си говорим. ще мина през индийския за ароматни пръчици с аромат на роза или на лавандула, трябва да се сетя кои са на приключване. коремът ме свива, защото умът ми е отворен, широко отворен, както никога повече, може би, няма да бъде. дерзаят ме мисли от реално естество - къде ще бъда, когато съм на 20? минават мисли от глуповато естество - ще имам ли достатъчно пари да пазарувам извън Манията, искам кубинки и iPhone, искам да летя със самолет. искам да говоря с хората, искам да съм сериозна, искам да работя нещо яко, да ме харесват всички, искам да изглеждам алтернативно, искам да пуша цигари и да съм пробвала наркотици. така правят 20-годишните. минават 3 секунди. не искам това, обичам се. пускам Microlite наново. мисля в зелено и в Слънце, в миризма на влажни есенни листа, първи кокичета, мокро кожено яке, мисля в първия шал, който сама си купих, онзи червения дето е на всички снимки от 2013-2014-та година. мисля в сегашно време, останалото минава и заминава през ума. но къде ли ще бъда, когато навърша 20? надявам се в Швеция. нямам търпение да пиша в дневника си като се прибера; имам да залепя разни неща в него; пускам Glue и се насочвам към касата, пуловерът е около 2лв.

[napokriva]

so how's London going so far? прити шити

ако не върша неща, които трябва да върша стоя в къщата по цял ден, защото вече нямам пари, изкарах гнойна ангина, от време на време повръщам от (???) просто ми се натрупва нещо психически и стомахът ми goes АЙЙЙЙДЕЕЕ, сънувам кошмари и ги помня както винаги, но по-интензивно, хормоните ми се бъзикат с мен, почти мога да кажа, че нямам връзка с България, все още се събуждам с мисълта, че конкретни планове за лятото в България ще ми се случат, снощи започнах отново да получавам сърдечни крампи, въобще не разбирам какъв е тоя срив в системата, явно проблемът не е там, където го търся,но май и не искам да го намирам?

[napokriva]

What are you thinking about ?

someone's been interested in what I was thinking about and I've missed out on it, that's what I'm thinking about