pasivna original blog

🍂instagram: pavlasivova

[pasivna]

морето

Всяка година морето е мое. 

Пали звездите си само за мен,

на рибите казва да плуват спокойно

и гали очите ми с вятър солен. 

Всяка година морето ме иска. 

Събира рапани за мене от дъното,

подрежда вълните си в стройни къдрици 

и кротко ме пита защо съм си тръгнала. 

Всяка година морето ме чака. 

Чертае по пясъка моето име, 

приглажда перата на сивите чайки 

и пуска ги там, откъдето ще мина. 

[pasivna]

семки и бира

“Трябва да мислите, не да говорите. 

Нека поседнем за малко на пейката. 

За хиляден път се отказвам от хората. 

донесох ти бира, от теб ще са семките.”

Онзи човек го познавам отнякъде. 

Мисля, че бях с него тук преди време. 

Спомних си: даже обичах го някога. 

Имаше винаги пръсти студени. 

Той ме прегръщаше. Няма да лъжа,

Мислех, че мога да бъда щастлива

до онзи човек със студените пръсти,

Който ми носеше семки и бира. 

Днес тази пейка е тясна за двама ни. 

аз ще си тръгна, преди да ме види. 

Той ме прегръщаше. Бяхме приятели. 

Мислех, че мога да бъда щастлива. 

Паркът е сиво пространство в душата ми, 

някога беше красиво. 

[pasivna]

Пораснала

Безмълвно море непресторено. 

Две лодки далеч от брега. 

Платната им в моите спомени 

сега си променят цвета. 

Бях малко момиче. Приседнах 

на пясъка, вече студен. 

Загледах се в морската бездна,

а тя се оглеждаше в мен.

Когато небесният пламък 

докосна вечерния бряг,

в последния пясъчен замък 

на моето детство стоях. 

Безмълвно море непресторено. 

Две лодки далеч от брега. 

Платната им в моите спомени 

сега си променят цвета. 

[pasivna]

Буните в Китен

Морето неизменно се завръща

към тази стара каменна пътека

и на солени приливи прегръща

цимента тежък с пяната си мека.

На прага на вечерното вълнение

седяха двама, сплели тънки пръсти.

И точно преди ние да погледнем,

Той бе целувал топлите й устни.

***

А ние ще послушаме вълните

в дълбока непрогледна тъмнина.

Ти ще заспиш, а аз ще се опитам

да се удавя в черната вода.

Не помниш ли, че някога отдавна

и ние се целувахме така.

Не се бояхме никак, че ще паднем,

макар и да седяхме на ръба.

[pasivna]

живите мъртви

Градът се събуди без нея. 

Видях как от нейната къща 

един непознат се завръща, 

Загледан към нещо пред себе си. 

***

Той някога бил е в сърцето ѝ. 

Целувал е тези клепачи. 

Заспивал е вечер в ръцете й.  

А днес не успя да заплаче. 

***

Градът се събуди без двама -

без тази, която бледнее

и този, чиито дихания

останаха вечно при нея. 

[pasivna]

Каза, че съм лесна за обичане, 

Но не съм обичана достатъчно.

Каза, че по всичко си приличаме. 

Но не си приличахме по важното. 

Слушаше ме и не ме разбираше. 

Знам, че просто мислеше за друго. 

Колко лесно е да пишеш стихове,

Но да бъдеш истински е трудно. 

[pasivna]

Горчиво ми е,

Много е горчиво;

от устните ми капе нещо сиво;

къде си ти и колко да те чакам?

опитай -

виж - 

ужасно е горчиво.

***

Боли ме много.

страшно. Страшно много -

така боли безспирната тревога,

така боли, че вече май изтръпнах;

опитай -

виж -

боли ужасно много.

***

Невидими сме.

Вече сме невидими.

но въпреки това ще се гримираме.

гримираме, рисуваме усмивките;

опитай -

виж -

макар да сме невидими,

бълнуваме -

животът е бълнуване.

***

животът е безсмислено пътуване;

разплакани пътуваме към тъмното;

опитай -

виж -

завинаги бълнуваме.

[pasivna]

КАК ДА ТЕ ОБИЧАМ

Повярвах, че мога да бъда дете,

което в света вижда смисъл.

Изплувах от дъното само за теб,

но още не мога да дишам.

Не искам и ти да се давиш така,

докато изтегляш и двама ни.

Животът ти не е спасителен план,

насочен към моето плаване.

Знам - тихо е след всеки допир до мен.

Потъваш и ти като в тиня.

Щом аз си отида, ще бъдеш спасен

от мен. Затова си заминах.

Достатъчно болка си нося сама -

недей да ми даваш от твоята.

Избягах от всички и скрих се така,

че вече не можеш да дойдеш.

И може би някога пак ще съм тук,

но истинска, непроменена,

ще седнеш до мен, ще ме питаш без звук

защо си отидох от тебе.

А аз ще ти кажа: любимо дете,

макар и безкрайно далечно,

не искам да плуваш в тъга като мен.

Не искам да бъдеш обречен.

[pasivna]

Ум под карантина (от 2018-та)

преследва ме усещане,

че вече губя смисъла

и сякаш пиша текстове,

но май не пиша нищичко.

бях съчинила приказка

и слушах тежка музика,

която мама мразеше.

сега не слушам нищичко.

ще се опитам някак си

да те опиша в стихове.

това е вдъхновяващо -

да пиша за любимия.

започвам с епитетите,

защото съм находчива,

шегувам се, най-лесни са,

и ми звучат докосващо.

та, докъде бях стигнала?

ще пиша за любимия.

как да си чуя мислите,

от месец ремонтираме.

поредно отклонение

в сюжетната ми линия.

обземат ме съмнения

за творческо безсилие.

ще търся нова думичка,

различна от “перверзия”,

защото май последната

не става за поезия.

[pasivna]

Мъгла

по-добре късно, отколкото никога -

нямаме време, но аз ще побързам.

по-добре твоя, отколкото ничия -

ще те целуна с пресъхнали устни.

по-добре мисли, отколкото сънища -

мислите могат да бъдат забравени.

спри да говориш за нашето бъдеще -

виждаш ли колко самотни сме станали?

[pasivna]

на плажа

по върховете на твоите пръсти

спуска се залезът. бавно потъваме

в блясъка златен на водните пръски,

в топлите пясъчни стъпки на влюбени.

над хоризонта на нашето бъдеще

грее луната. по дирята сребърна

ще се изгубя сред твоите сънища

и ще изгрея, отново намерена.

[pasivna]

***

целувки (по челото) ;

ръцете - сплели пръсти ;

сърцето ми - до твоето ;

душиш ме (от прегръдки) ;

смехът ми - неприличен ;

очите ни - затворени ;

не беше еротично,

но беше много повече.

[pasivna]

Колко спокойни са летните вечери…

Колко голям е градът през нощта.

Колко сме малки под старите кестени.

Колко си хубав така.

Искам да бъда трева под краката ти,

искам да пием дъждовна вода,

искам да търсим любов между капките,

искам целувка сега.

Може мечтите да бъдат забравени,

може да тръгнем оттук някой ден.

Може градът да живее без двама ни,

може да дишаш без мен;

ако не сме едно никога повече,

ако смехът се превърне във стон,

ако светът ни остане без обич,

ние ще бъдем без дом.

[pasivna]

На моето изгубено куче

аз знам, че вечно ще си помниш името

и ще го чуваш, свит между листата.

прости ни, че така сме си заминали.

приятелите винаги се чакат.

но ти не знаеш колко много викове

разтваряха се и кънтяха в мрака

и как едно момиче пише стихове

за теб. защото винаги те чака.

къде си в този сняг и в тази буря

намери ли подслон или утеха?

любимо мое куче, ще се върна.

и ще се срещнем пак на някоя пътека.

надеждата угасва като пламъче

угасва бавно, тихо и през сълзи.

когато търсил си под всяко камъче,

дори и там, където не се търси.

дали ти е студено, мило мое?

не мога вече нищо да направя.

обичам те и искам да се стоплиш,

дори ако е топло само в Рая.

[pasivna]

помен

любов, кажи, че се преструваш.

не ми е смешно. престани...

надявам се да ме сънуваш, 

докато спиш. ти спиш, нали?..

ще чакам пак да се засмееш.

защо си толкова студен?

не искам да се разболееш.

обичам те. легни до мен. 

[pasivna]

Тя целува по клепачите,

тя мълчи и гледа птиците,

тя се слива с минувачите

и топи снега по жиците.

Тя се търси в твои стихове,

тя умира, но е весела,

тя ще вярва от безсилие,

тя е тиха и унесена.

Тя намира в теб спасение,

и не иска да е истинско.

Тя е кротост и смирение,

тя е тъжна стара приказка.

[pasivna]

тя не е вече твоето момиче.

недей да търсиш нейната ръка,

защото тя безкрайно те обича,

но само с теб е толкова сама.

какво е тя? едно човешко тяло,

една любов, забравена от теб,

едно лице, отдавна побеляло

и две очи, загледани напред.

скалите се превръщат в песъчинки,

морето ги отмива на брега.

а тя ще се превърне в две трапчинки

и в тиха неразказана тъга.