Poetry of the silence.

,,Някой може и да съществува без изкуството,но никой не може да е жив без него" Оскар Уайлд

[poetryofthesilence]

като дявол от тамян бяга

по разбития асфалт

далеч от ръце и устни

клишета след втората бутилка

свалящи цялото небе

защото едно загубено мен

горчи повече от хиляди сбогом

[poetryofthesilence]

На дъщеря ми (ни)

Мила дъще

измислих ти име

отива ти много

взела си косата на баща си

неговите очи като вселени

тръпчинката на лявата буза

но мила дъще остани си в главата ми

искам да те опазя

от такива като баща ти

които не създават животи

а само ги рушат

[poetryofthesilence]

любовта не е сляпа

но ходи със затворени очи

по ръба на доверието

една грешна стъпка и е долу

една грешна стъпка

и ще си отвори очите

[poetryofthesilence]

🤯🤫

[poetryofthesilence]

[poetryofthesilence]

Обожавах начина

по който ме гледаш

когато ме притискваш

в някой ъгъл

скрити от хората.

Дори да бяха грешни

за мен тези моменти

бяха най-правилните.

-Лина Димитрова

[poetryofthesilence]

точно когато си мислиш

че най-много го обичаш

аз ще се завръщам в ума ти

като призрак както винаги правя

ще обърна всичко но този път няма да си отида

точно когато най-малко би искала

ще ме искаш най-много

[poetryofthesilence]

❌

Отдалече усещам искрите,които минават по тялото ти когато ме видиш, чувствам как кръвта ти завира когато те погледна. Аз съм още по- красива,горделива и забранена и отдалече усещам,че когато си с нея аз съм там повече.

-Д.П.

[poetryofthesilence]

КРЪГОВРАТ Ти не правиш първи крачки.А си мъж.Но не вярваш на клишета.Разбиваш стереотипи. И женски сърца. Нито пък аз.Тази гордост ме спасява.Напоследък мисля,че всъщност ме убива.Не смея да те заговоря.Сякаш вече няма смисъл. Но дори в тълпата погледите ни се срещат.В една невидима точка.На изкушението. Минаваш покрай мен и се усмихваш.Поглеждам те в очите и студенината на погледа ми забива ледени шушулки в сърцето ти.Като отминеш мигновено се превръщат в искри.И различни филми блъскат се в главата ми.Борят се за Оскар.Но ш-ш-шт! Това е тайна.Не си мисли,че се разтапям! Привикваш ме с поглед в някой ъгъл.Приклещваш ината ми.Не обичаш да играеш на несигурно. След пет минути си го изнасилил. Лежи без сили в краката ни. Уговоряме се да поговорим отвън.За последно.Излизаш първо ти,а аз вървя несигурно след теб.Току-виж някой ни е забелязал.Изведнъж даже се уловям,че тичам.Ах,каква глупачка.Обърни се и ме зашлеви.Кажи ми,че трябва да спрем,защото аз не мога. Но когато се срещнем време за приказки няма. Издишвам последните глътки въздух в теб.Ръцете ми се прекършват от силата на твоите.Издъхвам в ръцете ти.Заедно с мен и ината,гордостта и принципите. Но смъртта е някак странна.По-различна е от както си я представях.И сякаш даже и ти си мъртъв.Затворени сме в едно пространство между грешното и желанието.Има два възможни изхода.Но кой ще направи първата крачка към него? Ти не правиш първи крачки. Нито пък аз.

Лина Димитрова

[poetryofthesilence]

ТЯ Тя има прозявките ти рано сутрин. Тя има смеха ти в събота вечер. Тя има ръцете ти обгърнали я като дете. Има мръсните ти думи изтекли в ухото и и пълзящи по врата и. Има и страстта ти притиснала я в стената. Има искрите в очите ти когато я погледнеш. Тя има теб. А аз? Аз значи нямам нищо...

Лина Димитрова

[poetryofthesilence]

опъна конците на нервната ми система като струни и в главата ми зазвучава музика и до днес друг не може да я заглуши

Лина Димитрова

[fuckingperfektion]

“Аз никого не съм обичала така. До болка. До небето. До безсилие. До лудост. До копнеж да ти се дам, задъхана от толкова обичане. До стон. До бездиханност. До сълзи. До ярък взрив в сърцето на покоя. До нежност, от която ме боли. До нужда да съм твоя. Само твоя. Понеже никога не съм обичала така, не зная как да ти го кажа. Извинявай. “Обичам те” … не стига. За това ти го повтарям, и повтарям, и повтарям…”

(via l0v3-y0u1)

Аз никого не съм обичала така. 👏

[poetryofthesilence]

[poetryofthesilence]

Снощи разрових килера ,,минало''. И намерих старата ти играчка- сърцето ми. Да ти го върна да си довършиш играта или предпочиташ да го задържа?

Лина Димитрова

[poetryofthesilence]

всеки път когато те припозная в някой с твоята усмивка миналато кацва на рамото ми и прошепва че още те обичам но то е малко дете а аз съм вече твърде голяма да играем на криеница явно пак ще го оставя  да победи

Лина Димитрова

[poetryofthesilence]

ВСЕ ОЩЕ СИ ТИ

мина толкова време а аз все още пиша за теб по стените на телефонната слушалка като ме попитат за теб а аз мълча или по запотените прозорци в стаята ми когато сълзите се превърнат във викове но най вече пиша за теб от вътрешната страна на сърцето но не често само всеки път когато го погледна в очите и осъзная че той не е теб...

-Лина Димитрова

[poetryofthesilence]

НЕВОЛНОС(ТИ) неволно затръшвах вратата на други а била съм им целият свят а твоята колко пъти  отварях макар че затвория я сам...

Лина Димитрова