vsichkooo e w tvoite ruce
trying on a metaphor
No title available

Origami Around
Cosmic Funnies
Peter Solarz
h

pixel skylines

祝日 / Permanent Vacation

JVL

izzy's playlists!

Love Begins
Keni

blake kathryn

roma★
tumblr dot com
ojovivo
2025 on Tumblr: Trends That Defined the Year

No title available

Kiana Khansmith
TVSTRANGERTHINGS
seen from United Kingdom
seen from Canada
seen from Lithuania

seen from Argentina
seen from Malaysia

seen from Canada
seen from United States
seen from Australia

seen from United States

seen from Malaysia
seen from United States
seen from Canada
seen from United States

seen from United States

seen from Albania

seen from Spain

seen from Malaysia

seen from Palestinian Territories

seen from United States

seen from United Kingdom
@sedimidalecheotintrigi
vsichkooo e w tvoite ruce
ko praite we manqci
sexy pichence hah
Само погледът ти ми променя настроението.
Вдъх
Можеш да предизвикаш земетресение в мен. Щетите са без значение.
“ЗА ТЕБЕ ХОРАТА ТРУДНО ГОВОРЯТ Защото просто си такава. Никой не е подготвен дали ще си хубава или лоша изненада. И все по един начин го мислят и все се надяват… А ти само се чудиш дали ще им разбиеш сърцата, животите или плановете. За теб, девойко, какво ли не са измислили и изпели бардовете… Пеят и разказват, че забрана са наложили по половината гари, из безброй малки и големи градове – който го зърне това момиче трябва да я предаде, защото където и да се появи нещата не тръгват на добре. Че си направена да рушиш без да осъзнаваш, че след тебе трябва да се мислят лекарства за забрава (макар че спомените за теб са един отделен вид наслада). Че олтари ти издигат, където ти се докоснат нозете, че всичките жени те урочасват, защото им взимаш мъжете, че просто не знаеш какво да си правиш с ръцете, ако не грабиш от този живот, сякаш след тебе нищо не трябва да остане. (А може би ти знаеш, че след тебе и без това нищо здраво не остава.) Писма летят щом чуят, че ти ще се появяваш, щом разберат, че косите си вълнисти ще развяваш по техните площади и очите ще наводняваш на случайни минувачи. Телефони се въртят, от близките места тръгват на път, за да те видят. Да се уверят в историите как сладко можеш да приказваш, какви мръсни вицове разказваш и как само се целуваш… Заедно упорито ти търсят оправдание да не осъждат непростимото ти държание. И, да ти кажа, изобщо не им е трудно. Всички твърдят, че в тебе има нещо прекалено древно, за да помислят да те подгонят. И затова хората едва смеят да говорят. Шепнат името ти като някакво предание, любимото им заклинание, въпреки че никой не знае какво може да последва. Табу си, което винаги разбунва духовете. Страх ги е, че ще призовеш бури с очите си, че криеш какви ли не оръжия под полите си, че точно ти ще отвориш наново кутията на Пандора. А ти как точно да им обясниш на тези суеверни хора… колко грешат. Не можеш да им кажеш, че цялата тази уж антична драма е толкова банална – някой те остави и ти реши да подпалиш обувките си от обикаляне. Че това е твоята лична програма за забравяне, внимателно начертана система за продължаване нататък. Затова сега рисуваш бадемовите си очи и устните си правиш кървавочервени. Това е твоят опит да им отправиш едно последно предупреждение. Но всеки път никой не слуша, никой не вижда, упорито отказват да разпознаят отровата. Защо отмъщаваш на тези хора, че имат меки сърца като твоето? Наказваш ги, че преди няколко лета, сама тръгна подир един буреносен облак, дегизиран с име на човек, и се опита да удържиш гръмотевиците му, да понесеш дъждовете му, да не вярваш на това, което хората говореха. Помниш ги как усилено спореха и всички, всички те молеха да не потегляш след него, да не си обричаш младостта, да не се хващаш за загубена кауза. И го следва месеци наред, докато наоколо чуваше злите езици да повтарят „тази вече наистина не е в ред“. Но тогава беше твоят ред да не слушаш тези неща. Затова днес си такава. И никой нищо не смее да ти каже.”
— Лилия Йовнова
Прай ми се любов, а не отново секс.
IG: whatshername
Не държа другите да знаят. Държа ние да знаем.
В даден момент осъзнаваш, че нямаш нужда от шум и претъпкани места. А само от един човек, тихо сгушил се в теб, давайки ти от своето спокойствие…
Fuck stress, have sex
“Баба ми казва, жените били два типа- езера и реки. Езерото си е спокойно, седи си там, без да се вълнува, без да бяга, без да шуми. В него може всеки да плува. Там не се изисква усилие да го задържиш, не му трябват подпорни стени. Може цял живот да киснеш в него и да блуждаеш в пространството.
А реките са страшни, там трябва добър плувец. И не, не само да умееш да плуваш, а да ти бъде страст, да ти кипи в кръвта. Като текне тая луда, бурна река, дето повлича и свлича всичко по пътя си трябва здрава, устойчива стена да я удържи и да я вкара в правото. Много скачат уверени в силата си, а после се давят по дъното. Така разказава тя. Обаче хванеш ли и на реката течението цял живот ще те бута напред и ще ти разчиства пътя. И вода все ще имаш, я да си ти плодордни градините, я да са ти чисти дворовете. Иначе и езерата са много хубави, ама са спокойни…”
Евелина Митрева