“ЗА ТЕБЕ ХОРАТА ТРУДНО ГОВОРЯТ Защото просто си такава. Никой не е подготвен дали ще си хубава или лоша изненада. И все по един начин го мислят и все се надяват… А ти само се чудиш дали ще им разбиеш сърцата, животите или плановете. За теб, девойко, какво ли не са измислили и изпели бардовете… Пеят и разказват, че забрана са наложили по половината гари, из безброй малки и големи градове – който го зърне това момиче трябва да я предаде, защото където и да се появи нещата не тръгват на добре. Че си направена да рушиш без да осъзнаваш, че след тебе трябва да се мислят лекарства за забрава (макар че спомените за теб са един отделен вид наслада). Че олтари ти издигат, където ти се докоснат нозете, че всичките жени те урочасват, защото им взимаш мъжете, че просто не знаеш какво да си правиш с ръцете, ако не грабиш от този живот, сякаш след тебе нищо не трябва да остане. (А може би ти знаеш, че след тебе и без това нищо здраво не остава.) Писма летят щом чуят, че ти ще се появяваш, щом разберат, че косите си вълнисти ще развяваш по техните площади и очите ще наводняваш на случайни минувачи. Телефони се въртят, от близките места тръгват на път, за да те видят. Да се уверят в историите как сладко можеш да приказваш, какви мръсни вицове разказваш и как само се целуваш… Заедно упорито ти търсят оправдание да не осъждат непростимото ти държание. И, да ти кажа, изобщо не им е трудно. Всички твърдят, че в тебе има нещо прекалено древно, за да помислят да те подгонят. И затова хората едва смеят да говорят. Шепнат името ти като някакво предание, любимото им заклинание, въпреки че никой не знае какво може да последва. Табу си, което винаги разбунва духовете. Страх ги е, че ще призовеш бури с очите си, че криеш какви ли не оръжия под полите си, че точно ти ще отвориш наново кутията на Пандора. А ти как точно да им обясниш на тези суеверни хора… колко грешат. Не можеш да им кажеш, че цялата тази уж антична драма е толкова банална – някой те остави и ти реши да подпалиш обувките си от обикаляне. Че това е твоята лична програма за забравяне, внимателно начертана система за продължаване нататък. Затова сега рисуваш бадемовите си очи и устните си правиш кървавочервени. Това е твоят опит да им отправиш едно последно предупреждение. Но всеки път никой не слуша, никой не вижда, упорито отказват да разпознаят отровата. Защо отмъщаваш на тези хора, че имат меки сърца като твоето? Наказваш ги, че преди няколко лета, сама тръгна подир един буреносен облак, дегизиран с име на човек, и се опита да удържиш гръмотевиците му, да понесеш дъждовете му, да не вярваш на това, което хората говореха. Помниш ги как усилено спореха и всички, всички те молеха да не потегляш след него, да не си обричаш младостта, да не се хващаш за загубена кауза. И го следва месеци наред, докато наоколо чуваше злите езици да повтарят „тази вече наистина не е в ред“. Но тогава беше твоят ред да не слушаш тези неща. Затова днес си такава. И никой нищо не смее да ти каже.”
origamiaround
pixelskylines
dededos
jacobvanloon
izzy806
dailybridgerton
blakekathryn
romaincrisis
snowghoul
kianamaiart
