Jan 28
Кой може да помогне на две прокълнати сенки, затворени в плът, влачещи се по студената Земя?
Плътта е пълна с мъка - износена, просмукана, тежка.
Тя притиска душата, гние върху нея, учи я на страх и я дърпа надолу.
Колко болка се е вкопчила в тая плът, колко зло се е научило да говори чрез нея, как да се изтръгне душата от покварата на собственото си тяло?
О, Боже, ако още гледаш, прости им.
Те не живеят.
Те само съществуват.
Отдавна ги няма.
Останали са две тела, които помнят любовта като рана.
Светлината я е имало - и тя ги е убила.
Затова, Боже, ако има друг живот, пусни душите им там, където любовта не тежи, където доброто не боли, и злото няма плът, в която да се скрие.