Излез с мен,
каня те.
Нека обиколим
булевардите и
нека, нека
зарежем проблемите.
Искам да те гледам как
се смееш,
докато правя
някоя глупост,
за да те впечатля.
Нека танцуваме
под уличните лампи,
нека те прегърна
във всеки парк,
а ти да ми разкажеш
за всяка болка,
всяко разочарование,
за всичко което някога
те е развълнувало.
Да си вземем кафе
от автомата на ъгъла,
да изпушим по цигара,
докато мислим на къде
да поемем.
Да се изгубим в тесните
улички които познаваме,
търсейки бягство от
почернелите ни дни.
Нека скулите ни се
схванат от усмивки,
а краката ни се уморят
от ходене.
А когато вече нямаме
сили, да седнем на някоя
пейка, да се подпрем
един в друг, докато
изгрева леко се
прокрадва през дърветата.
Ще ме попиташ тихо
"Няма ли да се прибираш?"
А аз полу заспал в прегръдките ти,
отдавна ще си бъда у дома.
Ще излезеш ли?
ДимитроV
