Стихопат

Блог за поезия и други мръсни хобита

[stihopath]

Прощално

[stihopath]

Бившият някой

[stihopath]

Астронавт

[stihopath]

Placebo

[stihopath]

Блясъкът на чистия ум

- Стихопат

[stihopath]

Още стихове от същия автор: Стихопат

[stihopath]

СТРАХ - ИВАН ПЕЙЧЕВ (1916 - 1976)

Очите ме болят от много слънце, от погледи, тютюнев дим и вино, от ветрове и облаци разкъсани, от гари, разписания и линии, които вечно гонят хоризонта с локомотиви, жици и семафори със пушек чер, с фенери, със кантони и все пак никъде не ни отнасят. Преследва ме скръбта неизживяна на образи и мисли премълчавани, на тъжен смях в бордеите пристанищни, на виденото през стъкла и брави. Скръбта по малката къщурка селска, скръбта по тиха равнина разсечена с безумната стремителност на релсите - скръбта по всичко близко и далечно. Не искам и насън да виждам устни, изгубили цвета си и усмивката, ръце безсилни, бледи и отпуснати върху писма и пожълтели дрипи; разбити сгради, улици разкаляни, сандъци с вехтошарски принадлежности и дъжд пред магазини и пред хали, разтворил празната си сива мрежа. Не искам, вече никога не искам да бъда сам, останал само с думите за обич, за омраза и за истина. И ако трябва – ще умра безшумно, но с любовта, с надеждите на хората, със нежността в квартирите затънтени, очите си завинаги затворил наистина от много, много слънце.

1948 г.

[stihopath]

Къщичка за птици

Душата - набързо скована хранилка,  сърцето ми - къщичка малка - за птици. И шепичка думи - за болката - билка и късче лазур - в уморени зеници. Крилете изкърпвах - грижливо и вещо, зрънцата от думи по вятър събирах. И зимното нищо, във пролетно нещо, превръщах. И раждах се с вас, и умирах. Приятели мои...Летете! Летете! А малката дървена къщичка в мрака, теши се, с последното есенно цвете. Сънува небе. И е тук. И ви чака...  Автор: Дама Пика

[stihopath]

Етаж 15

Ако в офиса клавишите замлъкнат, ако спре да скърца столът четирикрак, ако от рамото ми гарванът е хвръкнал - повикай го на северния бряг.

Ако думите ми придобият смисъл, едва когато съм от камък по-студен, от тези осем реда стълба направи си - качи се на 15-тия етаж при мен.

Още стихове от същия автор: Стихопат

[stihopath]

Сънят

Пак идва във съня ми. Нелечим ! За призраци пространствата са шепот. А го усещам до прозрачност зрим, като дошъл от мислена планета... И дръзвам да го питам в полусън дали ме вижда и дали ме чува. А той прошепва - "Ето. Тука съм. Баща ти съм. И не, не ме сънуваш". Тогава всички мисли изведнъж, разбунени от радостна причина, потичат в мен като възторжен дъжд: "О, татко ! А твърдят, че си починал ?!?!" А той ме гледа кротко и мълчи, усмихва се и кима примирено: "Живея - казва - в твоите очи, за другото - така било решено..." "И как е там ? Животът ли ? Смъртта ? Или оная форма на душата, която обитава вечността ? Различно ли е много от земята ? Тъгуваш ли ни ? Виждаш ли оттам по свойте стръмни пътища как крачим в света такъв...объркан и голям ? Дали смъртта изобщо нещо значи...? Но се разбъбрих много, а не би ! Та ти си уморен и страшно бледен. Ела да си починеш тук, поспи... Домът ми, знаеш, все е неразтребен..." Ала баща ми кротко ми мълчи. Дали въобще въпросите ми чува ? Поглежда ме с помръкнали очи и избледнява, без да се сбогува... Развиделява. Дрезгавият мрак чертае ден в оловните си гами. И все сънят…, един и същи пак, за мойта кратка среща със баща ми.

Автор:  Красимира Макавеева

[stihopath]

Подслон в дъжда - Стихопат

Ти се връщаш отново при мене – лек парфюм от априлски озон. Дъжд от спомени сладко-солени, у когото намирам единствен...

Ти се връщаш отново при мене – лек парфюм от априлски озон. Дъжд от спомени сладко-солени, у когото намирам единствен подслон.

Прочети целия стих тук: Стихопат.com