Дай си време..

може би трябва да се върнеш но този път към себе си.

[summersoullll]

В очите ти намирам себе си. В смехът ти намирам щастие. В усмивките ти своите губя. А в ръцете ти се чувствам като вкъщи. В теб намерих любовта. В друг не искам да я търся.

[summersoullll]

Ще ми се по-дълго да те бях целувала.

Че сега ще ми липсваш повече.

Нямам търпение отново да те видя.

Цялата ме изпълваш с вълнение.

Лятото ми донесе любов.

На есента ще се моля да е нежна с нея.

[summersoullll]

Знаех, че не си ти. Когато ти показах любимата си песен и не ти хареса. Когато каза, че никога не си чел любимата ми книга. Когато се чувствах зле, а ти не ме разбираше. Знаех, че не си моят човек. Но имаше моменти, в които силно исках да бъдеш. Когато се смяхме на плажа и когато за първи път ми каза, че ме обичаш. Исках да замразя времето тогава. Беше ти. За едно лято, но беше мой.

[remanence-of-love]

[remanence-of-love]

[dearlovex3]

Let the next one be the last 🙏

[summersoullll]

Липсва ми от любов да изгарям

и поеми до полунощ да пиша

липсва ми да съм изцяло твоя

но ми липсваше и да бъда своя.

До теб се забравих

само теб познавах

и когато се събуждах

всеки свой ден ти подарявах.

Свърших вече с любовта

изгори ме до основи.

Сега на ново ще градя

момиче, без окови.

[mademoiseellllee]

[remanence-of-love]

[krissymoll]

[erotickush]

a passionate, devouring kiss would heal me

[summersoullll]

it sure didddd

[summersoullll]

Погледна ме и се усмихна. Каза ми, че блестя. Онази вечер бях красива, но за теб бях красива и вчера. С рошава коса и широка тениска. Целуна ме. Аз изгорях. Знаехме, че не е редно, но беше толкова хубаво. И нямам търпение да те видя отново.

[summersoullll]

Толкова причини има да не те доближавам и пак съм с теб. Нещо силно ме дърпа към теб и се вълнувам. Всеки път щом ме целунеш повтаряк колко е нередно, но никога не спираш. Крием се из зле осветени улички и се чувстваме сякаш притежаваме света. Не искам да ни откриват. Не искам да свършва. Искам завинаги да сме на задната седалка на колатата ти, да ме целуваш бавно, да слушаме нашата песен и да бъда щастлива.

[summersoullll]

Лятото след гимназията тепърва започваше, а аз нямах търпение да видя какво крие за мен. Донесе ми любов, пък точно тогава не я търсих. Дойде и преобърна живота ми на 180 градуса. Бях си казала че се отказвам от любовта и точно тогава ѝ се посветих. И вече не се страхувах от есента, защото знаех, че лятото ще си струва цяла болка на откомври.

[summersoullll]

На ум

и по навик

и във всичките си поеми

още те наричам любов.

Дали по навик

или по сърце

още те обичам-

не зная..

Но си мисля за теб

в седем сутринта

когато закъснявам за работа

и целият свят още спи

и в два през нощта

когато от разхвърляни спомени

аз не мога да заспя.

[summersoullll]

Няма те да питаш как съм. Прибрах ли се? С кого съм? Няма вече кой да ме ядосва. И със кой до полунощ да споря. Няма и до кой да се събуждам. Но няма и до кой самичка да заспивам. Сега съм сама, но не съм самотна. По-самотно ми беше до теб. Като беше тук пак почти те нямаше. Не се чудя вече къде си. Няма за кого да плача. Но няма, вече, и кой да обичам..

[summersoullll]

Сега косата ми е по-дълга и вече не я изправям. Смених парфюмът си и вече не ухая на праскови. Смехът ми си е същият, но вече се смея по-рядко. Усмивката ми също не се е променила, но по-рядко е истинска. Имам татуси. Не слушам гето рап вече. Не чета руска литература. Още пиша, но почти никога за теб. Друг човек съм. До неузнаваемост се промених. Но ти завинаги ще останеш първата ми любов. Първото момче, което обикнах с цялото си сърце. Защото сърцето- то не забравя.

[summersoullll]

Днес излязох с момче за първи път от както се разделихме. Колко иронично беше да видя точно теб по пътя към него.. усмихна ми се сякаш знаеше на къде отивам. Сякаш знаеше, че съм те пуснала вече.

С него почти не мислих за теб. Държеше ме в ръцете си и макар да не се чувствах негова, не се чувствах и твоя. Прегръщаше ме и в тези прегръдки нямаше от нашата любов, но аз и без това отдавна спрях да се надявам да я открия отново. В прегръдките му имаше обещание.. че ще остане, че няма да плача грозни сълзи на есен. Обаче аз отдавна не вярвам в прегръдки или в обещания.