запали миналото
изхвърли, скъсай, раздай
каквото имаш от преди:
преди не се изчервяваше
в същия нюанс и преди
не те болеше така сърцето
като с иглички проподено,
настръхнало, изтръпнало,
нащрек за още щети
забрави, изгуби, зарови.
нарежи и надраскай.
остани гол, с гол хълбок,
бели устни и остани
в полет, в преход,
моля те, забрави как се каца,
забрави, забрави, забрави
не се връщай, не милей,
не пали кибрит и не спи,
чакай слънцето да те погали
когато небето стане теменужено
когато непознатите птици пеят и
когато те боли корема по бензиностанции
чуждия парфюм в колата
и одрасканата кожа, мръсните обувки
кръговете под очите и тъжните усмивки
и неясни образи облегнати по стените
отпуснали телата, затегнали сърцата,
подминавай, не спирай, тичай дори
бягай. белите подметки да се оцветят.
не вземай въздух, не вдишвай,
не си спомняй за как счупения дом,
за юмруците и дупките в стената,
не преглъщай слюнката като желязо,
не се гледай, не бъди, не мисли,
да спре да те има, да спре да тече
времето в измерението дето само напред
може да тече,
да боли и да боли и да си жив, без да си тук
да си жив нявсякъде едновременно и да
блестиш в лилаво и в зелено и в нощта
когато вдишаш, да напълниш
цялата вселена със студа на сутринта
и слънцето, обикалящо света,
соларната система, ти си прашинката ѝ сол,
ти си цялата солница
нека те боли и нека се изгубиш и
нека се разкъсваш
разпилей се, вече не те намират.
не те очакват, мислят те само като имат време.
и най-накрая те пари, жегва те и усещаш
не си заслужава да си щастлив и цял
когато можеш да си скъсан и разпилян
и да те боли сърцето, да те стяга,
да си толкова лилав, че
с лилави устни да целуваш
огледала, скули, образи
да смучеш собствените си пръсти,
свит в ъгъла на някоя гара
и ще намериш любов в мръсотията,
ще заспиш и ще погълнеш
на гол охлюв
съдбата