За феновете на Леголас (Imagine Legolas... “Първи ден”)
Беше прекарала вече няколко месеца в Горското царство, но не беше излиза извън двореца. До днес. Когато Леголас се появи за тренировка напълно въоръжен и й каза „вземи си оръжието и ела” знаеше, че денят ще бъде интересен.
Мислеше, че ще излязат в гората на разузнаване. Не беше очаквала да гонят орки из нея. Малката им групичка, включваща нея, Леголас и още трима елфи, нападнаха група от 20-25 орки, влезли във владенията на Трандуил. Битката прерасна в гонка из мрачната гора и Аринел се опитваше да догони Леголас, който пък беше след няколко от грозните твари. Останалите трима воини бяха тръгнали в различни посоки и за да не се изгуби, тя следваше Леголас.
Обичаше гората. Поне лотлориенската. Мраколес беше различен, мрачен. Да преследваш орки и в същото време да следиш накъде отива Леголас, внимавайки да не се спънеш някъде не е лесна задача. Още по-трудно стана когато Аринел загуби от поглед принца. Застана за момент и се ослуша. Чу стъпки вляво и хукна натам. Видя русата му коса и в изведнъж пак изчезна. Ускори ход и в следващия момент земята под краката й изчезна. Пропадна в тъмнината и се приземи върху нещо меко.
- Ох – чу се пъшкане. Леголас.
Беше се приземила върху него. Болката от падането започна да преминава и Аринел се огледа. Бяха паднали от около 4-5 метра в тясна дупка. Усещаше нещо на бедрата си и в следващия момент осъзна как точно се е приземила върху Леголас. Беше паднала по корем с глава в слабините му. А неговата беше точно между краката й, с устни на сантиметри от това, което я правеше жена. Силните му ръце държаха бедрата й така, че да не го смачка и да може да диша. Младата елфкиня се подпря на лакти, за да не го натиска и съсредоточи погледа си върху земята срещу нея, избягвайки това, което беше под главата й.
- Yrch anglennol (идват орки). Стой тихо. – шептеше принцът. Аринел усещаше топлия му дъх върху бедрата си и женското й достойнство. Тръпки преминаха по цялото й тяло – ако не беше на земята коленете й щяха да се подкосят. Цялата се разтрепери. - Avo ‘osto (не се страхувай) – прошепна Леголас, помислил, че трепери от страх, повдигайки главата си и приближавайки се към най-чувствителното място от тялото й.
Не можа да се сдържи и изстена. Усещаше топлината от тялото му, ръцете върху бедрата й я държаха здраво, а дъхът му изпращаше сладки тръпки към цялото й тяло. Не можеше да се чувства така в негово присъствие! Та тя го познаваше от съвсем скоро! Не че ситуацията беше обичайната на учител и ученик.
Чу орките да минават наблизо. Застина и се опита да не издава и звук докато опасността отмине. Макар това да й бе трудно с ръцете на Леголас върху бедрата й.
- Hir nin….(милорд) – прошепна Аринел
- Преминаха – каза елфът и ловко се измъкна от неудобната ситуация, повдигайки и избутвайки краката на Аринел, която успя да си стъпи на краката, следвана от Леголас. Лесно излязоха от дупката, все пак бяха елфи – Гнездо на паяци – Леголас отговори сякаш прочел мислите й – или поне е било – допълни, гледайки надолу – Да се връщаме, стига тренировки за днес. – и тръгна обратно към крепостта.
- Леголас – леко повиши тон елфкинята и той се спря – може ли, хм, да не говорим за това… - усети как кръвта нахлу в лицето й.
- Не знам за какво говориш, принцесо – прекъсна я той и лека усмивка се появи на лицето му. Не го бе виждала да се усмихва досега, но усмивката му породи вълна от топлина из тялото й.
