“Хората казват, че жените били бури, опустошителни, ветровити и вълнливи. И щом определението буря вече е заето, то нека тогава нарека тебе океан. Реших да поплавам малко в широк и непознат океан. Загубих се и, ето, че вече години наред измъкване няма. Минах през много бури-и с женски, и с мъжки имена. Видях слънчеви дни, ала повечето бяха тъмни, мразовити. Срещнах много кораби предлагащи помощ и мернах няколко пристанища, ала нито се спрях, нито замислих. Аз обичах своя океан. Обичах го и леден и горещ, и много тъмен, почти черен. И макар никога да не го видях чисто бял, знаех, че ще го обичам и такъв. Обичах го и бурен на вълнички, обичах го и мълчалив, притихнал. Обичах го и още го обичам, ала някак мисля-в повече дойде ми. И не, че гледам как да се измъкна, ала и да скиташ в кръг, във океан безкраен е някак прекалено много болка, трепети, вълнение. И не, че гледам как да го напусна, за това не си помислям даже. Ала може би една почивка би била прекрасна за известно време. И не, че се оплаквам, аз обичам своя океан безкраен...ала сякаш вече няма начин-аз знам, той няма как да е ми солидарен.” - Аlexcheii